България е една от първите страни, която използва ефективно авиация по време на бойни действия. Когато е станало ясно, че самолетът няма да е просто играчка, а ще се превърне в средство, без което не може да се води съвременната война, се е появил и въпросът как да отличават своите самолети от самолетите на противниците. Още в края на 1911 г. във Франция, по това време водеща авиационна държава, е разпоредено френските самолети да носят на крилата си кокарда с три концентрични кръга с цветовете на националното знаме, като червеният е бил външен. Изглежда, че тази практика е била заимствана и в Русия скоро след това, със сигурност преди началото на Първата световна война.
През първата Балканска война опашките на някои от българските самолети са с цветовете на националното знаме, разположени хоризонтално. Подобна практика е била възприета и от другите участници във войната. Няма данни това да е станало по разпореждане и само с цел отличаване от противниковите машини, а по-скоро е било израз на спонтанен патриотизъм.
Немски справочници от 1914 и 1915 г. обаче представят самолетите на всички авиационни държави без каквито и да е опознавателни знаци. Още преди началото на войната в тази група от 26 страни (някои от които имат по един или два самолета, а други само дирижабли или привързани балони) е включена и България.
През 1915 г., независимо от положителния опит, придобит по време на балканските войни, България няма боеспособна авиация. През септември 1915 г. в строя са само 5 самолета, които далеч не отговарят на изискванията и могат да се използват само за учебни цели. Машините са описани в доклад от Аеропланното отделение до Щаба на действащата армия, две от тях са сравнително по-новите Albatros, а другите три са Bleriot (2 Tandem и един едноместен). В тогавашните условия е трудно да се набави и минимално необходимото количество техника. Съдейки по запазените фотографии двата Albatros са били от типа B I и В II. Самолетите са били поръчани от Турция, и са били интернирани съобразно правилата и законите за водене на война, след като са кацнали на българска територия поради грешка на турските пилоти. Със сигурност военното ръководство е наблюдавало нарастващото значение на авиацията по фронтовете на Европейската война, а офицерите в щабовете са обръщали внимание и на малките подробности. Някой е забелязал, че наред с напредъка в техническо и тактическо отношение самолетите на воюващите страни имат и една наглед незначителна придобивка – бойни знаци, които да ги отличават от противниковите, а освен всичко друго позволяват сравнително безопасно да се използват за собствени цели машините, пленени в състояние на летателна годност или ремонтирани. След 1990 г. за пръв път за официално въведени български бойни знаци пише покойният Христо Дерменджиев във «Военно-исторически сборник», брой 4/2007 г. Там е цитирана заповед по флота от 24 септември 1915 г. относно въвеждането на знаци, които да отличават нашите самолети от самолетите на противника. На приложената илюстрация разположението на знаците е показано върху схематично представен едноплощник, подобен на Bleriot IX, познат вече на българските летци. Предмет на това кратко изследване е дали тези знаци изобщо са били използвани, и най-вече дали са останали някакви следи за това.
Първото косвено доказателство за тяхното съществуване се откри на сайт за историята на френските ескадрили през Първата Световна война, ескадрила 5253 . Посочен е един куриозен случай през август 1915 г., при който самолет, управляван от френски пилот, каца на българска територия. Самолетът е върнат след няколко дни, но с български знаци. Авторът допуска, че френският представител в София даже е платил известна сума за да се уреди въпроса по–скоро. С по-голямо основание обаче можем да предполагаме, че връщането на самолета е станало по военно-политически съображения, за да прикрие подготовката за присъединяване на страната към Централните сили и да не създава допълнително напрежение с вече воюващите страни. Този случай е описан и от проф. Димитър Недялков (“Белите Орли», стр. 20). В началото на 2022 г. заедно с проф. Недялков продължихме дълго отлагано описание и систематизиране на един архив, който той е спасил от изчезване, и няколко снимки, които са били използвани в отделни издания. Една от най-ценните части на архива е група от 16 оригинални фотографии малък формат, които прегледахме с максималното възможно увеличение. Тук вече доказателствата бяха безспорни. На два самолета Albatros, съответно В I и В II съвсем ясно се виждаха знаците, съответстващи на скицата от септември 1915 г. Сравнението с останалите самолети наоколо и разпознатите около тях авиатори показваше, че знаците са останали върху крилата най–малко до есента на 1916 г. или до физическото износване на самолетите и подмяната на крилата с нови. Нещо повече – при максимално увеличение се откриха складирани и фюзелажите на два самолета Bleriot със свалени крила, и с опашни плоскости, оцветени съгласно изискването на заповедта.
Вече нямаше съмнение, че първият официално утвърден знак на бойната ни авиация, останал забравен за дълго, е използван макар и за кратко при изпълнение на бойни задачи през октомври 1915 г. и при обучението на авиатори в Божурище – вероятно до есента на 1916 г. Засега само две фотографии свидетелстват, че на Южния фронт за пръв път е използван и един друг боен знак – известният черен «Х» на бял фон. Документиран е полет на самолет с този знак в края на октомври 1916 г. – прелитане на Albatros C III, пилотиран от Владимир Балан с наблюдател Христо Скутунов на 26 октомври. Този знак е показан като официален за българските самолети (наред с немския „Железен кръст“ и неговите производни) и в един немски справочник за самолетите и бойните знаци на воюващите страни (за служебно ползване) от 1917 г. Интересно е да се отбележи, че кръстът, станал известен като «Андреевски», в първоначалната си форма както се вижда на снимките, всъщност е част от знака на единствения средновековен рицарски орден, който (макар и легендарно), традицията свързва с Православната църква – Свещеният военен Константинов орден на Св. Георги. Кавалери на високи степени ордена са били всички царе в Третото Българско царство, но за цар Фердинанд той е имал и династическо значение, тъй като е фактически семеен орден на Бурбон-Пармската династия, към която е принадлежала и първата му съпруга. Възможно е това обстоятелство да определя приемането на такъв именно боен знак, едновременно близък до този на съюзниците във войната и значително отличаващ се както по цвят, така и по форма, от кокардите на противника. По различни причини обаче използването му през войната не се е наложило и той се е върнал върху българските самолети (вече без разлика с Андреевския кръст) едва през лятото на 1941 г., когато заменя знака на Ордена за храброст. Що се отнася до морската авиация, там действително е въведен отделен знак. Неговото описание засега намираме единствено в доклада на британски офицер, инспектирал българските самолети, останали в Божурище в края на 1918 г. Той описва и два от хидропланите на морската авиация. Единият, FF 33L с военен номер 1271 носи и следния знак (според описанието): „Триъгълници с няколко цвята, с изобразен в средата лъв, оцветени както е показано в скицата:“ Водосамолетите вероятно са летели известно време с този знак, за това свидетелстват една или две снимки.
Накрая няколко думи за днешния ден. Първо – за знаците на нашите сегашни и бъдещи бойни самолети. Сегашната практика да се слагат кокардите не само на фюзелажа, но и на опашките изглежда не е много сполучлива. Фактически в погледа попадат едновременно два еднакви знака, а кокарди на опашката се използват в други ВВС сравнително рядко. След като вече сме установили една стара практика и в духа на традиции и приемственост може би е време да върнем на опашките малката форма на националното знаме така, както това е прието в повечето страни в НАТО. За връщане на Андреевския кръст също би могло да се проведе обсъждане, още повече, че това е знак, използван в бойни действия още през Първата световна война, макар рядко. Този знак е бил официално регистриран още през 1917 г. и не е натоварен с никакви политически послания. Нещо повече, изглежда той е бил вдъхновен от знака на военния Константинов орден на Св. Георги, единственият рицарски орден с пряка връзка с православната църковна традиция. Германия носи знаците от Първата световна война, няма причини това да не е така и в нашата авиация, все пак ако не първи, то най малко сме били между първите 3-5 страни в света с активна военна авиация.