Руските държавни медии имат дълга традиция на осмиване на феминизма
През тази година международният ден на жената бе възможност да почетем руските и беларуските жени, които са поели борба срещу руската и беларуската държавна и прокремълска дезинформация и манипулация. На тази тема е посветена публикацията на експертите от звеното за борба с дезинформацията към Европейската служба за външни действия.
Един пример за съпротивата срещу диктатурата е Юлия Навальная, съпругата на тикнатия в затвора руски опозиционер Алексей Навални, който внезапно почина на 16 февруари 2024 г. при подозрителни обстоятелства в затворнически лагер в Сибир. На 1 март Алексей Навални беше погребан край Москва. Напук на Кремъл хиляди руснаци дойдоха, за да отдадат почитта си, докато скандираха антивоенни лозунги.
Юлия Навалная се срещна с лидерите на ЕС
на 19 февруари. Говорейки пред Европейския парламент на 28 февруари, тя каза, че „Путин трябва да отговаря за това, което причини на моята страна. Путин трябва да отговаря за това, което причини на една съседна мирна държава. И Путин трябва да отговаря за всичко, което причини на Алексей“.
Не е изненадващо, че руските държавни и прокремълски медии я атакуваха без забавяне дори преди съпругът й да бъде погребан. Тя бе я наричана „търговец на омраза“ и „инструмент за подстрекаване на руска гражданска война“. Други статии обаче използваха тактика, позната на наблюдателите на руската дезинформация: те я критикуваха като жена, използвайки шовинистични рамки. Например, един материал в англоезичното издание на „Правда“ спекулира, че тя ще трябва да „прави „разкриващи“ филми в YouTube“, за да печели пари. Други публикации се опитаха да я дискредитират с твърдения, че тя „едва успяла да сдържи усмивката си “, след като научила за смъртта на съпруга си, или че появата й на Мюнхенската конференция по сигурността „с перфектна рокля и грим“ била някак подозрителна.
Друг пример е Евгения Кара-Мурза, съпруга на водещия опозиционер и журналист Владимир Кара-Мурза, който излежава рекордно дългата присъда от 25 години затвор за критикуване на инвазията на Русия в Украйна. Навикът на Кремъл да използва драконовски наказания, за да плаши хората, не е спрял Евгения неуморно да се застъпва за съпруга си. Тя също така се зае с политическата борба срещу режима на Путин, като говори на международни срещи и служи като директор за застъпничество във Фондация „Свободна Русия“.
Руските държавни и прокремълски медии имат дълга история на осмиване на феминизма и правата на жените. Тази стратегия не е случайна или маргинална. Нека отделим малко време, за да си припомним как проруските медии за дезинформация използват регресивни и насилствени концепции за женственост и мъжественост, за да подкрепят управлението на Путин.
Руските пропагандисти понякога обичат да се представят като защитници на жените, особено в страни, където са разположени войници от НАТО или наблюдатели от ЕС. През 2017 г. изпратени до литовски медии имейли, за които се подозира, че са част от руска дезинформационна кампания, лъжливо обвиняват германски войници, че са изнасилили непълнолетно момиче в Литва. През 2023 г. в Полша издания на полски език обвиниха войници на НАТО, че използват непълнолетни момичета като проститутки. През 2024 г. проруски пропагандист използва азербайджански източници, за да разпространи твърдения, че френски войници са изнасилили 15-годишно арменско момиче.
Иронията е, че докато руските разпространители на дезинформация твърдят, че
защитават жените от „хищниците на НАТО“,
те са склонни да описват всеки напредък в равенството на жените или дори всяка независима женска организация като екзистенциален риск за „традиционните“ общества. Дори случаен поглед към руската дезинформация през последните няколко години разкрива манията на Кремъл, граничеща с патологията, че „западните жени“ са готови да подкопаят Русия отвътре или че феминизмът е зло, или пък че руската мъжественост е в непосредствена опасност, идваща от Запад.
Коментаторите изглежда се опасяват, че женската воля е някак разрушителна или дестабилизираща Русия на Путин. Те не са първите, които изпитват този страх. Исторически погледнато, фашистките или силно автократични общества винаги
са издигали в култ агресивната мъжественост,
като същевременно са налагали на жените подчинения статут на възпитатели на мъже, за предпочитане на бъдещи войници, които да се бият във войни, започнати от владетеля .
Така че, когато жените се осмеляват да напуснат тези традиционно подчинени роли, реакцията на руските националисти е гневна. Например през 2021 г. те изпаднаха в паника, когато стана известно, че Манижа, поп певица с таджикски произход, ще представлява Русия на конкурса за песен на Евровизия. Те твърдят, че личността на Манижа е „силно обидна за социалната категория руски жени“.
Накратко, независимите действия на жените заплашват да спрат или поне да поставят под съмнение необузданото националистическо насилие зад нахлуването на Русия в Украйна и да застрашат отчетливо страховитата и реакционна йерархия, която това насилие поддържа.
