Аз съм един от малкото от моето поколение, които планират да останат в България, казва 18-годишният ученик от Айтос
Димо Стоянов е различен. Изглежда различно, гледа различно, говори различно, знае различно. И затова не може да остане незабелязан. Вероятно половин България ахна, когато го видя на стола на „Стани богат“. Смел, нахъсан и знаещ, мислещ млад мъж, призьор от олимпиади по история и математика. На фона на едва 30-те на сто българи, готови да защитават страната си в бой, Димо таи много геройство у себе си – иска да стане военен и да е курсант във военния университет, където да учи киберсигурност.
18-годишният ученик от Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Бургас отпадна на въпрос за 10 000 лв. Водещият Ники Кънчев го попита коя историческа личност е създала над 500 картини и е автор на съчинението „Рисуването като развлечение“, а Димо не можа да отговори, че това е Уинстън Чърчил. Макар да отпадна на исторически въпрос, който ще помни доживот, ученикът остава още по-нахъсан към историческите книги. „Участието в предаването само може да ме амбицира“, каза за в. „Българска армия“ Димо Стоянов. Той си тръгна от стола с 2000 лв., с които смята да си купи първата кола в живота – двуврат „Хюндай купе“. И с тази кола ще е различен от своето поколение, което мечтае за германски спортни автомобили или електрички. Макар да харесва „Стани богат“ от малък, голямата му цел за участие е била да покаже, че поколението, родени след 2005 г., става за нещо. „Това, че не ставаме за нищо, е нещо, което чувам от възрастните, което виждам в социалните мрежи и най-вече в ТикТок. Децата деградират, изпростяват. Гледах анкета по „Витошка“ и младежи, които трябва да учат за Левски, не знаеха кой е, не знаеха кои са Калоян и Крум. На Шипка ги питат кога е освободена България и те казват – през 681 г. Всичко това в голяма степен зависи от родителите и от учителите “, казва Димо.
В неговия клас не е по-различно – според Димо той е един от малкото, които могат да се нарекат патриоти. „Това не са само думи – аз съм единственият, който е решил да не напусне България и да остане след 12-и клас. Повечето вече са се записали в училища в чужбина – предимно Холандия, Финландия, Великобритания. За баланс имаме и едно момче, което ще учи в Русия. Но той е с руско гражданство.“
За разлика от тях Димо иска да остане в България, но и да стане военен. „Първоначално исках да стана юрист, след това банкер – все професии, които „вадят пари“. След това видях снимки на дядо ми и баща ми във военни униформи от времето, когато са били наборни войници. И тогава ми влезе мухата в главата – и аз искам да съм военен. Нещата се засилиха, след като баща ми почина през 2014 г., тогава почувствах, че трябва да бъда силен. А единственото нещо, което може да направи човек силен, е армията. Оттам излизат само юнаци, както се казва.“
Така, само на 9 години, през 2014 г. Димо Стоянов лелее за военната професия. Влиза в бургаския електротехникум, а в края на 9-и клас иска да се запише в гвардейския оркестър, защото преди това свирел на акордеон. Но там му казали, че може да удря само чинелите. Затова през 2021 г. Димо постъпил в младежкия гвардейски отряд към училището. Облякъл червената униформа и започнал да марширува. Там се чувства в свои води, защото за него и още около 30 момчета гвардейската униформа е символ на честта и патриотизма. „Има поне толкова мъже, за които патриотизмът, България, локалното е по-силно от глобалното. В този смисъл е хубаво, че не съм „бяла врана“, казва Димо. Освен участие в парадния строй и марш по време на общински събития и отразяване на годишнини от героични исторически събития и личности момчетата обичат да споделят ценностите си по време на купони, където си правят исторически дискусии. „Това не са разгорещени спорове, в които всеки се опитва да наложи егото си, да изпъкне, да наложи себе си. Това са разговори за родината, за страната, всеки се опитва да каже нещо повече, да развие някаква теза на основата на факти. Учим се да научаваме нови неща и най-вече – да мислим“, твърди Димо.
Дванайсетокласникът е твърдо убеден, че иска да учи киберсигурност в Шумен, където има такава специалност, а факултетът е към Националния военен университет. „Следя внимателно войната в Украйна. Войната вече не е това, което е било като тактика. Безпилотни дронове, управление на войските и връзките с тях от въздуха – всичко това изисква много нови подходи в електрониката и осигуряването на поток от данни, които трудно могат да бъдат заглушени. В този смисъл от една от любимите ми книги „Изкуството на войната“ съм запомнил: „Ако противникът владее по-високата част от бойното поле, то той печели“. Но това в съвременния свят звучи по различен начин – сега тази мисъл може да бъде перифразирана като „Този, който има по-съвременни технологии и нови стратегии и тактики за използването им, този, който е по-креативен в използването на наличните ресурси, той ще спечели“, разказва 18-годишният бъдещ курсант.
Димо поразява хората около себе си точно с креативността си и липсата на страх от грешки. Опитвам се да му кажа, че киберсигурант липсва като понятие. Но той повтаря, че като бъдещ експерт по киберсигурност, неговата роля или позиция ще е точно „киберсигурант“. Не се съмнявам, че дори и да няма такава дума, Димо не само ще я създаде, но ще я напълни със съдържание и смисъл и ще я разпространи до степен, че да стане вайръл в социалните мрежи и добре позната във военното и цивилното общество.
„Тези киберсигуранти са изключително важни, защото един такъв експерт може да срине цялата система на армията, да изкара техника от строя, защото танкове, артилерия, авиация – всичко е дигитализирано. С един сигнал можеш да заглушиш системата на управление и танкът да излезе извън обхват за стрелба. Същото е с дроновете, с един дрон можеш да прекъснеш комуникацията на взвод или батальон, само с един сигнал можеш да деактивираш ПВО, артилерия. Това е като „черешката на тортата“ – да подавяш силите на противника електронно“, вижда бъдещето си Димо.
Преди да влезе във военното училище като всяко нормално момче Димо има 2000 часа прекарани зад компютъра. Играл е 1000 часа на „Каунтър Страйк“, 500 часа на „Уор Тъндър“, игра с танкове, самолети и кораби 500 часа, както и още толкова на „Heart Iron 4“, където се разработват различни видове стратегии.
Родителите му не били много съгласни с плановете на по-малкия от синовете си. „Те са напълно обикновени хора. Майка ми е касиерка в пощата, баща ми се занимаваше с телекомуникационни системи в БТК, а след това със стъклопоставяне на дограми. Те ме виждаха като учител по история. Но сега майка ми ми вярва на 100% и е готова да направи всичко, за да следвам мечтите си“, казва Димо.
След участието си в „Стани богат“ Димо Стоянов вече е най-малкото училищна звезда. Местното ръководство иска той да участва активно в патриотичното възпитание на съучениците си, местният гвардейски отряд също разчита на него, за да популяризира с интервюта в местната фейсбук страница патриотичните идеи. Сега момчета с червени гвардейски униформи се готвят да отидат в Черна гора на дипломатическа мисия за младежи, където да видят как подобни отряди действат там. Но от друга страна, това пък ще помогне на Черна гора в мисията ѝ по присъединяване към Европейския съюз.
И като гледаш Димо Стоянов, знаеш, че усещаш, че той е еманация на българщината, на патриотизма, на желанието да се помага на по-слабите и неопитните, но в същото време постоянно да търси онова зрънце иновативност и оригинална идея, която ще направи теб самия по-силен.
