Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Очаквахме ескалация, но руското нахлуване ни изненада

[post-views]

Ивайло ПАШОВ

Бивш ракетчик от ЗРВ е единствения българин в екипа за работа с дронове с голям радиус на действие в мисията на ОССЕ в Украйна до началото на войната.

Подполковник (о.з.) Стефан Ненов е роден през 1962 г. в гр. Станке Димитров (днес Дупница) и израства в близкото село Джерман. Завършва дупнишкия механотехникум. Постъпва във висшето военно училище в Шумен, специалност „Зенитно-технически войски”. Дипломира се през 1986 г. и е разпределен в зенитно-ракетен дивизион край с. Райово до Самоков. През 1992 г. е назначен за заместник-командир по техническата част в съседен дивизион край с. Ярлово. Завършва Военната академия в София (1994-1996 г.) и е прехвърлен в щаба на Първа зенитно-ракетна бригада. През 1998 г. заема длъжността началник-щаб на групата дивизиони и командир на единия дивизион край Самоков. От 2001 до 2015 г. служи в щаба на ВВС. Участва в Мисията за наблюдение на ЕС в Грузия (2010-2011 г. и 2012-2013 г.). От края на 2015 г. до 2022 г., вече цивилен, е в Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна.

През 2014 г. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изпраща Специална наблюдателна мисия в Украйна. Целта й е да се намали напрежението и утвърди мира и сигурността в страната. Вследствие на Евромайдана, провокирал създаването на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР), между техните милиции и украинската армия започва въоръжен конфликт. Амбицията на ОССЕ е чрез цивилни наблюдатели в областите с рускоезично население, а по-късно и на цялата територия на Украйна, да анализира обстановката и съдейства за диалога между различните общности на обществото. Част от мисията става и о.з. подполковник Стефан Ненов.

„Бях действащ офицер, когато в началото на 2015 г. бивши колеги от наблюдателната мисия в Грузия ми писаха, че се търсят хора за аналогичната на ОССЕ в Украйна. Идната година правех пределна възраст за подполковник, имах нужните години за пенсия, а и търсех житейска промяна. Наскоро бях загубил съпругата си, а дъщерите ми вече бяха големи и самостоятелни. Споделих им намеренията си и те ме подкрепиха.

Подадох кандидатурата си през юни. През септември, след поредните стрелби на полигон Шабла, получих имейл с покана за интервю. Проведохме го онлайн. Докато участвах в щабна тренировка ми се обадиха от Външно министерство. Там ме очакваше договор за включването ми в мисията. На следващия ден написах рапорта си за освобождаване от военна служба. На 23 октомври се разделих с ВВС, а два дни по-късно кацнах в Киев“ – разказва ракетчикът.

Преминава две седмици подготовка с още 21-22 новопостъпили. В хода й ги информират, в кои райони ще се извършва мониторинга на двете страни в конфликта, какви екипи включва мисията и предстои да се сформират. Сред планираните за създаване е екип за работа с безпилотни летателни апарати (БЛА) с голям радиус на действие, за когото се търсят хора. Единствен в групата о.з. подполковника пожелава да е в него. 

„Нашият екип се състоеше от 20 души, предимно бивши военни и полицаи. Имаше молдовци, гърци, чех, канадци, норвежец, австриец, словенец.  По-късно дойдоха киргистанец, белорус, нидерландка, американка, немец, босненци, хървати. Бях единствения българин. Ръководеха ни молдовец, унгарец и англичанин.

Първоначално ни дислоцираха в Мариупол. На 10-15 км от града имаше летище, на което бяха разположени придадените ни австрийски БЛА от вертолетен тип – Schiebel Camcopter S-100, управлявани и обслужвани  предимно от американци и австрийци. Те имаха възможност за 6-8 часа полет и много добри камери за дневно и нощно наблюдение с голямо увеличение.

След месец ни преместиха в Краматорск и бяхме редуцирани на 15 души. Оперирахме от летище край близкия град Константиновка, където ни прехвърлиха окончателно през август 2016 г. През есента на 2021 г. отново изместихме полетната площадка по-близо до Краматорск, за да се отдалечим от контактната линия на воюващите страни. На предходната върху нашите БЛА започна да се въздейства чрез силни смущения. В резултат загубихме няколко. Два месеца и половина опитвахме чрез по-малки безпилотни апарати и спектроанализатори да открием източниците. Оказа се, че са и на двете страни в конфликта. Те се опитваха да защитават собствените си сили. Не изключвам и случаи на целенасочени радиоелектронни атаки срещу нас, тъй като често смущенията се установяваха докато дроновете бяха още на земята.

Първоначално в мисията участваха само БЛА с далечен радиус на нашият екип. После и в базите с наблюдатели на ОССЕ в Краматорск Луганск, Донецк, Северодонецк и Мариупол се създадоха по-малки екипи с безпилотни апарати с близка и средна далечина на действие. Нашият екип също получи един квадрокоптер Mavic. Постепенно флотът ни от дронове беше допълнен с хексакоптери, квадрокоптери тип Mavic и френско минисамолетче DT-18. Към тях се добави и естонски самолетен дрон – EOS, който издържаше във въздуха почти 2 часа, заменен по-късно с модернизирания EOS-C, който излиташе и кацаше вертикално.

С безпилотния вертолет S-100 изпълнявахме задачи главно нощем. Управляваха го само добре обучени пилоти, защото мониторингът в тъмното беше труден и изискваше много опит. Аз и други колеги им указвахме къде да оперират, като можехме да управляваме камерите и извършвахме предварителен анализ на видео и фото материалите. Имахме определена зона за наблюдение, като целта беше да се наблюдава изтеглянето на тежките въроръжения на 15, 35 и 70 км от двете страни на контактната линия. Тези разстояния бяха установени с Минските договорености от 2014 и 2015 г. Съществуваше ограничение дронът да не се приближава на по-малко от 7 км от границата с Русия. Следяхме дали от руската страна постъпва оръжие и техника, но не констатирахме такива случаи. Нито превоз на военни товари с влаковете за въглища в Донбас“, разказва офицерът от резерва.

Останалите БЛА използват предимно денем, над и близо до контактната линия. Членовете на екипа се научават да ги управляват лично след съответното обучение.

При въздушния мониторинг забелязват много неща. Разположението и движението на бойната техника, новопостроени позиции, къде, как и с какво се обстрелват противниците, къде и как дежурят часовите им…

„Докладите се изпращаха до Киев. Там имаше звено за детайлен анализ на информацията (видео и снимки) и тя влизаше в ежедневните бюлетини на мисията на ОССЕ. Там присъстваха по няколко реда за наблюденията на нашия екип. Например, че наш дрон е наблюдавал стрелба,  регистрирал е поява на траншеи или на нова бойна техника в даден район. Нерядко наблюдавахме и други БЛА, летящи на по-малка височина от нашите, въпреки заложената забрана в Минските договорености за полети на такива в зоната на мониторинг. Нарушенията зачестиха от началото на 2021 г.

Установихме, че и двете страни се подготвят за бойни действия. Последните 6-8 месеца наблюдавахме непрекъснати ротации на частите и струпване на бойна техника в близост до линията на съприкосновение. Създаваха се фортификации, много се изостриха обстрелите. Очаквахме ескалация, но руското нахлуване в Украйна ни изненада“, коментира Ненов.

Броени дни преди него от САЩ идват предупреждения за възможна намеса на Русия в конфликта на 15-ти или 20 февруари. На американците, англичаните и германците в екипа е разпоредено да се евакуират за три дни. Другите остават. „Аз си бях планирал отпуск в България и на 20 февруари кацнах в София. Трябваше да се върна в Украйна на 13 март. Началото на войната на 24 февруари ме завари у дома. След два дни колегите ми на терен се евакуираха към Молдова. Всички получихме имейли, че мисията временно ще работи извън границите на Украйна. В края на май договорите на по-голямата част от наблюдателите бяха прекратени. На украинска територия остана само малка група, която прибра някои документи и направи отчети за дейността”, спомня си офицерът от резерва. През октомври 2022 г. Специалната наблюдателна мисия на ОССЕ приключва. 

Най-ново

Избрани