Връчените златни статуетки за кино върнаха престижа си
Както отбелязаха някои филмови критици, 96-ата церемония по раздаването на най-престижните отличия за кино, тези на Американската академия за филмово изкуство и наука, изненадаха с това, че наградиха… най-добрите. И така върнаха престижа си. Филмът „Опенхаймер”, разказ за историята на бащата на атомната бомба, триумфира на фестивала със 7 статуетки „Оскар”. Той имаше 13 номинации, като взе наградите за най-добри актьори в главна и в поддържаща роля за Килиън Мърфи и Робърт Дауни-младши и голямата награда за най-добър филм за режисьора Кристофър Нолън. Наградата на режисьора връчи легендата Ал Пачино. Освен това получи и статуетките за режисура, музика, операторско майсторство и монтаж.
Килиън Мърфи, който играе в почти всички филми на Нолан през последните 20 години, бе посрещнат с бурни овации и като се обяви за горд ирландец, посвети наградата на всички миротворци по света: „Направихме филм за човека, създал атомната бомба, и за добро или лошо живеем в света на Опенхаймер”.
„Клети създания” на Йоргос Латимос взе 4 награди, сред които и за главна женска роля на Ема Стоун за нейния „рискован женски поглед към мита за Франкенщайн”. Това е втори „Оскар” за актрисата след „Ла ла ленд” през 2017 г. За сегашната си роля тя получи преди това Златен глобус и наградата БАФТА в същата категория. Другите награди бяха за грим и прически, дизайн на продукция и костюми.
А „Барби”, най-големият хит в боксофиса, от 8 номинации получи само статуетка за най-добра песен за Били Айлиш. С брат й те се включиха в най-младите притежатели на 2 „Оскар”-а след наградата за песен във филма за Бонд „Смъртта може да почака”. А изпълнението им на живо обра овациите.
Обединеното кралство взе първия си „Оскар” за международен филм „Зона на интерес” с драмата „Аушвиц”.
Номинираният обаче в 10 категории „Убийците на цветната луна” на Мартин Скорсезе остана без нито една статуетка. Оскар за оригинален сценарий получи френският филм „Анатомия на едно падане”, написан от съпрузите Жустин Трие и Артюр Арари.
За пълнометражна анимация наградата взе японският филм „Момчето и чаплата”, втори „Оскар” за режисьора му – ветеранът Хаяо Миядзаки.
Първа статуетка за/срещу войната
Режисьорът на „20 дни в Мариупол” Мстислав Чернов произнесе силна реч при приемането на наградата за най-добър документален филм, първият „Оскар” за Украйна. Филмът документира как като видеожурналист отразява първите 3 седмици от руската обсада на украинския град, в който загинаха хиляди хора. „Вероятно ще бъда първият режисьор на тази сцена, който ще каже, че ми се иска никога да не съм правил този филм”, каза той. „Искам да мога да разменя това със ситуация, в която Русия никога да не бе нападала Украйна, никога да не бе окупирала нашите градове… но не мога да променя историята. Не мога да променя миналото.” И сподели убедеността си, че това е начинът далите живота си за защита на Мариупол да не бъдат забравени, „Защото киното формира спомени. А спомените формират историята.”.
„Украйна: Война и престъпления” – реалността отвъд новините
„Ние не можем да променим хората, можем само да опитаме да ги образоваме малко повече.” Това казва фоторепортерът Светлана Бахчеванова, съставител и автор заедно с 93 фотографи, сред най-добрите военни репортери днес, от 29 страни, на наградената книга „Украйна: Война и престъпления”. Изданието с фотографии на World Press Photo е наградено от международното издателство за социално ангажирана фотография „Фото Евидънс Прес”. То е за реалността отвъд новините. Фотоизданието е послание към хората, които не искат да видят истината, жертвите и войната в Украйна. То показва личните истории на оцелелите след руското нашествие в Украйна, свидетелства за извършените жестокости. И е документ за военните престъпления срещу мирните граждани на украинска земя, за историята чрез истината за войната.
Самата Светлана Бахчеванова дълги години е живяла в САЩ, а сега е във Франция и е сред най-разпознаваемите имена от времето на вестник „Демокрация”.
Книгата е от 540 страници с 366 фотографии, селектирани от около 5000, казва Манол Пейков от издателя „Жанет 45”. Оригиналната книга е на украински и на английски. Всички приходи от нея отиват за дарителски каузи, свързани с Украйна. Тя ще се продава само онлайн чрез сайта на издателството и на събития. Книгата съдържа и 38 кратки журналистически есета и е на български и английски език. А проектът е съвместен между българското издателство и „Фотоевидънс”, асоциация и издателска къща в Монпелие, Франция, която се занимава с документална фотография. Само част от фотографиите организацията „Фотофабрика” представя на оградата на мавзолея гробница на княз Батенберг (бул. „Левски”). Посланието е: Войната започва с пропагандата.
„Принципът на несигурността” или моята причина да живея
Името на режисьора Николай Волев винаги предизвиква любопитство. Още повече че работи на големи паузи – и в киното, и в по-ново време, сега – в театъра. А неговите заглавия като филмите „Двойникът”, „Господин за един ден”, „Да обичаш на инат”, „Маргарит и Маргарита” и документалният „Дом № 8” си остават сред върховете на киноисторията ни.
Този път режисьорът представя пиеса: „Принципът на несигурността” на Саймън Стивънс. И става дума за любов. Американката Джени и лондончанинът Алекс са различни по всичко: характер, темперамент, възпитание, привички, възраст и манталитет. И това не стига – запознават се в идиотска ситуация. От което последва късо съединение и животът им се взривява: от привличане и отблъскване, страст и съмнение, състрадание и ярост. Защото помежду им пламва неподозирана, дългоочаквана и омайна любов.
Но какво е любовта, питат двамата герои в изпълнение на Силвия Петкова и Димитър Баненкин. Самият режисьор споделя, че на него най-много му допада отговорът на един мъдър писател: „Вярвам в теб напълно. Ти си най-скъпият ми човек. Моята причина да живея”. Спектакълът се играе на сцената на „Театро отсам канала” (ул. „Връбница” 12).
От гледна точка на светлината
Little Bird Place (ул. „11 август”) е от софийските галерии, в които отбиването винаги успокоява сетивата, спира времето и обръща погледа ни към природата. Този път такова въздействие предлага изложбата на Зорница Гръмкова под заглавие „От гледна точка на светлината”.
Това е първата самостоятелна изложба на писателката Зорница Гръмкова. Тя е и част от Свободното поетическо общество, член на дружеството на анималистите, флористите и научните илюстратори, изпълнител и преподавател на ирландски танци, журналист от БНР. Изложбата представя серия нейни фотографии на цветове на различни растения като част от дългогодишния интерес на авторката към ботаниката. Във фотографиите светлината прорязва откъснатите цветове като рентген, поставяйки растенията на границата между потенциалното и невъзможното, между зараждащата се клетка и инертната материя, между живота и смъртта. Изложба с фотоси на тези вечни и уязвими растения, която наистина носи чудото на раждането и отмирането на живота…
