Предизборната кампания в Северна Македония стартира с непремерени изказвания към България.
Тежка предизборна кампания се задава при съседите в Северна Македония. Гласоподавателите ще избират едновременно нов парламент и пореден държавен глава. Това съчетание „две в едно” определя до голяма степен и температурата на обществените настроения в държавата. Стартът на кампанията официално още не е даден, но в такава една
атмосфера на „всичко или нищо”
кой ти гледа правилата. Използва се всяка възможност за автореклама на собствената политика и за остра критика на противника.
И тъй като е позната история, да видим какво се крие зад нея. Президентските избори ще са на два етапа – първи тур на 24 април, а евентуален балотаж между двамата кандидати с най-много гласове ще има на 8 май. На същия ден, сряда, ще бъде и редовният парламентарен вот. За първи път в историята на изборната практика на суверенна и независима Република Северна Македония избирателите ще отидат до урните в работен ден. Просто 5 май, неделя, е Великден и православните християни ще предпочетат да го отпразнуват. Макар за мюсюлманите в държавата проблем да не би трябвало да има.
От друга страна, съчетанието „две в едно” дава шанс на политическите партии и коалиции да внесат допълнителна енергия у своите избиратели, повечето от които са достатъчно апатични, за да абдикират от вота. Затова заедно с парламентарния вот щабовете излъчиха и кандидати за президентския пост. И така, че да отразява тясната връзка между личността и партийната програма. Та ако избирателят предпочете да отиде да подкрепи претендент за поста държавен глава, това да се отрази и на гласуването за партийната листа. И обратното.
Всъщност, премерването на силите вече започна – проверка на мобилизационната готовност, както се казва в армията. Оказа се, че мераклиите да се преборят за поста на президент са около 15. Но законът допуска в състезанието само онези, които са изпълнили един от двата критерия. Или и двата заедно: подкрепа от най-малко 30 депутати и 10 хил. подписа на избиратели. За номинираните от двете големи парламентарни партии, традиционни участници в изборния процес – СДСМ и ВМРО–ДПМНЕ, това не беше проблем. Трийсет депутати са им в кърпа вързани. И те застанаха зад своя избор – сегашният президент Стево Пендаровски от СДСМ и проф. Гордана Силяновска-Давкова от ВМРО–ДПМНЕ. Това са същите двама, които се срещнаха на балотажа преди 5 години, когато с малка преднина все пак Пендаровски спечели.
Сега проф. Силяновска-Давкова търси своя реванш
вероятно аргументирайки надеждата си да го получи с резултатите от анкетите, които предвиждат убедителна победа на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ. И тук комбинацията на президентски и парламентарен вот има своя смисъл.
Но въпреки че изпълниха условието за депутатска подкрепа, и двамата по партийна заръка, се впуснаха в събирането на подписи зад кандидатурите си, превръщайки го в терен за измерване на влияние. Членовете и симпатизантите на партиите бяха мобилизирани в тази акция все едно изборният ден бе сега. В крайна сметка победител с малко над 28 000 подписа стана проф. Силяновска, докато Пендаровски събра малко над 21 хил. Останалите петима – двама от албанския политически блок и още трима от партиите на македонците, надхвърлиха 10 хил. Така на 24 април общо седмина претенденти за президентския пост ще се пуснат по пистата.
Един от тях е сегашният държавен глава Стево Пендаровски. За него официалният старт на кампанията няма никакво значение, защото той я води вече 5 години, от момента, в който стана ясно, че печели балотажа. И активността му се увеличава с приближаването на изборния ден. Имаше известно напрежение в поведението му, когато все още не бе ясно дали управляващата коалиция начело със СДСМ ще застане зад кандидатурата му. Просто в Северна Македония никой, колкото и да е популярен или да му се иска, не може да спечели президентския пост без подкрепа на някоя от големите политически партии. В момента, когато стана ясно, че СДСМ и някои други обществени и политически структури ще го подкрепят, Пендаровски си върна самочувствието на най-сериозния претендент за победа.
В режим на кампания, макар и необявена официално, Пендаровски, а и всеки друг, автоматически се ползва от защитата на правилото, че
каквото и да каже или направи, то е предназначено за вътрешнопартийна консумация
и е насочено към избирателите. Че то не отговаря на истинската му позиция, а има чисто практическа цел в конкретната изборна ситуация за печеленето на повече гласове. Това „правило” е достатъчно цинично, за да оправдава несръчни политически послания или да ни кара да затваряме очи пред действия, които преминават нормалната държавническа логика. Дори и в предизборна ситуация има червени линии и праг на нахалството, които не бива да бъдат нарушавани. Пендаровски го направи.
От възникването на суверенна и независима Република Македония, сега вече Северна, до днес няма изборна кампания, в която „българската тема” да не е от централните в риториката на партиите. По-интензивно или не, по-префинено или не, по-агресивно и примитивно или не темата винаги присъства. В повечето случаи от българска страна все пак е приемано, че такива прояви са част от емоциите, съпътстващи предизборната борба. Но пък има и такива, на които просто трябва да се отговори.
Този път Пендаровски откровено сбърка, проявявайки „загриженост” за така нареченото македонско малцинство у нас. Няма да цитираме изявлението му – то може да се намери. Но така президентът на Република Северна Македония наруши едно стародавно дипломатическо правило – договорите да се спазват, и даде крайно лош пример за политиците от своята държава от по-нисък ранг.
През есента на 1998 г. ВМРО–ДПМНЕ спечели парламентарните избори в страната. Лидерът на партията Любчо Георгиевски получи мандат за съставяне на правителство. Един от най-важните въпроси, който трябваше да бъде решаван, бе т.нар. „езиков спор” с България. На двама заместник-министри на външните работи от двете страни – Марин Райков от България и Борис Трайковски от Република Македония (бъдещият президент на страната) бе възложено в спешен порядък да изготвят текста на спогодба за решаване на абсурдния спор, заради който куп двустранни документи и договорености лежаха неподписани. На 22 февруари 1999 г. в София Спогодбата бе подписана от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Така бе родена формулата за ползване в двустранната комуникация на езиците според конституциите на двете страни. И още нещо бе записано там – че страните поемат задължението да се въздържат от изказвания или действия, които биха могли да бъдат изтълкувани от всяка една от тях като намеса във вътрешните работи на другата. Имаше се предвид
да се сложи край на стимулирането от страна на Скопие на ОМО „Илинден”
най-общо казано. Предвид важността им тези два пункта бяха вписани и в Договора за добросъседство и приятелство, подписан 18 години по-късно в Скопие от Зоран Заев и Бойко Борисов.
Пендаровски не е чужд на проблема. Макар че поне външно се стараеше да не нарушава добрия тон. Преди две години прие активисти на ОМО, назовавайки ги в съобщението по този повод „български граждани”. По-късно, на откриването на онзи смешен клуб в Благоевград, на който бе отишъл и лидерът на ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски, изпрати шефа на кабинета си Миле Бошнаковски. Хем да изрази отношение, хем това да не е с негово лично присъствие. И сега – България да промени конституцията си и да признае македонско малцинство, преминало в продължение на 70–80 години през страшни мъки и голготи. И българското външно министерство му отговори смислено и коректно, но твърдо.
Вероятно това е истинският Стево Пендаровски. За 5 години като президент той не дойде на официално двустранно посещение в София въпреки поканите, които му бяха отправяни. Стараеше се да поддържа добрия тон към България, макар че много често не му се отдаваше. А сега премина в открита намеса във вътрешните ни работи, която дори „правилото” за вътрешна употреба не може да оправдае.
