Марк СТАСИНОВСКИ
Украинците свалят повече руски изтребители, защото руснаците летят и бомбардират повече
Този текст представлява превод на статия във „Форбс“. Преводачът предоставя и свой коментар
Украинците обявиха, че са свалили поредния Су-34 на руските Военно-космически сили (ВКС) – единадесетият по ред, който украинците твърдят, че са свалили заедно с два Су-35 и безценния радарен самолет А-50. Безпрецедентната поредица от 14 самолета, свалени за 13 дни, говори за смелостта и професионализма на украинските екипи и ефикасността на противовъздушната им система, която комбинира стари съветски и нови западни системи.
Освен това тези действия говорят и за руската воля да нанесат бързо големи поражения на украинците. Една причина за честите сваляния е, че руснаците в момента летят много повече от преди. По данни на украинския аналитик Александър Коваленко, само за ден руснаците са предприели повече от 150 операции, включващи Су-34, Су-35 и Су-25. Това прави повече от 10 операции дневно от последния период в които руските военновъздушни сили са били интензивно използвани и са равни на първите седмици на войната през 2022 г.
Всеки самолет пренася тонове бомби и ракети, което го прави сериозна заплаха за украинските сили на земята. Но въпреки това всеки от самолетите е и мишена за тези украинци. „Такава интензивност на операции ни дава възможност да хващаме по-често руски изтребители“ пише Коваленко.
Голяма част от тези 150 операции дневно се изпълняват от близо 100 Су-34. Типичният оперативен пакет включва два от двуместните Су-34, всеки с 4 броя КАБ-бомби с пакет крила и GPS навигиране, плюс ескортиращ Су-35 с радарни и инфрачервени ракети.
Екипираните с крила и GPS навигиране KAB-бомби са с тежест 500 и 1500 кг, като Су-34 могат да ги засилят и пуснат с висока точност. Те са достатъчно далеч да избегнат леката ПВО, но недостатъчно, за да избегнат по-тежките системи като „Пейтриът“ и С-200. Повечето самолети успяват да пуснат бомбите си и да се приберат. Но средно за последните две седмици украинците свалят поне един от стотината руски самолети във въздуха всеки ден. Останалите самолети заедно могат да пуснат повече от 100 бомби за 24 часа.
Според Коваленко „беше абсолютен рекорд с повече от 152 КАБ-бомби“. Всяка от тях може да срути сграда или унищожи бункер. „Това са “Bunker-buster” – бомби предназначени да унищожат всякакви позиции“, пише Игор Шугар, войник от 3-та Щурмова бригада, която се сражава в четиримесечната битка за Авдийвка. Битката завърши преди седмици след като руснаците пуснаха стотици такива бомби над града, правещи го невъзможен за защита.
Урокът от Авдийвка за Кремъл е, че атака на зле подготвени сили може да бъде успешна въпреки колосалните загуби (близо 16 хиляди руснаци умряха, биейки се срещу 2 хиляди украинци, пазещи града), стига да има такъв унищожителен огън. Две седмици след падането на Авдийвка, руснаците отново атакуват с маси от жива сила и бомбардировки. Те се опитаха да превземат с. Тоненкое близо до Авдийвка като го удряха с близо 30 КАБ-бомби на ден. Коваленко пише: „Врагът изтрива селото от лицето на Земята“.
Трудно е да се определи колко от свалените 13 „Сухой“ са бомбардирали село Тоненкое, но може с да се каже, че руснаците го превземат с цената на самолети, струващи близо 50 милиона, плюс екипажите им.
Възможно е Кремъл да приема такова темпо на загуби за приемливо, но това не може да продължи дълго време. ВКС на Русия са изгубили близо четвърт от своите Су-34 и към този етап продължават да ги изтощават заедно с екипажите им с повече удари с крилати бомби.
Възможно е да се каже, че Кремъл е избрал да използва един от своиети невъзстановими военни ресурси – въздушните си сили, които изгражда десетилетия. В замяна на тези победи сега, те не могат да възстановят понесените загуби в обозримото бъдеще.
Затова мнозина аналитици започват да подкрепят идеята, че Русия сама се банкрутира, както иска да превземе колкото се може повече територия от Украйна сега, докато може, разбирайки, че условията по-късно може да бъдат по-малко пригодни и тяхната собствена огнева мощ – по-слаба догодина.
„Би било оптимистично за украинския потенциал за 2025 г., че Русия сега постоянно започва офанзиви и губи хора“ пише Макс Бергман, експерт към CSIS.
Но Бергман основава преценката си на една условност: възобновяването на американска помощ за Украйна. САЩ са основния донор на Украйна и доставят ключови оръжия, включително „Пейтриът“ – докато републиканците в Конгреса не прекъснаха помощта през октомври.
Ако тази помощ се възобнови, украинците може да продължат да свалят „Сухой“ с темпо по един на ден. За седмици флота от Су-34 ще бъде толкова намален, че тези бомби няма да са проблем.
Коментар: Руснаците са на път да „банкрутират“ авиацията си
Не може да кажем със сигурност дали толкова самолети са свалени – може и да са, може и да не са, засега само руснаците знаят. Войната в Украйна е най-излъчваната досега – почти всяко събитие бива хванато на камера, сателит или отразено под друга форма. В случая на свалени самолети често има кадри на отломките, постове в социалните мрежи, обявяващи смъртта на пилоти или друга информация. Има информация за загуби, но изобщо не в количеството, което 13 самолета предполагат – това не са мои думи, а на едни от най-обективните наблюдатели, които следят конфликта. Следователно аз съм скептичен, че реално 13 са били свалени, но със сигурност има попадения и се надявам да греша.
Игра на нерви
Тези попаденията може рязко да станат повече и по-видими – на този етап единственият начин на руснаците да пробиват окопани позиции като Авдийвка и Бахмут е с големи количества такива крилати бомби. Те са единствените евтини, подходящи и в голямо количество налични боеприпаси. Проблемът е, че използването им е предвидимо – за да удариш една позиция с инертна крилата бомба трябва да я пуснеш на точно определени места на 40 км от целта, ако искаш да се възползваш от обсега.
Този радиус е в обсега на „Пейтриът“ – въпросът е дали украинците имат достатъчно ракети и най-вече рискуват ли да изложат пусковите установки толкова близо до фронта – не забравяйте, че руснаците също имат оръжия, които могат да ударят дълбоко в тила на украинците – вече имаме и първата унищожена с „Искандер“ РЗСО Хаймарс. Реално, както руснаците рискуват да летят в обсег на „Пейтриът“, така и украинците рискуват да ползват „Пейтриът“ толкова близо до фронта, а за капак украинците имат нужда тези установки да защитават и други важни локации из цяла Украйна – броя им не стига.
Летателни часове и амортизация
Статията пропуска да каже нещо друго – и без загуби Су-34 ще понесат щети от толкова използване. Всеки изтребител си има период за експлоатация преди да се наложат сериозни ремонти. Толкова интензивно използване със сигурност ще коства част от ресурса на машините, които и без това вече две години се ползват много. За капак Русия изпитва големи трудности с ремонта на самолети предвид санкциите – не са невъзможни, но са по-бавни и скъпи. Разбира се тези ремонти може да се игнорират, но това завишава риска от катастрофи и инциденти. Пример за такава жестока амортизация са нашите Миг 29 – малкото машини са на абсолютния лимит на експлоатация и удължаване на живота им с малко часове струва милиони.
Наистина ли руснаците се „банкрутират“ сега?
В края на статията се казва, че руснаците са на път да „банкрутират“ авиацията и капацитета си за офанзива. За две години се начетохме на всякакви твърдения: първо, че руснаците ще свършат крилатите ракети, после хората, после снарядите. Отново и отново това не се случи. По един или друг начин те успяват да запазят тези способности, макар и на висока цена. Ако Су-34 не могат да летят, руснаците, ако трябва ще извадят от резерв самолети на 50 години. Да, адаптирането ще е бавно и лошо, но тон и половина бомба може да убива, независимо дали е пусната от Су-34 или от изгнил Миг 23. Смята се, че Русия може да води война поне още две години. Не помагаме на Украйна, когато за пореден път подценяваме руснаците, особено сега когато получават значителна помощ от страни като Иран и Северна Корея.
