Индия е най-големият вносител на военна продукция в света, а САЩ – най-големият износител
Руският оръжеен износ бележи остър спад, показва последният анализ на базирания в Стокхолм Международен институт за изследване на проблемите на мира (Stockholm International Peace Research Institute – SIPRI) на трансферите на оръжия. Огласените данни са за периода 2019-2023 г., като се прави сравнение с предходните пет години – 2014-2018-та. Един от гигантите във военната индустрия – Франция, значително е увеличила дела си на международния пазар до 11%, в сравнение със 7,2%, които е имала в периода 2014-2018 г. Това се дължи на успешното налагане на френската продукция в региони, обикновено доминирани от Русия – например Индия. Броят на страните, към които Москва изнася оръжия, е спаднал сериозно през последните пет години. Русия е продала военна продукция в 31 държави през 2019 г., но в едва 12 страни – през миналата година. Тези в Азия и Океания формират 68% от общия обем на руския износ, Индия – 34%, Китай – 21 на сто. Същевременно Русия бележи и огромно понижение на оръжейния внос.
Делът на Москва в глобалния износ на оръжия е спаднал от 21% до около 11%, нареждайки се редом с този на Франция, пише сайтът Politico. Спадът в износа на руски оръжия започна още преди пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г., казва Пиетер Веземан, старши изследовател в SIPRI, посочвайки, че спадът стартира още през 2019 г. Той добавя, че санкциите, свързани с войната на Москва срещу Украйна, явно „допълнително допринасят за увеличението на френския износ на оръжия“.
Според директора на руската служба за военнотехническо сътрудничество ФСВТС, SIPRI не отразява реалната картина, а работи със собствени оценки, разминаващи се с отчети на длъжностни лица, заради тази разлика в методиката, тъй като Москва прави изчисленията на основата на фиксираните в договорите цени на стоките, а SIPRI работел с индикатори, даващи еднаква стойност на еднотипна продукция (т.е. количествен подход).
Според изследването световният обем на международни трансфери на оръжия е спаднал с 3,3%, макар че продажбите са скочили рязко в Европа. Франция сега се нарежда на второ място след САЩ, чийто дял в глобалния износ на оръжия е нараснал за периода от 34% до 42%. Американците изнасят за 107 държави. Издигането на Франция в класацията се дължи на големи сделки за изтребителя „Рафал“ на Dassault Aviation със страни като Катар, Египет и Индия. „През последните няколко години Индия, Египет и Индонезия избраха френския изтребител в конкуренция, която включваше руски алтернативи“, казва Веземан, добавяйки, че износът на страната е „технически привлекателен“, а в същото време „доставките често са бързи“.
Индия е най-големият вносител на оръжия в света. 33 на сто от вноса идва от Франция, а 36% – от Русия. Това е първият петгодишен период от 60-те години насам, в който Русия или Съветският съюз не формират над половината от покупките на страната. Индийският премиер Нарендра Моди бе почетен гост по повод честването на Деня на Бастилията във Франция миналата година. Двете страни се ангажираха през януари да изградят отношения в отбранителната индустрия, след като Франция продаде 26 изтребителя „Рафал“ Marine и 3 военни подводници от клас „Скорпион“ на Ню Делхи миналото лято.
На второ място в класацията на вносителите на оръжие е Саудитска Арабия (чийто внос обаче е спаднал с 28%), следвана от Катар, чийто внос се е увеличил с 396%.
Повечето европейски държави увеличават разходите си за отбрана. Вносът на оръжия за страните от Стария континент е нараснал с 94% в периода 2019-2023 г. спрямо предишния петгодишен период. По обясними причини Украйна е най-големият вносител на военна продукция на Стария континент. Тя вече купува 4,9% от всички оръжия, търгувани на международния пазар. Двете държави, изнесли най-много оръжия за Украйна, са САЩ и Германия, като техният дял възлиза съответно на 69% и 30%.
Данните на SIPRI подчертават още нарастващата зависимост на Европа от САЩ. 55% от вноса на оръжия е дошъл отвъд Атлантика през последните пет години спрямо 35% пред предходния период. Тъй като все повече страни от НАТО изпълняват ангажимента на Алианса за минимум 2% от БВП, заделен за отбрана, има и повече пари за оръжия, но Франция не е добре позиционирана да се възползва от това. Макар че се справя много добре на неевропейските пазари, по-малко от една десета от износа ѝ отива за купувачи в Европа, а над половината от това се дължи на продажбата на 17 изтребителя „Рафал“ на Гърция.
Данните за България показват, че тя прави истински скок по отношение на вноса на оръжия с 920% за периода между 2019 и 2023 г. спрямо 2014 – 2018 г. Ръстът на вноса на България е значително над този в някои източноевропейски държави (180% за Румъния, 584% – за Сърбия), съпоставим с 833% за Косово и 747% в Унгария, но далеч под чешкия – 3125%.
Гай Фолкънбридж, Ройтерс
Руските атомни бомби – какви са и кой ги контролира
Президентът Владимир Путин предупреди през тази седмица Запада, че Русия е подготвена технически за ядрена война и ако САЩ изпратят войски в Украйна, това ще бъде тълкувано като съществена ескалация на войната. Ето основните факти за руския ядрен арсенал.
Русия, която наследи ядрените оръжия на Съветския съюз, разполага с най-голяма наличност на ядрени бойни глави в света. Според Федерацията на американските учени (ФАУ) Путин има на разположение около 5580 ядрени бойни глави. Около 1200 от тях са извадени от експлоатация, но до голяма степен са в изправност, а около 4380 са на склад и са готови за изстрелване от стратегически системи с голям обсег и от тактически ядрени установки с по-малък обсег, гласят данните на ФАУ.
От складираните бойни глави 1710 стратегически ядрени бойни глави са разположени, както следва: с около 870 от тях са въоръжени наземни балистични ракети, около 640 са поставени на балистични ракети за изстрелване от подводници, а вероятно 200 са разпределени в самолетни бази за тежки бомбардировачи, сочи бюлетинът на ФАУ. Тези числа означават, че Москва е в състояние да унищожи света, и то няколко пъти. По време на Студената война Съветският съюз достигна връхна точка в производството на ядрени бойни глави – около 40 хил., а пикът на САЩ беше около 30 000.
През 2022 г. САЩ обявиха в своя Преглед на ядреното разположение на силите, че Русия и Китай увеличават и осъвременяват ядрения си капацитет и че подходът на Вашингтон ще се основава на контрол върху оръжията, за да се избегне скъпоструваща надпревара във въоръжаването. „Докато заявленията за ядрена мощ и словесните заплахи на Русия будят голямо безпокойство, руският ядрен арсенал и свързаните с него действия не са се променили много в сравнение с нашата оценка от миналата година“, се казва в анализа на руското въоръжение, направен от ФАУ.
Путин каза, че Русия ще обмисли извършването на изпитания на ядрено оръжие, ако САЩ го направят. Миналата година той подписа закон за отмяна на руската ратификация на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО). Постсъветска Русия не е извършвала ядрени опити. Откакто Съветският съюз се разпадна през 1991 г., само няколко държави са провеждали изпитания на ядрено оръжие според данните на Асоциацията за контрол върху оръжията: последното изпитание на САЩ е от 1992 г., на Китай и Франция – от 1996 г., на Индия и Пакистан – от 1998 г., а на Северна Корея – от 2017 година. Изпитание на ядрено оръжие в Съветския съюз за последно е имало през 1990 година. Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити бе подписан от Русия през 1996 г., а ратифициран – през 2000 г.. САЩ също го подписаха през 1996 г., но все още не са го ратифицирали.
Руският президент е този, който взима крайното решение за използване на ядрено оръжие от Русия. Така нареченото ядрено куфарче е постоянно у Путин. Смята се, че такива куфарчета имат също руският министър на отбраната и началникът на Генералния щаб на руската армия.
Ако Русия сметне, че е заплашена от нападение със стратегическо ядрено оръжие, президентът издава по линия на комуникацията между куфарчетата пряка заповед за изстрелване до командването на генералния щаб и до резервните командни пунктове, които държат ядрените кодове. Подобни заповеди достигат бързо чрез различни комуникационни системи до подразделенията на стратегическите ракетни войски, които след това изстрелват ракети към САЩ и Европа.
