ВМС бяха първопроходец в евроатлантическата интеграция на страната ни.
Когато през март 1997 г. с Решение № 304 Министерският съвет на Република България прие Национална програма за подготовката на страната за присъединяване към НАТО, малцина обърнаха поглед назад, за да констатират, че ВМС са започнали усилена работа в тази насока повече от пет години преди това. На практика военните ни моряци изпревариха и приемането от България на Индивидуална програма за участие в инициативата „Партньорство за мир“ през 1991 г.
Първата стъпка бе официалната визита на началника на Главния щаб на ВМС на Гърция вицеадмирал Евангелос Лагарас на 31 май 1991 г. Той бе посрещнат от тогавашния командващ ВМС вицеадмирал Димитър Павлов на военното летище в Балчик. До този момент нито един командващ флота на западна държава не бе идвал в България, а на летището в Балчик не беше кацал военен самолет на страна, член на НАТО. А в пристанище Варна пристигна гръцкият учебен кораб „Арис“. През лятото на същата година фрегатата „Смели“ и военният транспорт „Атия“, под флага на вицеадмирал Павлов върнаха визитата с гостуване в Пирея. Това бе сред първите български приноси за разчупването на ледовете на Балканския полуостров след края на Студената война.
На 16 август 1991 г. във Варненския залив хвърли котва флагманският кораб на VІ флот на САЩ „Белнап“, а на летище Варна кацна самолет, с който пристигна командващият този флот вицеадмирал Уйлям Оуенс. Още същият ден американският адмирал бе приет от президента Желю Желев. А по време на разговорите с вицеадмирал Павлов, двамата командващи решават да бъде прекрачен протоколът и да бъде проведено съвместно учение в открито море. Това става много скоро. На 26 ноември 1991 г. във Варненския залив пристига един от най-модерните американски разрушители – „Йорктаун“. Неговият командир комодор Робърт Ричардсън и командирът на Военноморска база Варна капитан І ранг Константин Богданов бързо намират общ език и
първото българо-американско военноморско учение
става факт само след три дни. Участват „Йорктаун“ и нашите „Смели“, „Бодри“ и „Решителни“.
Тук е мястото да припомним, че тези първи стъпки бяха направени не благодарение, а въпреки решението на VІІ-то Велико Народно събрание от 26 април 1991 г., което отхвърли предложението България да кандидатства за членство в НАТО. Затова инициативата на вицеадмирал Павлов, съгласувана с Министерството на отбраната, може да бъде определена като прозорлива. Първото учение не остана незабелязано. През март и април 1992 г. авторитетното издание на Американския военноморски институт „Просийдингс“ информира своите читатели по цял свят за събитието. А междувременно на 29 февруари 1992 г. във Варненския залив хвърли котва американският разрушител „Монтерей“. Старши на визитата бе вицеадмирал Едуард Клекстън – заместник-командващ ВМС на САЩ в Европа. Този път думата имаха морските авиатори. Майор Константин Пехливанов излетя от палубата на „Монтерей“ с вертолет „Сий Хоук“ и кацна след тричасов полет. А капитан-лейтенант Тод Бибза не спести комплиментите си за нашия вертолет Ми-14 ПЛ, след като летя с него и кацна на летище „Чайка“. В същото време военният наблюдател на сп. „Тайм“ Брус ван Вурст вече бе успял да интервюира назначения на 31 декември 1991 г. за командващ ВМС вицеадмирал Венцеслав Велков. Отговорът му на първия въпрос бе: „У нас образът на НАТО като враг не съществува“.
През март 1992 г. българските ВМС обнародваха своя първи след 1989 г. програмен документ, озаглавен „Представи за бъдещето“. Концепцията от 1992 г. е пръв опит за формулиране на основите на военноморската доктрина на страната. В уводната й част се казва: „При благоприятни условия и съответните политически решения може да се предполага и евентуалното кооптиране на Република България в НАТО“.
От 15 до 20 юни 1992 г. във Варна гостува американската фрегата „Джон Л. Хол“ с командир капитан ІІ ранг Доналд Гайгър. Вече рутинно посещение, но в моя архив пазя снимка, която ми дава основание да направя заключението, че капитан ІІ ранг Гайгър се оказа може би най-големият „кадемлия“ за четирима български морски офицери, които бяха в групата за неговото посрещане: капитан ІІІ ранг Пламен Манушев – заместник-началник на щаба на Военноморска база Варна (по-късно вицеадмирал, заместник-началник на отбраната в Министерството на отбраната), капитан ІІ ранг Сашо Попов – „Връзки с обществеността на ВМС“ (по-късно капитан І ранг, началник на канцеларията на командващия ВМС), капитан ІІ ранг Петър Панчев Петров – началник на щаба на Военноморска база Варна (по-късно вицеадмирал, първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия) и капитан от медицинската служба д-р Румен Хичев (по-късно професор, главен медицински директор на Американската асоциация по тъканно-клетъчна трансплантология и тъканно банкиране, председател на съвместния щаб за бързо реагиране при извънредни ситуации на Министерството на здравеопазването на САЩ).
През есента на 1992 г.
в нашия флот изчезнаха съветските названия
на различните класове кораби. А от 30 октомври до 2 ноември с.г. целият Постоянен атлантически флот на НАТО бе приятелски посрещнат във Варна. Време беше ВМС на България да направят нещо, което да покаже тяхната нова мисия и в международен план. Така в началото на следващото лято бе организиран първият по рода си международен симпозиум „Черно море – военноморски поглед`93“. Участваха близо 100 души – представители на военните флотове от 13 държави, експерти от генерални щабове, бизнесмени и специалисти от военнопромишлени комплекси. Дискусията се съсредоточи върху актуалната тематика: „ВМС на малките държави и новите геополитически условия в Средиземноморския регион“. Паметни от тези разисквания ще останат думите на корпусния адмирал от ВМС на Турция Турхан Йозер:
„В много случаи военните могат да бъдат една стъпка пред политиците, защото знаят разрушителната сила на оръжията и защото като деполитизирани експерти в тази област са доказали, че умеят да водят конструктивен диалог и да постигат консенсус“.
По същото време щурманите вече чертаеха по картите маршрута на първия самостоятелен поход на наши военни кораби след 1989 г. в Средиземно море по покана на НАТО. 3283 морски мили „Смели“ и „Атия“ бяха отряд военни кораби, но вече развяваха флаговете на миролюбивата външна политика на една демократична държава. Освен визитите в Неапол, Тулон и Пирея, на море бяха проведени две последователни учения с френската фрегата „Жорж Лег“ и с американския крайцер „Джоузефъс Даниълс“.
Българските ВМС участваха във всичките
10 учения на НАТО от типа „Кооператив Партнър“
и бяха домакини на първото, третото, петото и последното. Румъния бе домакин на 3, Украйна – на 2, Грузия – на едно учение. (Вж. таблицата). По време на „Кооператив Партнър 2003“ с домакин Украйна базовият миночистач „Шквал“ бе сертифициран от НАТО за участие в мисии на Алианса. Равносметката показва, че след 10 издания на това учение в него са участвали с кораби общо 13 държави и в историята му българските ВМС заемат най-достойно място.
Едновременно с това се задълбочи двустранното сътрудничество с ВМС от държави партньори и членове на НАТО. Фактът, че през април 1996 г. посрещнахме 100-тния чуждестранен военен кораб, посетил българско морско пристанище след 1990 г. (холандската фрегата „Ван Амстел“), е достатъчно красноречив. Всяка визита във Варна, Бургас и Созопол обаче освен чисто протоколните дейности включва срещи за обмяна на опит, тренировки и демонстрации, съвместни плавания и изпълнения на огневи задачи в полигоните за бойна подготовка.
В рамките на една обзорна статия трудно може дори само да се изброят начинанията, които военните моряци на България осъществиха в името на евроатлантическата ни интеграция. Казаното дотук обаче дава пълното им основание да имат самочувствието на първопроходци в област, която вече определя съдбините на страната ни през ХХІ век. Без да обременява излишно българския данъкоплатец в тези тежки за страната ни години, най-малкият вид въоръжени сили в Българската армия свърши огромна работа в интерес на настоящето и на бъдещето.
Как се роди учението „Бриз“
След като успяха в двустранните учения, ВМС събраха кураж да организират и тристранни. Така традиционното лятно оперативно-тактическо учение получи кодовото название „Бриз“ и за пръв път се отвори за други държави. Това бе правилно решение, защото „Бриз`93“ се превърна в истински вятър на промяната за нашите ВМС. В него Турция участва с миночистачите „Сейхан“ и „Саръер“, а Шести флот на САЩ – с фрегатата „Хоос“. А до 24 ноември 1994 г., когато България прие своя официална програма по инициативата „Партньорство за мир“, нейните ВМС свършиха много работа в тази насока.От 4 до 7 юли 1994 г. за първи път български бойни кораби участваха в учение на турските ВМС. Миночистачите „Бриз“ и „Шквал“ се включиха активно в „Пойраз`94“, а подводницата „Слава“ и кораба „Капитан І ранг Димитър Добрев“ бяха пълноценни участници в „Куртарма`94“. От 24 до 29 юли на „Бриз`94“ вече посрещнахме 8 кораба от ВМС на други държави: Гърция, Румъния, Русия, САЩ, Турция, Украйна. НАТО, Италия и Грузия изпратиха наблюдатели.
„Бриз`94“ бе не само увертюра към официалното присъединяване на България към „Партньорство за мир“, но и репетиция за първото международно военноморско учение в Черно море под командването на НАТО. То получи названието „Черноморски партньор`94“ и се състоя при домакинството на румънските ВМС. Нашата страна участва с корветата „Решителни“ и с кораба „Старшина І степен Д. А. Димитров“. Това учение бе пробният камък за нещо много по-сериозно и мащабно. Става въпрос за серията от ежегодни учения в Черно море „Кооператив партнър“, които „проходиха“ още на следващата година при домакинството на българските ВМС.
Сътрудничеството с черноморските съседи
Променената среда на сигурност в нашия регион в началото на ХХІ в. стана причина на 2 април 2001 г. външните министри на черноморските държави да подпишат в Истанбул съглашение за създаване на оперативна група за сътрудничество, която получи названието BLACSEAFOR (Black Sea Naval Cooperation Task Group). Чрез този документ всички черноморски държави за първи път в историята на региона се договориха да използват своите ВМС за изпълнение на общи задачи: осигуряване на безопасността в Черно море, осъществяване на съвместни учения по търсене и спасяване, противоминни и хуманитарни операции, дейности за защита на околната среда и визити на добра воля. В България това споразумение е утвърдено със закон, приет от ХХХІХ Народно събрание на 5 септември 2002 г.
ВМС на България активно се включиха в тази инициатива и от 6 до 31 август 2003 г. в Бургас прие Третата и Четвъртата (17-19 април) активация на BLACSEAFOR. За съжаление, последователното развитие на инициативата бе временно, а след това и окончателно прекратено от действията на Руската федерация. Това стана след Руско-грузинската война (2008 г.) и след анексирането на Крим (2014 г.).
