Военните разходи на страните от Алианса 1,3 трилиона долара.
За пета поредна година сумарните военни разходи на страните от НАТО надхвърлят 1 трилион долара. Това става ясно от огласените преди седмица обобщени данни за финансовото измерение на усилията на страните от Алианса за подобряване на тяхната сигурност. Точното число на разходите за отбрана за миналата година е 1 милиард и 305 милиона долара, което е рекордно висока стойност за цялата история на организацията. В сметките влиза Финландия, която се присъедини към НАТО през миналата година, но не е Швеция, чието членство стана факт неотдавна.
Близо две трети от военните разходи на страните от НАТО се падат на САЩ – $704 милиона. Европейските съюзници плюс Канада обаче увеличават своите харчове за отбрана през миналата година с цели 11% спрямо 2022 г. 11 държави от Алианса са достигнали или надминали целта от 2% от БВП за отбрана, като повечето от тях са в Източна Европа. Начело е Полша с 3,92 процента, следвана от САЩ с 3,24% и Гърция – 3,05%. Прави впечатление, че при САЩ за трета поредна година се наблюдава леко снижение на военните разходи като процент от БВП. В дъното на класацията са Люксембург с 1,02% от БВП за отбрана, Белгия – 1,21% и Испания – 1,24. Тези три държави са доста далеч от Русия, която е основната заплаха за сигурността в евроатлантическото пространство. Най-голям ръст на военните разходи за 2023 г. спрямо 2022-ра имат Полша, Финландия и Дания. Процентът, посочен за България, е 1,87%, но трябва да се има предвид, че през тази година нашата страна (а и не само тя) ще увеличи военните си разходи. До сега България е надвишила прага от 2% от БВП за отбрана единствено през 2019 г., когато бе извършено плащането за самолетите Ф-16, поръчани в САЩ.
Доста интересна е и друга графика, в която страните от НАТО са подредени по дела от техните военни разходи, заделен за въоръжение и екипировка. На първо място отново е Полша с 53,6%, следвана от Финландия с 50,8%, Люксембург – 41,4% и Унгария – 39,2%. България с 29,3% е в първата половина на класацията, а най-зле са Дания и Канада, при които делът на парите за ново въоръжение във военните разходи е под 15%.
Ако трябва да говорим с числа за военните разходи на отделните страни от НАТО, то начело са САЩ с $876 милиарда, следвани от Великобритания – $77 млрд., Германия – $74 млрд., Франция – $58 млрд. и Италия – $33 млрд. На дъното са нашите балкански комшии – Черна гора със $115 милиона, Северна Македония – $268 млн. и Албания – $401 млн. Българските военни разходи през 2023 г. според официалната статистика на НАТО са $1,933 млрд. Четири държави от НАТО – Гърция, Хърватия, Румъния и Италия имат понижение на военните разходи през 2023 г. като абсолютна стойност, но то не е голямо.
Общият Брутен вътрешен продукт на страните от НАТО (без Швеция) е 51,3 трилиона долара, като малко повече от половината от него се падат на САЩ. За сравнение – БВП на Русия е около 25 пъти по-малък от тези $51,3 трлн.
Ако разделим военните бюджети на отделните страни от НАТО на броя на тяхното население ще получим разходите за отбрана на човек. Средният показател за НАТО е $1183, а само за европейските съюзници плюс Канада – $588. В тази класация безспорен лидер са американците с $2101 военни разходи на глава от населението, следвани от Норвегия с $1445 и Дания с $1208. За България този показател е $181 на човек.
Както винаги интересни са данните за числеността на въоръжените сили на страните от НАТО. Общо в Алианса под оръжие са 3,346 млн. души. От тях 1,317 са в САЩ, 464 хиляди – Турция, 207 хиляди във Франция, 202 000 в Полша, 171 000 в Италия, 140 хиляди във Великобритания. Традиционно най-малки са армиите на Люксембург – 900 човека и на Черна гора – 1700. Според статистиката на НАТО Българската армия наброява 26 600 души. От комшиите Румъния има войска от 64 хиляди, Гърция – 111 хиляди, а Северна Македония – 5700.
Докладът на Столтенберг: 2023-та бе предизвикателна, но успешна година
2023 г. беше предизвикателна, но успешна година за Алианса. НАТО приветства своя 31-ви съюзник, Финландия, и взе важни решения за укрепване на колективната отбрана на Алианса и адаптиране към новата реалност на сигурността, констатира в своя годишен доклад генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Ето какви други изводи можем да намерим в този документ.
През 2023 г. Москва продължи своята брутална агресивна война срещу Украйна, внасяйки насилие и смърт в сърцето на Европа, докато в същото време се опитваше да раздели НАТО. По този начин Путин подцени както решимостта на народа на Украйна, така и съюзническото единство. Украйна твърдо защити населението си и освободи повече от половината от територията, окупирана от Русия в ранните етапи на войната.
През цялата 2023 г. съюзниците бяха
непоколебими в своята солидарност с Украйна
Заедно с мнозинството от членовете на ООН те остават напълно ангажирани със суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. По време на посещенията си в Киев през април и септември генералният секретар изрази съгласие относно важността на справедливия и устойчив мир и потвърди, че НАТО стои до Украйна сега и в дългосрочен план. НАТО продължи да подкрепя правото на Украйна на самоотбрана и доближи страната до НАТО със укрепени политически отношения и засилена практическа подкрепа.
НАТО не може да смята Русия за партньор. Всяка промяна в отношенията зависи от това Русия да спре агресивното си поведение и да спазва изцяло международното право. НАТО остава готова да поддържа отворени канали за комуникация с Москва за управление и смекчаване на рисковете, предотвратяване на ескалация и увеличаване на прозрачността.
НАТО не търси конфронтация
и не представлява заплаха за Русия.
На срещата на върха във Вилнюс през юли съюзниците се споразумяха да продължат да се консултират и да оценяват последиците от политиките и действията на Русия за сигурността на НАТО и да отговорят на руските заплахи и враждебни действия по единен и отговорен начин.
Докато Украйна упражнява правото си на самоотбрана, заложено в член 51 от Устава на ООН, съюзниците от НАТО предоставиха безпрецедентна подкрепа. Благодарение на значителната финансова подкрепа от съюзниците и страните партньори, НАТО пое решаваща роля в предоставянето на несмъртоносна помощ на Украйна. Тази подкрепа е под формата на краткосрочна материална помощ и дългосрочни проекти, предназначени да възстановят украинския сектор на отбраната и сигурността, помагайки на Украйна в нейния преход към оперативна съвместимост с НАТО.
НАТО предоставя помощ на Киев от началото на агресивната война на Русия. Тази подкрепа обикновено се основава на спешни изисквания, определени от Украйна, които след това се съобщават на НАТО. През 2023 г. Пакетът за цялостна помощ и неговият Доверителен фонд координираха доставката на 117 милиона евро несмъртоносна материална помощ за Украйна.
Устойчивостта е ключов елемент от възпирането
и отбраната на Алианса. Признавайки, че през 2023 г. лидерите на съюзниците се съгласиха да приемат набор от цели за устойчивост. Първите по рода си, тези цели ще помогнат за укрепване на готовността на НАТО и съюзниците срещу стратегически сътресения и прекъсвания по координиран начин, като същевременно отчитат нуждите на отделните съюзници. Освен всичко друго, целите трябва да повишат способността както на съюзниците, така и на НАТО да осигурят приемственост на правителството и основните услуги и да осигурят гражданска подкрепа за военни операции в мир, криза и конфликт. Съюзниците възнамеряват да използват тези цели, за да ръководят разработването на национални цели за устойчивост и планове за изпълнение.
Оперативната съвместимост е способността да се работи колективно за постигане на общи цели, включително чрез използване на стандартизирано оборудване. Оперативната съвместимост е това, което прави координацията и сътрудничеството между многонационалните сили възможни – и като такава е от решаващо значение за способността на НАТО да върши работата си. На срещата на върха във Вилнюс съюзниците подновиха своя ангажимент за подобряване на оперативната съвместимост на техните сили, включително чрез увеличаване на инвестициите в правилните способности.
