Днес отбелязваме 20 години членство на България в НАТО. На пръв поглед две десетилетия не са много, но от 2004 г. до сега изтече много геополитическа вода, която отми всички съмнения дали изборът ни е бил правилен. Това, което се случи на Грузия през 2008 г. и на Украйна през 2014-а и след това отново на 22 февруари 2022-ра, показа, че на картата на Европа има една червена линия – ако си отвъд нея ставаш жертва на руската агресия, а ако си в зоната на НАТО си в относителна безопасност.
Путин може и да се е откъснал от реалността и да взема грешни решения, но не е луд, за да нареди пряко нападение срещу страна от НАТО. Икономическият потенциал на държавите от Северноатлантическия пакт е около 20-25 пъти по-голям от този на Русия, което предопределя и военното превъзходство. Това е гаранцията, покриваща дефицита на сигурност за България. Разбира се, никой не е отменил хибридната война, без да използва ракети и бомби потенциалният противник се стреми да влияе върху информационната среда и обществените нагласи у нас.
А не можеше ли вместо да се опасяваме от мощта и агресивността на Русия, да й станем съюзник и да членуваме в Евразийския икономически съюз и в Организацията на договора за колективна сигурност? Вероятно да, но това означава да влезем в света на диктатурите, историческите митове, гигантската корупция, международната изолация. Да имаме свободен достъп до руския пазар, вместо до този на ЕС, който е десетина пъти по-голям. Не, благодаря! Добре, че сме в НАТО.