В последната си отстъпка пред европейските земеделски производители 27-те държави – членки на ЕС решиха да наложат по-строги митнически правила за вноса на украински селскостопански продукти. Европейските земеделски производители, които отново протестираха в Брюксел тази седмица, бяха разгневени от нелоялната конкуренция, произтичаща от евтиния внос, обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
В сряда 27-те държави-членки на ЕС се споразумяха за нов компромис относно митническите изисквания за някои украински селскостопански продукти, съобщи белгийското председателство на Съвета на ЕС.
Според дипломати компромисът предвижда, че по-малко продукти от първоначално планираното, ще бъдат разрешени за продан без облагане с мита в ЕС. Засегнатите продукти включват яйца, птиче месо, захар и царевица. Франция и Полша безуспешно се опитваха да включат и пшеницата в списъка на украинските земеделскина украинските продукти, които подлежат на ограничения.
Стоките, засегнати от изискванията, ще могат да се внасят без мита в ЕС само до определено количество. След като то бъде достигнато, ще се налагат мита.
Вместо дефиниране на тавани за тези стоки, при които те да могат да се продават без мита въз основа на средните обеми от 2022 г. и 2023 г., Франция поиска и 2021 г. да
да бъде включена в диапазона за изчисляване на средните стойности. Според дипломатически източници референтният период вече ще включва и втората половина на 2021 г., когато по-малко от гореспоменатите украински продукти са се продавали в ЕС. Това ще означава, че митата върху украинската продукция ще започнат да се прилагат по-скоро.
Промените се отнасят до удължаването с една година, считано от юни, на споразумението на ЕС, което позволява на украинските селскостопански стоки да влизат в безмитно влизат в блока.
В изявление от четвъртък лобистката група Copa-Cogeca нарече постигнатата сделка „половинчат отговор“, който не е достатъчно задълбочен. Тя призова за автоматични мита върху пшеницата и ечемика в допълнение към по-ниски количества на стоки, като яйца, птиче месо и захар, които могат да влизат в ЕС без мита.
Преговарящите от държавите членки и Европейския парламент вече се споразумяха за нови митнически изисквания за украинските стоки миналата седмица, на фона на натиска от страна на местните земеделски производители в рамките на ЕС, които не искат да губят приходи. Сега ЕП трябва да даде окончателното си одобрение на последното компромисно споразумение между държавите членки.
Постигане на баланс: да помогнем на Украйна или на фермерите от ЕС?
От началото на 2024 г. фермерите в цяла Европа протестират срещу нарастващите разходи, политиката на ЕС за опазване на околната среда и евтиния внос на храни, включително от Украйна. Във вторник фермерите се върнаха в Брюксел с тракторите си в протест срещу регулациите на ЕС и намаляващите печалби.Те протестират в различни страни от ЕС, от Белгия до Франция, Испания, Италия и Полша, заради дългия от обременяващи задължения и ограничения, които, според тях,
намаляват приходите.
Предисторията на дебата е, че ЕС освободи украинските стоки от мита малко след началото на войната на Русия срещу нейната съседка през 2022 г. Това имаше за цел да укрепи украинската икономика.
Сега ЕС се стреми да наложи мита и върху вноса на руско зърно в блока. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС не иска Русия да получава приходи от зърно от блока или да „влияе“ на пазара на ЕС.
Лидерите на ЕС се стремят да възстановят баланса между подкрепата за икономиката на Украйна и защитата на селскостопанските производители от ЕС. Министрите на земеделието на ЕС се срещнаха в Брюксел във вторник, за да се опитат да успокоят гнева на фермерите, като официалните лица подписаха мерки за разхлабване на условията за достъп до субсидии от Общата селскостопанска политика (ОСП) на блока.
„И в Чехия виждаме как доверието на чешките и европейските земеделски производители в ЕС е разклатено и моята грижа е да успеем да възстановим това доверие“, заяви пред чешки журналисти чешкият министър на земеделието Марек Виборни.
Полската блокада обтяга връзките с Украйна
Полските фермери блокираха вноса на украински селскостопански стоки в знак на протест срещу нелоялната според тях конкуренция, докато Франция прави компромиси със собствените си фермери, за да потуши бунта в сектора.
Полша и Украйна са все по-близо до разрешаването на конфликта относно вноса на селскостопански продукти, заяви Варшава в сряда, в навечерието на двустранни преговори по темата, разгневила земеделските производители в страната. „Можем да кажем, че има известно сближаване на позициите, но разбира се… всеки се бори за своите интереси“, заяви министърът на земеделието на Полша Чеслав Шекерски пред АФП.
Граничните блокади и спорът за зърното обтегнаха отношенията между съседите, въпреки че Полша демонстрира твърда подкрепа за Украйна след руската инвазия. Варшава призовава за таван на вноса от Украйна в ЕС, след като миналата година наложи такъв едностранно.
Датският министър на земеделието Якоб Йенсен заяви: „Има неща в този свят, които са по-важни от всичко останало. В областта на сигурността и външната политика трябва да подкрепяме Украйна, доколкото е възможно“.
Той допълни, че „ние правим това във военно отношение, но трябва да го правим и като гарантираме, че Дания и ЕС не поставят пречки пред тях да продават стоките си и да подкрепят своята икономиката“. Йенсен призна обаче, че може да има местни пазари, като например този в Полша, които са в особено затруднена ситуация.
Увеличават се отстъпките за земеделските стопани преди изборите за ЕС
Италия подчерта гъвкавостта си, за да вземе предвид както нуждите на Украйна, така и опасенията, изразени от другите държави-членки на ЕС и селскостопанския сектор. Тя подкрепи предложението на белгийското председателство на ЕС да се удължи референтният период за безмитните тавани, така че да се включва и втората половина на 2021 г. и изтъкна необходимостта ЕК да засили наблюдението на въздействието на вноса на пшеница и зърнени култури от Украйна, като активира общи предпазни мерки, дори ако проблемите засягат само една държава членка.
Словенският министър на земеделието Матея Чалушич подчерта, че предложенията за промени в общата селскостопанска политика на ЕС следва да отчитат природните условия и спецификата на отделните държави – членки на ЕС, за да се улесни адаптирането и намирането на бързи решения. „Смятаме, че това е добре дошло, за да се улесни земеделието в Словения“, каза тя.
Словения подкрепи споразумението за по-строги митнически правила за украинските стоки. Като малка страна, тя е силно податлива на колебания в цените и поради това е много чувствителна към всякакви допълнителни обеми селскостопански продукти на общия пазар на ЕС, заявиха от словенското министерство на икономиката.
Последната от поредицата отстъпки пред европейските земеделски стопани идва по-малко от три месеца преди изборите за ЕП в целия блок. Проучванията прогнозират, че вотът ще доведе до нарастване на подкрепата за крайнодесните партии, които използват недоволството на земеделските производители в предизборната си кампания.
Сега ЕП трябва да разгледа споразумението на държавите-членки, преди да го гласува следващия месец, с оглед то да влезе в сила преди изтичането на 5 юни на настоящия период на изключение от прилагане на правилата. Ако дотогава не бъдат въведени нови разпоредби, специалните правила ще престанат да се прилагат.
Източник: bta.bg
