135 ученически есета на наследници на герои от Балканските войни разтърсват с гордост и животрептяща любов към Родината.
Не е нужно да си „суифти“ и идол да ти е Тейлър Суифт и да превръщаш във фетиш числото 13, не нужно да боготвориш дори Дрийм, неговите игри Майнкрафт и музиката му. И двамата имат милиони последователи в България. Не е нужно да купуваш фланелки на Меси и Роналдо само заради магическите им крака. Всеки тинейджър има нужда от идоли, които да боготвори, да копира и да следва в живота си като пътеводна звезда за поведение и изключителни учения. Защото това създава самочувствието на подрастващия ученик.
135 български деца откриха своите идоли и корените на патриотизма си и обичта съм род и Родина в собствените си семейства. Те се гордеят, че техните пра-прадядовци са сред героите от Балканските войни преди 110 години. Ровиха документи, снимаха с телефони пожълтелите, увехнали, полуразкъсани страници на родови дневници и във фондовете на историческите и военни музеи, за да открият частица от това изконно право да се наречеш българин и да носиш в себе си зърното самочувствие и родова и национална идентичност, което дават саможертвата и героизма на дедите им.
135 деца писаха есета и натискаха буквите по клавиатурата на лаптопи и компютри, за да изкажат възхищението си от делата на българските воини, които те могат да нарекат свои дядовци, а себе си пра-пра-внуци на герои. 19 от тях спечелиха първи места на регионално ниво и бяха наградени на 13 март 2024 г., в деня на 111-годишнината от превземането на Одринската крепост през 1913 г. Във вторник дойдоха в зала „Тържествена“ в МО за да получат грамоти с подписа на военния министър Тодор Тагарев, както и книгата „Светът на българския войн“.
Националния ученически конкурс „Наследник съм на …“, посветен на 110-годишнината от Балканските войни (1912-1913), бе организиран от Министерството на отбраната и Централното военно окръжие съвместно с Министерството на образованието и науката, регионалните управления на образованието и Съюза на ветераните от войните на България. Участвалите бяха разделени в две възрастови групи: първа група от V до VII клас и втората група ученици от VIII – XI клас.
Най-много есета написаха децата от Плевенско, София-град и София-област, а нито едно не дойде от Варна, Враца и Габрово.
След това за отличените ученици отвориха врати царските зали във Военна академия, където се докоснаха до славната българска военна история.
Слава на българските герои от Балканските войни и техните пра-правнуци!
Мечтаех да стана офицер още от 2- 3 клас
Алиса Мартинова Илиева, 15 г., София,
35-то СЕУ „Добри Войников“, 9 клас
Наследник на подполковник Агоп Карагьозов
Есето започва със спомена на подполковник Агоп Карагьозов – „Мечтаех да стана офицер още от 2- 3 клас“. През Балканските войни Агоп Карагьозов е капитан, командир на 9-та рота към 30-ти пехотен Шейновски полк – известен като „Черния полк“, защото в периода 1912 г. – 1918 г. дава най-много жертви.
„Препрочитам с вълнение тези лични спомени за героични и смели битки в името на Отечеството. За съжаление грешките на управляващите обричат на провал саможертвата на десетки хиляди войници и офицери, националният идеал – обединението на всички български земи, не е осъществен. Независимо от това, обаче, постигнатите победи на Българската армия правят България търсен и желан съюзник в навечерието на настъпващата Първа световна война. Българската история в този период се пише от смели, самоотвержени и отдадени на каузата войници, подофицери и офицери като моя прапрадядо подполковник Агоп Карагьозов, който непоколебимо и безстрашно се сражава за родината си както в Балканските войни, така и през Първата световна война и завършва кариерата си на офицер през 1918 г. със звание подполковник и с 8 ордени и медали за заслуги.
Да съм потомка на подполковник Агоп Карагьозов е повод за гордост, за мен той е пример за доблест и патриотизъм!“
Невъзможното днес към възможно утре
Християна Стефанова Христова, Троян,
СУ „Васил Левски“, 10 клас
Наследник на Вътю Мичевски
Аз, Християна Христова, наследник на славно минало, но живееща в жалко настояще, в което на пиадестал са алчността, лъжата, несправдливостта… Настояще, лишено от достойнство, идеали и ценности. Настояще, което руши паметници и ражда неблагодарници…
… Да бъда наследник на такъв герой е истинска чест и отговорност за мен. Наследство, което ме прави горда и носи изключителна значимост за мен и моята родова принадлежност. Отговорността обаче не бива да бъде само дума, тя трябва да носи смисъл, който е МОЯТА отговорност. Принадлежността към род и родина, към дом и семейство откриват невъзможното днес към възможно утре.
Поклон пред Героите!
Затварям албума. Но не и сърцето си. Не и паметта си. Отварям широко очите си за ясния и мирен зимен ден. Чувам, за щастие, не топовни гърмежи, а радостните възгласи на играещите деца, чисти и невинни, недокоснати от грозната реалност.
Вървя! Сред блясъка на родните ни улици и сгради. Не се лутам, защото винаги е имало кого да следвам.
Изгорих всичко старо! Боклуци у дома не ми трябват
Калоян Борисов Николаев , Каспичан,
СУ „Панайот Волов“, 7 клас
Наследник на Никола Серафимов Петров
Учителят пише на дъската „Балканската война“, после се замисля и добавя: чаканата, желаната, исканата, отечествената, освободителната. Нещо не ми е ясно! Отечествена-да! Освободителна-да! Но желана, искана, чакана?! Та нали всяка война е бедствие за човечеството? Нали и сега се водят войни и аз виждам по телевизията и в социалните мрежи какъв ужас и какви беди носят войните на хората. Виждам плачещи майки на гробовете на синовете си, млади бащи, които се връщат осакатени при децата си и разплакани деца, които никога вече няма да видят бащите си. А тази война! Чакана, желана, искана!
За съжаление останалите издирвания са безуспешни. Питаме хората, но най-често срещаните отговори са „Да! Прадядо ми е участвал, но всичките документи са при брат ми. И ордена за храброст остана у него.“ Е, при такъв отговор все пак има надежда. Ако не сега, то друг път ще издирим този човек, ще покажем документите. Но лошото е, че има и страшни отговори: „Имаше някъде документи и снимки, но ги изхвърлихме. За какво са ни?“, „Изгорих всичко старо! Боклуци у дома не ми трябват.“ Но тези „боклуци“ са нашата история! Знанието за Историята на всеки един народ започва със знанието за самата наша история, с историята за нашия род! Често пъти казваме, че никой не е забравен и нищо не е забравено. Дали?!
Атанас Запрянов, зам.-министър на отбраната
Славните страници са записани в родовото дърво от дедите ни
Конкурсът е част от нашите амбиции да засилим патриотичното възпитание на младото поколение. Младите хора на България трябва да помнят, да знаят нашата военна история, защото знаем, че българската армия не е губила войни и не е губила бойно знаме. Това трябва да генерира самочувствие в тях. А обичта към военната история трябва да генерира чувство и желание за присъединяване и служба в Българската армия. Надявам се тези деца да бъдат бъдещите офицери на българската армия. А тези от тях, които изберат друго поприще да тачат, помнят подвига на българските воини и да уважават настоящите Въоръжени сили. Родовата памет е тази, която храни нашия морал и родолюбие. Ако не знаем рода си и подвизите на дедите си, няма да как да живеем достойно днес и да мислим за светлото бъдеще на родината. Славните страници са записани в родовото дърво от техните деди по фронтовете. Горд съм, че за първи път децата дойдоха в цитаделата на нашата отбрана и получиха грамоти от най-висшето военно ръководство.
Борис Йорданов, 6 клас, 145 ОУ „Симеон Радев“, София
Аз съм наследник на генерал Никола Генев, живеем на улицата със същото име в Севлиево. Като изляза от вкъщи и виждам барелеф на Никола Генев, който е на отсрещната фасада. Той ми е пра-чичо. Това е улицата на баща ми, но всяко лято ходя там. Сега живея в София и за конкурса ми каза класната ми по история, която не знаеше за връзката ми с моя прадядо. Най-важното е че той е пълководец на 17 000 войни и в Македоно-одринското въстание и получава Георгиевски кръст IV-та степен. За него ми разказва най-много баба ми, след това намерихме родословно дърво на тавана. Искам да стана адвокат.
Камен Петков, 6 клас, ПМГ „Атанас Радев“, Ямбол
Дядо ми се е бил и за двете страни при Одрин
Наследник съм на Панайот Вергински. Той се бие първоначално на страната на Турция. Роден е село Драбишна, Ивайловградско и е мобилизиран Ксанти. Пази Одринската крепост и е бил сложен на първите линии, защото е християнин. Заедно със свои приятели се предава на българите и отива в Симеоновград за военно обучение, за да може да отиде на фронта на страната на България. В Балканската война се е бил отново за Одрин. Заветът на дядо е да бъдем патриотично настроени и да браним родината си. Искам да стана зъболекар.
Алекса Николаева, 8 клас, ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“, Разград
Наследничка съм на Иван Дечков Бозмаров. Мама и тати ми разказват семейната история от родовата книга. Прадядо ми е участвал в Балканската война, но най-много обичам легендите за него. Той се върнал в Осенец да нагледа имота си, има легенда, че стъпката му остава в градежа. След това синовете му изведнъж забогатяват и тръгва легендата, че са намерили жълтици в един ботуш.
