Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Трите заплахи пред демокрацията

[post-views]

В списание ”Култура”- за наследството и книгите на Цветан Тодоров, които тепърва ще препрочитаме

Мартенският брой на списание „Култура” е посветена на 85 г. от рождението на Цветан Тодоров(1939-2017), българският литературовед и философ, станал една от звездите на френския структурализъм. И постепенно превърнал се в един от интелектуалците на Франция, живял и работил в Париж след емигрирането си през 1963 г. От 1987 г. той ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, изнасял е лекции в университетите „Йейл” и „Харвард”. Разговорът е за това как „българското” белязва дните на Цветан Тодоров, включително с тоталитарния опит, какво му носи разминаването между езиците, между „ние и другите”. И какво го подтиква след 80-те години да изостави литературоведските си занимания, за да обоснове един „хуманизъм на предела”. И с какво книгите му от този период са важни за посттоталитарна България.

През много от творбите му се усещат нощните страхове на емигранта: какво ще стане, ако се върна, или какво би станало, ако бях останал там… Цветан Тодоров нарича тоталитаризма радикално зло. А процесът на осмисляне на тоталитарната травма и за него не е бил нито бърз, нито лесен, а биографична драма и постепенен, труден път. Който го довежда до неговата хуманистична теория.

За личността и творчеството на Цветан Тодоров екипът на списанието разговаря с професорите Александър Кьосев и Стоян Атанасов, дългогодишен приятел и преводач на книгите му в издателство „Изток-Запад”. В броя намираме и интервюто на Цветан Тодоров във вестник „Ла Стампа” – „Трите заплахи пред демокрацията”. А трите капана, според него, пред днешната демокрация са политическият месианизъм, ултралиберализмът и ксенофобският популизъм. Цветан Тодоров ги е написал, а ние тепърва ще препрочитаме книгите му.

Освен традиционните страници за изкуства, литература и фотография, в този брой „Култура” отразява и темата за войната в Близкия Изток. Израелците са обречени на сделка с „Хамас”, смята писателят Давид Гросман. Под заглавието „Невъзможно и неизбежно” е публикуван разговор с него във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” по повод войната, която обърна живота в израелската държава: за отчаянието, за чувството, че си предаден и за нуждата от ново начало. В Германия излиза книгата му „Мирът е единствената възможност” с негови речи от последните години и изказвания от месеците след нападението на „Хамас” срещу Израел. Гросман винаги е бил поддръжник на решението на конфликта със създаването на две отделни държави – на израелците и на палестинците. И го смята за единствено възможното. Защото тези, които поддържат идеята за двунационална държава, смята той, трябва да разберат, че тези два народа – израелците и палестинците, не могат да създадат политическо единство. Писателят казва: „Хамас” мислят това, което говорят и открито обясняват, че Израел трябва да бъде унищожен. На 7 октомври започнаха да го правят. Затова трябва да ги приемаме сериозно. Ако искаме да имаме бъдеще, неизбежно трябва да сключим споразумение с тях.  Разбира се, във всяко споразумение между нас и тях ще има несигурност…”. Интервюто засяга и позицията на писателя по отношение на вътрешнополитическите проблеми в самия Израел.

„Глас” – в сянката на Мария Калас

Първият моноспектакъл на актриса в Театър „Българска армия” е и най-новата му премиера „Глас” на Антоанета Добрева-Нети. „Глас” не е просто пиеса, а огледало, в което се отразяват битките и триумфите на всеки артист, който се осмелява да мечтае за съкровените минути на сцената. Актрисата се превъплъщава в ролята на Виктория Глас, дубльорката на оперната звезда Мария Калас. Това е спектакъл за възхищението и съперничеството, когато си обречен да останеш в периферията на славата и да желаеш живота на другия.

Героинята е с изключителен характер и следва собствения си път въпреки трудностите, хората, пресекли пътя й или провалите. Когато осъзнава коя е. Един живот в сянката на идола, цената на което заплащаш, и силата да заобичаш себе си отново. Писателката Елена Алексиева е втъкала в пиесата си мисълта на самата Виктория Глас: „Миналото стои на пътя ти. Там, където никога не е имало път”. Ивайло Христов никога не си е отивал от тази сцена като актьор, а тук – и като режисьор. Сценографията и костюмите са на Марина Янева, а музиката, естествено, е на Добрин Векилов-Дони.

Следващите дати на спектакъла са на 6, 17 и 27 април

Георги Баев – един (не)изпепелен световен художник

Една изложба в галерия „Академия” на Националната художествена академия напомня за стогодишнината от рождението на един голям български маринист. Художникът Георги Баев, гордост на родния му Бургас, е представен с ретроспективна изложба, най-вече с пейзажната си живопис от втората половина на ХХ век. Той е знаково и емблематично име в изкуството ни, което продължава традицията на преподавателите си, професорите Илия Петров и Дечко Узунов.

През 70-те години Георги Баев се ориентира към абстрактния лиризъм. Постепенно и в най-зрелите си години художникът се ориентира към основната тема в творчеството си – морето. А картините му са с наситен колорит и изчистени форми, с усещане за близост на морето и близост на хоризонта. Подпалването на ателието му през 1983 г. и унищожаването на стотици творби отприщва нова, изпепеляваща енергия у художника. В платната му се появява и фигурата на човека, и тревогата на твореца за съдбата му. За 7 месеца след пожара той подготвя изложба. И тя е повод да получи Хердеровата награда на Виенската академия за изкуство и да бъде представен в 34-томния речник за изкуство на издателство „Макмилън” в Лондон. Днес картините му са сред най-търсените от колекционерите.

Фотоизложба на старшина от запаса Мирослав Григоров

            В камерната зала на Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен отвори врати самостоятелна изложба „Очи“ на плевенския фотограф Мирослав Григоров. Експозицията съдържа над 60 фотоса от страни, в които е пребивавал – Германия, Босна и Херцеговина, Нидерландия, Франция и България. Идеята за изложбата е да затворя страницата по темата за войната в Босна, където бях и видях ужаса в очите на хората. Бях и един от първите, който се оказа на мястото на терористичен акт в Германия и успях да заснема последствията от него – сподели Григоров.

                        Авторът на изложбата е старшина от запаса, строителен инженер, специалист по артилерийско въоръжение. Седемнадесет години е бил в редовете на Българската армия. За времето на своята служба от 1998 до 2003 г. участва в три мироопазващи мисии на SFOR в Босна и Херцеговина. Кавалер е на шест натовски медала и други предметни награди за достойна служба и отлично изпълнени поставени задачи. Фотографията е неговото хоби, а фотоапаратът е част от снаряжението му.

Има самостоятелни изложби в Германия и България, съпътстваща фотоизложба на биенале „Фодар“ 2003 г. за войната в Босна и номинация за „Photos from Abroad“ – войната, бедствията, размирици на БГ – Прес фото 2020 г. за репортаж от профашиския атентат в Германия, гр. Ханау през 2019 г., при който загиват 9 човека и между тях един българин.

Избрани