Новите членове в „черния списък“ на Държавния департамент на САЩ от Скопие са популярни публични личности.
Както обикновено, и този път оповестяването на новите членове на т.нар. „черен списък“ на Държавния департамент на САЩ за лица от Северна Македония, бе предварително известено. През последните месеци край Вардар витаеха какви ли не слухове за това коя от публичните личности в държавата ще се намери сред вече утвърдените имена, кое от кое по-интересни, във въпросната листа на хора, подложени на рестриктивните мерки от страна на Вашингтон. И ето че истината излезе на бял свят. Излежаващата в момента присъда Катица Янева, бивш главен прокурор на Специализираната прокуратура на Северна Македония, както и един от кандидатите за президент на страната и дългомандатен кмет на един от районите в Скопие Стевчо Якимовски, бяха включени във въпросния „черен списък“.
Наистина и този път от Държавния департамент на САЩ спазиха вече няколко пъти демонстрираната практика в забранителните списъци да се включват едни от най-популярните публични личности в Северна Македония. Основната причина обаче за това е тяхната обвързаност с корупцията в особено големи размери, или възможността да използват служебното си положение за незаконно забогатяване. Включването на Катица Янева в забранителния списък е в известен смисъл дори закъсняло. Тя получи своята присъда от съда в Скопие преди време, влезе зад решетките и е една от ВИП-персоните в женското отделение на затвора в Идризово край Скопие. Това беше
тъжният край на една шеметна кариера
издигнала съдийката от крайграничния с Гърция град Гевгели до поста шеф на Специализираната прокуратура, създадена по времето на премиера Зоран Заев да разследва случаите на корупция и злоупотреба със служебното положение на режима на Никола Груевски. Особено – по високите етажи на държавата.
Груевски вече бе изгубил властта, начело на която като премиер бе стоял в продължение на 10 г. Янева и нейният екип се развихриха, вкараха (когото можаха) в затвора, изкарвайки на бял свят престъпления, за които градските легенди край Вардар мълвяха под сурдинка. Защото сред обвиняемите и осъдени персони имаше такива, които по времето на управлението на Никола Груевски бяха всесилни и всеки опит да бъдат критикувани беше задушаван. В това число – и самият Груевски, както и страховитият му първи братовчед Сашо Миялков, шеф на тайните служби в държавата. Двамата се оказаха отлични бизнес партньори и затова бяха първите, които след смяната на властта и идването на премиера Зоран Заев бяха погнати от специализираното правосъдие на Катица Янева. Те бяха и едни от първите, които САЩ бързо включиха в „черния списък“ на ограниченията. Разбира се, това бе оценено като политическо гонение с помощта на правосъдието, което имаше известно основание. Самият Заев дойде начело на изпълнителната власт с обещанието, че ще сложи край на практиката на Груевски да използва съдебната система като бухалка срещу политическите опоненти. Но
изкушението се оказа достатъчно силно и Заев му се подаде
Сега зад решетките е и прокурорката, която обвини Груевски и Миялков и ги „вкара“ в затвора. Груевски получи присъди за общо 28 години, но се изплъзна и с помощта на унгарските тайни служби избяга в Будапеща. Продължава да живее там и да чака поредната смяна на властта, която се очертава, и победата на неговата ВМРО-ДПМНЕ на изборите на 8 май, за да се върне на бял кон в Скопие.
Миялков имаше друга съдба. Получи обвинения по около десетина случая на корупция и злоупотреба със служебното положение, успя да се спазари с правосъдието и плати 5 млн. евро в брой, а му бяха конфискувани и 30 апартамента на обща стойност 28 млн. евро. Срещу това всесилният някога човек, от когото се плашеше цялото общество, получи облекчението делата му едно по едно да отпадат поради давност, а самият той да излежава една от присъдите си в затворническото общежитие с най-лек режим в Струга. Сега, казват, са му определили задължението да шофира затворническия бус, с който прекарват храна за обитателите. Апартаментите му са обявени на публичен търг, но всеки от тях се печели от… сина на Миялков.
Така погледнато, и Груевски, и братовчед му си заслужиха мястото в „черния списък“ на САЩ. Сега дойде времето и на Катица Янева. Нейният провал като магистрат и човек дойде заради изкушението да получи подкуп от един друг „герой на македонското време“ и български познат – бизнесмена Орце Камчев. Историята включва и други личности, но в крайна сметка споменаваме само тези с отношение към забранителните списъци на Държавния департамент. И Орце, неосъщественият български почетен консул в Битоля, е в него – човек с бизнес у нас. Българите в Северна Македония реагираха остро на идеята тъкмо Камчев да ги „представлява“, както се казва. Но предложението от София не бе прието от кабинета на Заев и скоро Камчев, след серия скандали, се намери в обвинителните списъци на местното правосъдие. Но заедно със себе си повлече и Янева, и Специализираната прокуратура, и самата идея високата корупция да бъде разследвана от орган извън основното обвинение. Янева получи присъда, влезе в затвора, а от скоро – и в „черния списък“.
Но ако за тези случаи е характерно, че решението на Държавния департамент е взето след като правосъдието вече си е казало мнението,
за Стевчо Якимовски случаят е друг
Защото и контекстът е друг. Случайно или не (по-скоро не), решението от Вашингтон идва в момент, когато Якимовски като лидер на партията си ГРОМ участва в предизборната кампания за парламентарния вот на 8 май, а в лично и политическо качество е сред седемте кандидати за президент. Е, партията му е от типа „един файтон хора“, но той самият има предълга кариера като участник в местната власт и като няколкомандатен кмет на един от най-атрактивните райони на столицата Скопие – Карпош. Казвам „най-атрактивните“ в смисъл на възможността за интензивно развитие на жилищното строителство върху свободните терени, или на мястото на някогашните т.нар. „финландски“ бараки, построени след земетресението от юли 1963 г. Вероятно някъде там, в селективния подход на Якимовски към инвеститорите и строителите се крият и аргументите на Държавния департамент да го включи в „черния списък“.
Самият Якимовски се опита да види в това политическа поръчка с цел да бъде спрян от настъплението му към президентския пост, но анкетите за проучване на общественото мнение му дават толкова ниски проценти, че подобна аргументация е нереална. Но пък в активното медийно говорене в своя защита отново извади на преден план публичната тайна, че решенията на Държавния департамент да включи един или друг в забранителните списъци се взимат на основата на доклади от посолството на САЩ в Скопие. А тези доклади се изготвяли според информациите, предоставяни от местни хора, които били или конкуренти в бизнеса, или политически опоненти. Че подобни обвинения няма ли и у нас…
„Черният списък“ в Северна Македония има и още една характеристика. В него са включени личности, които са обект на висока корупция по време на участието им във властта. През миналата година там се озова и бившият вицепремиер по икономическите въпроси в правителството на Зоран Заев Кочо Ангушев. Той влезе във властта от големия бизнес, постоя малко там и излезе с обвиненията, че е използвал служебното си положение за лично обогатяване. Почти сходна е историята и на дългогодишния кмет на Струга, а в един момент и министър без портфейл Рамиз Мерко. Неговото присъствие там пък дава основание за един специфичен, да го наречем етнически подход към „черния списък“, така характерен за Северна Македония. И той се корени във въпроса как така забранителните рестриктивни мерки на Държавния департамент на САЩ обхващат само македонци, докато самото присъствие във властта на политици от албанския блок е предпоставка за висока корупция.
Само един Рамиз Мерко не е достатъчен да подържа етническия баланс…
