Тук ми е бизнеса, тук е животът ми, тук са децата ми. Като офицер не бих се поколебал да дам живота си за България.
Абдул Рахман, гражданин на Афганистан, е полагал три клетви. Едната за вярност пред афганистанската армия и народ, втората пред Българската армия и народ и третата като преводач от източните езици и българския. Има две родини и се гордее, че е българин от близо 40 години. „Като курсант във Военното училище на Афганистан тренирах волейбол. През 1980 г. афганистанският Спортен комитет на дружествените армии ме изпрати във ВИФ „Георги Димитров“, където имаше катедра към Министерство на отбраната. В София освен всичките предмети учехме и специализиран ръкопашен бой (СРБ). Тренирал съм го в Афганистан – съчетание от карате и кунгфу“. Но в Армейската школа за високо спортно майсторство „Чавдар“ СРБ съчетавал таекуондо, карате и кунгфу Още тогава Абдул заявява, че сред българския народ се чувства като у дома си.
Научил български език в Института за чуждестранни студенти и се оженил за българка. Биографията му съчетава две култури. Ражда се в град Първан, провинция Неджрап. Баща му можел да чете и да пише, бил влиятелен човек, Абдул
има 7 братя и 10 сестри от три майки
До 6-ти клас учил в родния си град и тренирал волейбол. Чрез конкурс за спортистите отличници го избрали курсант във Военното училище и се озовал в Кабул. След 12 клас им предлагат висше образование в няколко социалистически страни. Абдул избрал България. През 1986 г. завършва образованието си като офицер у нас и влиза в редиците на афганистанската армия. „Като старши лейтенант работих в нея до 1997 г., когато управляваше афганското правителство на Демократична партия. Тогава Афганистан падна в ръцете на талибаните“
Със съпругата си българка и децата си живял в град Херат, Западен Афганистан. Баща му я приел като царица. Издал заповед: това момиче е на гости, тук няма ни майка, ни баща. Трябва да остане с добри преживявания в Афганистан. Не трябва да работи, останалите трябва да се грижат за нея, да не ѝ е скучно, да не ѝ е мъчно. Сама е и не знае езика. Жена му става център на вниманието, командва и всички я уважават. „И сега иска да ходи в Афганистан“ – добавя Абдул.
Посланик Ангел Орбецов от българското посолство в Исламабад му помогнал да се върне в България, където започва от нулата. Отначало се занимава с търговия, а когато България влиза в състава на НАТО, се включва в мисията в Афганистан. След 2001 г. с помощта на муджихидините американците изгониха талибаните от Афганистан. От 2004 г. начело на страна е Хамид Карзай, който чрез избори 10 години управлява Афганистан. Настанал мир, за което допринася мисията на ISAF (Международните сили за подпомагане на сигурността), в която участва и България. Тогава го потърсили от Министерството на отбраната в София да помага в армията, защото е завършил у нас и знае добре български. Абдул Рахман е
участвал в няколко мисии
Според него афганистанците са посрещнали Българската армия като приятели и с уважение.
Българските инструктори помагат за развитието на афганските офицери. Имат принос и по отношение на здравеопазването. Лекарите ни били дори на по-високо ниво от всички останали, изпратени там. „Българинът, помагаше така, сякаш помага на собствения си народ и на собствените си деца – споделя Абдул. – Виждал съм как дава своята закуска на афганското дете да не гладува. Подобни са впечатленията и на моите сънародници от Херат, където бяха нашите лекари. Там и в Кабул те раздаваха хуманитарни помощи. Отидоха по училищата, раздадоха химикалки, тетрадки, дрехи, обувки, храна, транзистори, одеяла… Помагаха на бедните. Направиха със сонди кладенци за вода, за да може местното население да пие чиста вода. По тези села питейната вода е оскъдна. Много общуваха с хората. Това за мен беше голяма радост, чувствах се горд, че съм гражданин на България и помагам на родината си и на афганистанските деца…“
За съжаление, афганските лидери по-късно допускат съдбоносни грешки. Според Абдул американците наистина идват да помагат, но афганското правителство не е осъзнало истинския интерес на нацията. Потънало в корупция, особено последният президент, Ашраф Гани – раздал финансовите средства на приятели и по шуробаджанашка линия. Отначало талибаните извършили атентати и жестоки убийства и отблъснали народа си. По времето на Доналд Тръмп при затворени врати се водят преговори в Катар. Афганистанският народ разбира, едва когато Ашраф Гани предал властта на талибаните и избягал. Американците се изтеглили изведнъж и оставили афганския народ в някакво страшно нищо. До последно армията била на място, президентът и министрите също.
За 24 часа армията и полицията изчезнали
Хората от интелигенцията, за да оцелеят, тичали зад самолетите на летището в Кабул с надежда да избягат. Отначало талибаните се разправили с голяма жестокост със специалните части, офицерите и интелигенцията. Сега са омекнали и се очовечили. Няма работа, няма живот, но има мир. Няма стрелби и заплахи. Но по време на изтеглянето много хора загубили живота си, а имало и убити американци в атентат на аерогарата. Но полека лека сега нещата се променят – през новата година бяха обещали че отварят врати училищата за момичетата, обаче не изпълниха обещанието си !
„Нашата мисия в Афганистан завърши успешно без инциденти – твърди Абдул. – и един куршум срещу българи не е изстрелян. Като преводач бях в редиците на мисията на НАТО ISAF. Работехме с ръководството на афганското правителство, армията, полицията и държавна сигурност – нашите инструктори ги обучаваха по различни специалности: артилерия, танкисти, сухопътни войски. Отношението към нас навсякъде беше много добро. Посрещаха ни с радост. Дружбата между България и Афганистан е отдавна – хиляди студенти са завършили в България, хиляди висшисти.
Когато го попитам за риска да си военен, той ми припомня афганска поговорка: мъжкият коч е за курбан. Решението се взема веднъж. И ако се наложи за родината си, за дълга, за народа си и за идеята да даде живота си, не би се поколебал. „Дадох клетва за моята родина Афганистан. Като дойдох в България пак съм дал клетва. В първи курс като студент в България дадохме клетва, че ще защитаваме интересите на тази държава, която ни възпитава, обучава и ни дава образование. Като се върнах, преди да заминем на мисия отново давахме клетва: това е втората ми родина, родина на децата ми. Тука ми е бизнеса, тук е животът ми, тук са ми децата. И един офицер, когато трябва, може да ходи на фронта – ако умира – умира, това е…“
Единият от братята му Абдул Рауф му дошъл на гости в България. Навсякъде, където отиде, го мислели за българин. Работел в афганското министерство на земеделието и стигнал до зам.-министър. Според Абдул Рахман докато има война, мигранти в България ще идват. Но те са богатство за всяка държава, ако бъдат добре интегрирани.
Бежанец не е равно на терорист!
Не бива да се слага знак за равенство между мигрантите и терористите. Терористи направиха атентата на 9 септември 2001 г. в Кабул срещу Ахмад шах Масуд в Афганистан, национален герой на Афганистан, а на 11-ти и в Ню Йорк. Те са членове от организацията на „Ал Кайда“. Затова първата задача, когато имигрантите пристигат в България, е да бъдат опознати, казва Абдул Рахман. Повечето са изстрадали, идват от места на война, смърт и разорение. „Аз като афганистанец, преценявам поотделно всеки какъв е. Имам и други опитни колеги – Мажд Алгафари също. Той е журналист, преводач. Има фирма за преводачи. Там също съм дал клетва, че ще превеждам правилно. По разговора разбирам дали е афганистанец, от кой етнос е, откъде е дошъл. Ако дойде пакистанец, а се представя за афганистанец, веднага разбирам откъде е. За арабите също – сирийци, иракчани, палестинци, мароканци. Арабските преводачи разпознават различните етноси по говора, по диалекта. Техен дълг и на Агенцията за бежанци е да ги пресеят. България е вратата към Европа. Народът е топъл, с добро отношение към бежанците. Мигрантите бързо се интегрират, хората ги приемат, дават им работа, учат, въртят бизнес. Някои ползват България за транзит – минават оттук и заминават. Между тях терористичните организации може би опитват да прекарат и техни но според мен нямат шанс , защото разузнаването е на високо ниво в България . И преводачите помагат да ги разпознаят. Разпитват ги и са наясно с какви цели са дошли тук…“ – обобщава Абдул Рахман.
