Отворената хирургия за лечение на уролитиазата е в историята, казва доц.д-р Кремена Петкова от Клиниката по урология на ВМА.
На 26 и 27 април предстои 14-ят ежегоден симпозиум по ендоурология и минимално-инвазивна хирургия, който организира Клиниката по урология на ВМА. Световно признати експерти участват в презентации, сесии с хирургия наживо, демонстрации на нови оперативни техники. Високото научно ниво демонстрират от екипа на клиниката. По проблемите, които решава днес урологията, разговаряме с доц. д-р Кремена Петкова в Клиниката по урология на ВМА.
– Доц. Петкова, какво предвижда симпозиумът по урология?
– Ще направим 6 операции наживо през първия ден и 2 – през втория. Събитието се предава онлайн през интернет сайта ни с виртуален конгресен център, където след регистрация то може да се наблюдава. А в чат участниците могат да задават въпроси.
– А боледуваме ли повече от бъбречни заболявания днес?
– Събитието се фокусира върху уролитиазата, бъбречно-каменната болест, защото заболяването през последните години нараства в света. То е познато от древността и днес се среща често и в младата и активната възраст. А съвременните оперативни ендоскопски техники позволяват максимално бързо завръщане на работа на пациентите, които обаче трябва да променят начина си на живот. Върху заболяването влияят и генетичните фактори, и храненето, диетите.
– Означава ли, че можем да влияем върху риска да се разболеем?
– Един от най-важните фактори е питейният режим с достатъчно количество течности с неутрално ph, на първо място – вода, за да отделяме поне 2 литра урина на денонощие. И така разреждаме солите в урината. Това не е единственият фактор, който влияе, но е от най-важните. Никога не казваме на пациента да пие 2 литра вода, а да поема толкова течности на денонощие, че урината му да остава прозрачна, което е знак, че е достатъчно разредена. Тъй като освен с урината, губим течности и с потенето, с дишането. Влияят здравословният начин на живот, движението и намаляването на телесното тегло. А също и коригиране на заболявания като хипертония и захарен диабет, които променят ph на урината. Факторите са много. За наше щастие и за доброто на пациентите, колегата ни доц. Даниела Петрова от клиниката на ВМА по нефрология се занимава именно с това. Такава колаборация се постига трудно и в малко центрове дори в Европа. След като лекуваме пациента ни и решим хирургичния проблем, ние го изпращаме при нея като терапевт за химичен анализ на камъка, за допълнителни метаболитни изследвания на кръвта и урината, за да се установи концентрацията на веществата, които допринасят за образуване на бъбречния камък. И разговаря с пациента за диетата, за питейния режим и така индивидуализира лечението като профилактика за повторна поява на бъбречни камъни или намаляване на честотата на появата им. Доц. Петрова често намира подлежащи заболявания като повишеното отделяне на хормон в паращитовидните жлези, което има връзка с калциевата обмяна в организма. Често при тези пациенти се получава и уролитиаза и те години се лекуват хирургично за рецидивиращи камъни, докато се открие всъщност причината за камънообразуването. Така затваряме кръга на лечението.
– А веднъж ако човек е имал бъбречни камъни, запазва ли се склонността за образуването им?
– Има такава категория хора и затова е изключително важна работата на доц. Петрова и колегите й. Защото е установено, че след един епизод на уролитиаза, независимо дали спонтанно се освобождаваш от камъка или чрез хирургично лечение, рискът от повторна поява в следващите 10 г. е около 50%. Затова световната тенденция е за колаборация между уролози и нефролози в търсене причината за образуването на камъка и мерки за профилактика. Независимо от влиянието на наследствените фактори, чрез медикаменти и диетичен режим можем да намалим честотата на повторната поява на бъбречните камъни. А пациенти често правят рецидиви и се подлагат на операции, които си носят и своите рискове.
– Какво трябва да знаем за превенцията?
– Не бива да се правят рестриктивни диети, например, а те да са балансирани и с достатъчен прием на фибри, да не се прекалява с приема на белтъци, които да натоварят бъбречната функция. И като най-подходяща си остава средиземноморската диета.
– Какви са новостите в областта на вашата специалност?
– Много нови технологии индивидуализират лечението на пациента с най-подходящия метод и в уролитиазата. На базата на образната диагностика вече прогнозираме очаквания химичен състав на камъка, което ни помага да изберем и подходящия метод за лечение. Разполагаме с много богат набор от ендоскопии, работни инструменти с лазери, с които решаваме проблема възможно най-минимално инвазивно. Специалността ни е сред най-бързо развиващите се и през последните 30-40 г. уролитиазата премина от изцяло лечение с отворени хирургични техники към минимално инвазивни. Отворената хирургия за лечението й е в историята. В нашата клиника сме специализирани в лечението на уролитиазата, като прилагаме всички методи за лечение. Разполагаме с целия набор ендоскопски инструментариум, средства за дезинтеграция на камъните, различни лазери. И не отстъпваме по нищо на всеки специализиран център за лечение на уролитиазата в световен мащаб. Началникът на клиниката ни проф. Салтиров е един от пионерите на ендоурологичното лечение на уролитиазата и в България, и в Европа. Когато като млад лекар през 80-те той започва да се занимава с тези техники, те са „прохождали” и в Западна Европа. Така че в клиниката ни вървим заедно с развитието на историята на ендоурологията – като екип и ние като ученици на проф. Салтиров.
– По какви „лесни” рецепти се захласваме за спасяване от бъбречната болест?
– Попадали сме на пациенти, които пробват някои абсурдни „методи за разтапяне” на камъка в бъбрека им. Наистина има вид камъни, които могат да се лекуват консервативно, не хирургично с алкализация на урината. И това са камъните, образували се от пикочната киселина. Защото при алкално ph на урината солите се разтварят. Но някои пациенти са заблудени в интернет, че могат да стопят и камъните от калциев оксалат. Пациент беше дъвкал тамян в продължение на години и така не само не беше разтопил камъните, но и беше разрушил необратимо зъбите и венците си. Заради „лечение” с неиндентифицирани билки, продадени от знахар, наш пациент дойде с начална бъбречна недостатъчност.
– Само силната бъбречна болка ли дава сигнал за заболяването?
– Да, бъбречната колика е едно от спешните състояния. И тъй като бъбречната капсула е богато инервирана от застойната урина и при разтягането се получава тази болка. Това е основният симптом, но запушването на бъбрека от камъка може да доведе и до сериозни гнойни усложнения, особено когато има инфекция. Това застрашава живота и бъбречната криза не бива да се подценява. Тя често минава, но проблемът остава. А при пълното запушване на бъбрека и спиране на функцията му болката може и да изчезне. Но не изчезва проблемът и с времето се загубва бъбречната функция. Затова дори когато се овладее болката, пациентът трябва да се проследява при уролог, за да се види дали камъкът е елиминиран и дали е отпушен бъбрекът.
– А вие кога и как избрахте специалността?
– Винаги съм знаела, че ще се занимавам с медицина и винаги са ми били интересни хирургичните специалности. Баща ми също е уролог, а баба ми – коремен хирург. Урологията е от най-интересните, защото комбинира различни хирургични техники – отворена, лапароскопска и много ендоскопска хирургия, с каквато основно се занимавам. През 2014 г. защитих дисертация за нова оперативна техника, която тепърва се въвеждаше в света-ендоскопската комбинирана интраренална хирургия. По моя път вървят по-младите колеги – д-р Петър Петров и гл. асистент д-р Огнян Гъцев защитиха успешно дисертационните си трудове. И специализантите д-р Виктория Тодорова и д-р Константин Христов ще започнат дисертационните си трудове. Трупаме опит, защото сме голяма клиника, болницата е спешен център и при нас попадат усложнени случаи.
