Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Европейски нюзрум: Европа се подготвя за повече отбрана

[post-views]
Европейски нюзрум: Европа се подготвя за повече отбрана

Повече от две години след началото на войната на Москва срещу нейната съседка Украйна киевските войски се борят да удържат руската армия, тъй като западните доставки на оръжия намаляха, посочва Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

„Войната вече не е понятие от миналото, тя е реална“, предупреди миналата седмица полският премиер Доналд Туск в интервю за европейски медии. Съвсем наскоро, на 24 март, полските военни отчетоха нарушаване на въздушното пространство на страната от руска ракета, задържала се там 39 секунди, след като полското въздушно пространство вече беше нарушено в края на декември.

„Най-обезпокоителното е, че всеки сценарий е възможен. Знам, че звучи потресаващо, особено за по-младото поколение, но трябва да свикнем с факта, че започва нова ера – предвоенната ера“, каза Туск.

Киев предупреждава, че запасите му от боеприпаси са на изчерпване и непрекъснато иска системи „Пейтриът“, боеприпаси, ракети и самолети, за да се защити от руското настъпление.

В интервю за „Файненшъл таймс“ президентите на Латвия и Естония – Едгарс Ринкевичс и Алар Карис, призоваха останалите европейски съюзници да направят повече, за да се подготвят за евентуална въоръжена конфронтация с Русия и да разгледат всички възможности – от въвеждане на наборна военна служба до специален данък върху отбраната и значително увеличаване на военните разходи.

По-специално, според латвийския държавен глава, европейските страни трябва да обсъдят връщането на задължителната военна служба, за да се увеличи броят на силите за отбрана. „Необходимо е сериозно да се обсъди наборната военна служба“, каза Ринкевичс, като подчерта, че въоръжените сили в цяла Европа изпитват трудности при набирането на кадри.

Друг елемент е връщането към нивата на разходите „от епохата на Студената война“. „Тук, в тази част на Европа и света, разбираме, че трябва да стигнем до три процента от БВП“, обясни Ринкевичс пред британския вестник. Карис посочи, че на САЩ се падат 68% от всички разходи за отбрана в рамките на НАТО – 860 милиарда долара през миналата година в сравнение с 404 милиарда долара за европейските членове и Канада. „Трябва да направим нещо“, предупреди той, „поне да стане 50 на 50“.

Съществува напрежение между Германия, Франция и Полша за това как най-добре да бъде подкрепена Украйна

„Ние сме рамо до рамо“, заяви германският канцлер Олаф Шолц на 20 март на среща с френския президент Еманюел Макрон и полския премиер Доналд Туск. „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо“, каза германският канцлер, като добави, че също така ще гарантира, че НАТО няма да се включи пряко в бойните действия.

Германският лидер не е съгласен с мнението на Макрон, че съюзниците от НАТО трябва да оставят отворена възможността за разполагане на бойни подразделения в Украйна в някакъв момент в бъдеще.

Италианският премиер Джорджа Мелони заяви пред италианския Сенат, че също не подкрепя изпращането на войски на НАТО в бойните действия, тъй като по думите ѝ това би било „опасна ескалация, която трябва да бъде избегната на всяка цена“.

Срещата на Шолц с Туск и Макрон се проведе на фона на публични разногласия и напрежение между Германия и нейните съюзници относно това как най-добре да подкрепят Украйна. Шолц е подложен на международни критики заради отказа си да изпрати на Украйна крилати ракети с голям обсег „Таурус“, което според него би довело до риск от ескалация на конфликта.

„Нека го кажа направо – като германски канцлер няма да изпратя никакви войници от нашия Бундесвер в Украйна“, заяви Шолц в отговор на коментарите на Макрон.

Министърът на отбраната на Полша подкрепи позицията на Макрон и на 20 март отново разкритикува Шолц за отказа му да изпрати ракети „Таурус“ в Украйна.

Германия ще увеличи бюджета си за отбрана

Германският министър на финансите Кристиан Линднер вижда възможност за увеличаване на бюджета за отбрана с до 9 милиарда евро във федералния бюджет от 2028 година. При дисциплинирано управление на бюджета съотношението на дълга тогава отново ще бъде под предписаните от ЕС 60% от икономическото производство, заяви либералният лидер пред германската агенция ДПА. „Ако паднем под тази граница, тогава отново може да се обсъди изплащането на дълга от коронавируса, планирано да започне през 2028 г.“ Вместо това парите биха могли да постъпят в бюджета за отбрана.

Федералното правителство е изтеглило спешни заеми на обща стойност около 300 милиарда евро през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. заради кризата с коронавируса и войната в Украйна. Планирано е същинското погасяване да започне през 2028 г. и да продължи повече от 30 години. Според Линднер понастоящем се планира погасяване на дълга в размер на девет милиарда евро годишно. „Ако дотогава обаче тежестта на пандемията върху нивото на дълга вече е преодоляна, плащанията може да бъдат значително намалени“, обяви той. „Така ще се освободят милиарди, които ще ни помогнат да извършим скока към целта на НАТО във федералния бюджет след края на специалната програма за Бундесвера“. Според последните изчисления на НАТО през 2023 година Германия е постигнала ниво от 1,66%.

Франция настоява за увеличаване на производството

Междувременно френското правителство настоява отбранителните компании да увеличат производството, за да отговорят на нуждите на собствената ѝ армия и да осигурят продължаваща подкрепа за Украйна след повече от две години война с Русия.

Френският министър на въоръжените сили Себастиан Льокорню заяви, че Париж ще достави „стотици“ бронетранспортьори и зенитни ракети като част от нов пакет за помощ на Украйна във войната ѝ срещу руските нашественици.

„За да удържи такава обширна фронтова линия, украинската армия се нуждае например от нашите военни машини Ве А Бе –  това е абсолютно необходимо за мобилността на войските“, каза Льокорню пред вестник „Ла Трибюн“ в интервю, публикувано в събота. В момента Франция постепенно заменя своя парк от  Ве А Бе – някои от тях са на повече от 40 години – с нови бронирани машини „Грифон“, но Льокорню заяви, че по-старите модели „все още са в експлоатация“.

„Разработваме и дистанционно управляеми боеприпаси в много кратки срокове, за да започнем да ги доставяме на Украйна от това лято“, добави Льокорню.

ЕС препотвърди подкрепата си за Украйна

„Препотвърдихме единството на Европа“, обобщи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел след първия ден от срещата на върха в Брюксел на 21 март. Мишел обеща, че 27-те страни членки искат „бързо да напреднат“ по отношение на приходите от руски активи и че „разбират сериозността на ситуацията и са решени да направят повече за Киев“. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че със споразумението за приходите от активите тази година може да бъдат на разположение три милиарда евро, които да бъдат изразходвани за закупуване на военно оборудване, което да бъде изпратено на Киев. Първият милиард евро може да бъде изразходван още през юли, ако „побързаме да вземем необходимите решения“.  

Що се отнася до отбраната, Мишел увери в „промяна на парадигмата на европейския проект“, който се основава на сътрудничество и просперитет, докато отбраната „е оставена на националните компетенции“. „Днес – подчерта той – решихме да засилим европейския стълб“.

Как страните членки подготвят своята отбрана? 

Румънската армия участва с 400 военнослужещи и 50 военни превозни средства във военните операции на Европейския съюз, заяви началникът на щаба на отбраната генерал Георгита Влад по време на среща в четвъртък, на която присъстваха държавният секретар по въпросите на отбранителната политика, планирането и международните отношения Симона Кожокару и председателят на военния комитет на ЕС генерал Роберт Бригер. Бригер изтъкна приноса на Румъния към европейската колективна сигурност, както и усилията, положени в рамките на различните инициативи на Стратегическия компас.

Словенският министър на отбраната Марян Шарец изрази желание Словения вече да не бъде само купувач, а да се превърне и в продавач и производител на военно оборудване. През юни 2023 г. министерството на отбраната подписа договори с водещи отбранителни компании за нов безпилотен самолет и за разработване на бойна станция.

През 2023 г. министерството на отбраната подписва договори за военно оборудване на стойност 80,9 милиона евро със словенски компании, което е с почти 60 милиона евро повече, отколкото през 2022 г., включително с компании, които внасят военно оборудване. Министерството също така интензивно увеличава финансирането за научноизследователска и развойна дейност, което през 2023 г. възлиза на 11,7 милиона евро, а през тази година се очаква да достигне 23 милиона евро. Очакваните разходи за отбрана на Словения за 2023 г. са 845 милиона евро, което представлява 1,34% от БВП, а до 2030 г. се очаква да достигнат 2% от БВП.

На 29 март министърът на отбраната в оставка на България Тодор Тагарев подчерта, че бюджетът за отбрана на страната за 2024 г. е нараснал с над 60 процента в сравнение с 2022 година.

В края на тази година във въоръжените сили на Словакия може да има 20 982 войници и 4500 служители, се посочва в предложение на министерството на отбраната. Според министерството на отбраната на Словакия това представлява увеличение с 279 военнослужещи в сравнение с одобрената към момента численост.

В Португалия липсата на новобранци и напускането на войници от трите вида въоръжени сили е преобладаващ проблем. В същото време разходите на Португалия за отбрана все още са много ниски в сравнение с изискванията на НАТО.

Според доклада на генералния секретар на НАТО от миналата година, публикуван на 14 март, разходите на Португалия за отбрана, изразени в процент от нейния БВП, са били 1,48%, което все още е под изискваните от всички 31 страни два процента. Миналата година бившият министър на отбраната Елена Карейраш призна, че страната ще може да постигне тази цел едва през 2030 година. Португалия не е ключов играч в отбранителното производството и предпочита да участва в усилията за придобиване на повече боеприпаси само като купувач, заедно с други държави от ЕС.

Миналия петък началникът на щаба на португалските военноморски сили Енрике Гувея е Мело се изказа в подкрепа на задължителната военна служба, която официално бе отменена през 2004 година. По-късно мнението му беше подкрепено от началника на Генералния щаб на армията Едуардо Ферау. Няколко военни асоциации обаче отхвърлиха идеята и заявиха, че биха предпочели да се заложи на кариерното развитие с по-високи заплати и по-привлекателни условия.

Република Северна Македония ще увеличи производството си

Министърът на отбраната на Република Северна Македония Славянка Петровска заяви, че местната военна индустрия увеличава производствения си капацитет, за да се конкурира на пазара на НАТО. Република Северна Македония се присъедини към инициативата на НАТО за подпомагане на производството на боеприпаси и отбранителната индустрия, което ще позволи на страната да получава необходимото въоръжение много по-бързо и на много по-изгодни цени.

Министерството на отбраната подписа споразумение за сътрудничество с единствената компания за производство на малокалибрени боеприпаси в Република Северна Македония – „ATS AMMO“ от Самоков, за разработване и производство на дронове. Освен това министерството на отбраната купи осем многоцелеви транспортни хеликоптера, произведени от италианската компания „Леонардо“, за 249,9 милиона евро. Първият хеликоптер трябва да бъде доставен през втората половина на 2026 година.

Източник: bta.bg

Най-ново

Избрани