Европейската отбранителна индустрия се старае да бъде иновативна и адаптивна и да позиционира Европа като глобален лидер в сигурността чрез високите и дълбоките технологии, изтъкна по време на форума министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева. „Нашето министерство работи в области с висок потенциал за развитие, сред които са секторите Космос, микроелектроника, изкуствен интелект (ИИ), водородни технологии и така наречените иновации с двойно предназначение. България се включи в ускорителя в областта на иновациите в отбраната от Северния Атлантик, така наречения акселератор DIANA, а също и във фонда за иновации на НАТО”, допълни тя. По думите ѝ България би могла да стане лидер през участието си в DIANA като създаде местни структура и покрие цяла Югоизточна Европа, включително Украйна и Грузия.
Нашата експертиза е в областта на големите данни и ИИ, отбеляза проф. Силвия Илиева, директор на Института GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Тя посочи, че работят по приоритета на НАТО за споделената информация и сигурност. Полковник доц. д.н. Борислав Генов, директор на Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров”, отбеляза, че фокусът на института са ИИ и автономните системи. Основен интерес от позицията на въоръжените сили трябва да са квантовите технологии, каза той. Първото нещо във всяка ситуация е да имате навременна информация, тук идва и ролята на космическите системи, каза Райчо Райчев, основател и главен изпълнителен директор на EnduroSat.
НАТО е огромна машина за иновации, но заслугата на DIANA е, че тя се отваря към университети, начинаещи компании, и на това трябва да наблегнем, каза Велизар Шаламанов, директор „Развитие на способностите” в Атлантическия клуб в България. По време на конференцията той беше водещ по темата за ролята на информацията за сигурността.
Проф. Георги Фотев от Нов български университет посочи, че дигиталната революция е променила коренно обществото. Трябва да преосмислим радикално проблема със свободата на словото, каза още Фотев.
Дезинформацията е механизъм за завладяване на обществото, каза д-р Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията. Години наред наблюдаваме 60-90 хил. статии на месец в българското интернет пространство и онлайн медии, които представляват някаква форма на дезинформация, коментира Галев.
Дезинформацията се случва там, където ние мълчим, каза полк. о.р. Владимир Миленски, директор на Информационния център на Министерството на отбраната. Закъснеем ли, вече по дефиниция сме съмнителни, допълни той. „Спасението е да даваме изпреварваща информация. Правителството трябва да е задължено да предоставя информацията, а не тя да бъде искана”, коментира той. Къде грешим като уредба в държавата, попита реторично Миленски. И отговори: „На всички нива по един и същи начин. Преди години американски колеги, които ни помагаха да правим реформа в отбраната, ни запитаха: „Във Военна академия имате 158 доктори по различни научни специалности, страхотен мозъчен потенциал, как не успявате да си реформирате армията? Или тези хора са лъжливи доктори? Или няма връзка между мозъчния и управленския потенциал, който би трябвало да използвате?”. Защо България куца? Не успяваме да свържем точките, за да ни се получи картинката в цялост”, изтъкна той.
