Военният министър в оставка смята, че без конкретни мерки мобилизационният резерв на армията ще изчезне до 10-15 години
Министърът на отбраната проф. Тодор Тагарев е дългогодишен изследовател в сферата на сигурността. В края на 90-те години оглавява дирекциите „Планиране на отбраната“ и „Политика по въоръженията“ в правителството на Иван Костов и е една от ключовите фигури при реформирането на армията ни по стандартите на НАТО. През 2013 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Марин Райков, а през 2016-2017 г. оглавява Института по отбрана към военното министерство. След отстраняването на Стефан Янев за кратко е кандидат за военен министър на „Продължаваме промяната“, но в последния момент е оттеглен след силен натиск от коалиционни партньори и от президентството. По време на сегашния си престой в министерство на отбраната системно беше обект на критики и атаки от страна на ДПС и ГЕРБ, въпреки че последните поне формално подкрепяха кабинета „Денков“.
Защо според вас ГЕРБ и ДПС още от първия ден толкова активно настояваха да не сте министър на отбраната?
Не мисля, че е от първия ден, не са такива впечатленията ми. Но от юли вече имаше определени критики спрямо мен от страна на ГЕРБ. Някъде през юли Народното събрание пожела да получи резиденция „Лозенец“ за свои представителни нужди. Известно време се опитвах да обяснявам, че тя е нужна на Министерство на отбраната и няма никакъв проблем да се ползва и от Народното събрание, дори с приоритет. Но това изглежда подразни някои хора от ГЕРБ и ДПС.
Впоследствие решението беше взето по искане от председателя на Народното събрание и по доклад от зам. министър-председателя при отсъствие на министър-председателя. Получиха резиденция „Лозенец“. И така, връщайки назад лентата, мисля че това може да е дало начален тласък на атаките и на критиките спрямо мен.
Тоест намирате по-скоро битово обяснение, свързано с управление на имот, за една, общо взето, всекидневна атака?
За хора, които са ръководители на политически партии, утвърдени политици със солидни позиции в Народното събрание, не изглежда много добре, когато един министър с тяхна подкрепа не проявява ентусиазъм да изпълни техните желания.
Беше много важно за г-н Пеевски и г-н Борисов да се позиционират като водещите евроатлантици и като водещите политици, от които зависи помощта за Украйна.
Разбира се, има и други обяснения, които са по-сериозни. Но на мен ми се струва, че беше много важно за г-н Пеевски и г-н Борисов да се позиционират като водещите евроатлантици и като водещите политици, от които зависи помощта за Украйна. И в това отношение те наистина помогнаха много да се вземат важни решения в Народното събрание. Но в последствие, понеже тези решения така или иначе се изпълняват от правителството и в много случаи от министъра на отбраната, някак си може би се е създало впечатлението, че те могат да бъдат засенчени в това отношение.
С това ли си обяснявате желанието на Борисов и Пеевски посочен от тях човек да оглави военното министерство?
Исторически погледнато, за мен това тяхно желание беше трудно обяснимо. Известно е, че особено при първия мандат на г-н Борисов като премиер разходите за отбрана бяха рязко съкратени. Имаше години, в които пожарната имаше повече средства за инвестиции, отколкото Българската армия. Именно при неговите правителства, с изключение на първия му мандат, той по-скоро стремеше да се освободи от отговорността за отбраната, възлагайки управлението на сектора на коалиционни партньори. Така че именно от тази гледна точка е трудно обяснимо това желание.
Междувременно в рамките на сегашното Народно събрание, те вероятно вече са разбрали колко важна е тази позиция. Сигурно си спомняте, че в началото споровете бяха кой да бъде министър на външните работи, тъй като той представлява България, той държи контактите. Те предполагам са осъзнали, че министърът на отбраната е също много важен в нашите външнополитически отношения, особено в отношенията ни със съюзниците от НАТО и от Европейския съюз. И това вероятно е стимулирало тяхното желание да бъде поставен човек, който те одобряват и на когото разчитат напълно.
Не че не биха могли да разчитат на мен – аз не водя някаква политика, различна от политиката на кабинета и политиката, която е подкрепена от водещи политически сили в Народното събрание. Но някак си може би прякото влияние в този сектор за тях е от значение.
А възможно ли е това да се случва с оглед на обстоятелство, че сега се сформира нова Европейска комисия, в която вече ще има и комисар по отбраната, като България се спряга за този пост? Възможно ли е да се опитват да ви елиминират превантивно като потенциален кандидат?
Дори не ми е минавала тази мисъл. Сега чувам подобна хипотеза. Никакви разговори не е имало по този въпрос. Аз самият съм толкова ангажиран с проблемите, които има да се решават в областта на отбраната, че нямам време да погледна по-нашироко и по-далеч в бъдещето. Говоря за собствената си кариера.
В последните години и към момента България е много добре представена в Европейската комисия в сектори, в които имаме някакъв опит и компетенции. В областта на отбраната – трудно ми е да си представя големите държави да дадат тази позиция на страна, която има, да кажем леко колеблив курс по въпросите на отбраната, по въпросите на съвместните проекти и сътрудничеството.
Ние участваме в немалко проекти на Европейския съюз в различни формати, но обикновено са от по-малките, защото ресурсите ни са такива. Ние сме ограничени. Докато за един такъв комисар водещи ще бъдат въпросите и за бъдещите самолети, кораби и какво ли не. И на отбранителната индустрия, където интересите на водещите страни са много големи и те ще търсят начин да ги защитят.
Може би ще търсят комисар от по-умерена страна, доколкото другите държави, които се спрягат, са Полша и Румъния?
Полша е държава, която има 4% от БВП разходи за отбрана, която много мощно върви в процеса на модернизация, превъоръжаване, въобще на изграждане на своята армия. Тя стои по друг начин. Румъния също стои по друг начин.
Една от критиките, системно повтаряни срещу вас, включително и от среди на ПП-ДБ, че извън заявената политическа подкрепа за Украйна доста решения по отношение на отбраната не се движат достатъчно бързо, докато вие сте в министерството. Как приемате подобни критики?
Най-известният публично коментиран случай е с БТР-ите – подчертавам, които са на Министерството на вътрешните работи. Те говорят, че минали 8 месеца, минали 9 месеца, някой още юни бил казал, юли е имало обсъждане в парламентарната Комисия по отбрана.
Така е. Обаче решенията, публикувани в Държавен вестник, са от 2 януари 2024 г. Критиките срещу мен започнаха няма и две седмици по-късно. Ако някой си мисли, че може за две седмици да се организира всичко и да се транспортират доста над 100 машини – да заповяда. Ние свършихме тази работа за два месеца. Това е един напълно резонен срок за изпълнението на такава задачи.
Ако някой си мисли, че може за две седмици да се организира всичко и да се транспортират доста над 100 БТР-а – да заповяда.
Доста грозна беше цялата история – осем месеца трябвали. Втори януари е публикувано в Държавен вестник ратифицираното споразумение между Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната на Украйна. И на тази основа вече ние можеше да започнем планирането и изпълнението на операцията.
Трябваха три седмици, за да се намери най-подходящият вариант да се случи планирането – дали да бъде с железопътен транспорт, дали да бъде с друг. Вашите читатели може би са запознати, че в Украйна железопътния транспорт е на друг стандарт релси, не е като нашия. БДЖ няма вагони, които можем да изпратим в Украйна. Има въпроси, които не са тривиални.
Както и да е, за три седмици беше намерено решение. Веднага издадох заповед, започна събирането на техниката от поделения на МВР от цялата страна. Армията действаше с това, което разполага. Това е техника, голямата част от която не може да бъде придвижена и не е целесъобразно дори да се придвижва на собствен ход. Ако някой си мисли, че от Бургас до София трябва да тръгнат БТР-ите и да дойдат на собствен ход – това също не се прави така.
Четири седмици отне приблизително събирането на техниката. Три седмици отне товаренето, укрепването, маскировка и всичко друго, което е необходимо за изпращането на тази техника. И беше изпратена в рамките на два месеца плюс няколко дни. Дали би могло по-бързо да се случи? Може би. Но в никакъв случай това нямаше как да се случи до средата на януари, когато вече срещу мен имаше изключително мощни атаки по този въпрос. Отново това беше използвано за политически цели.
За съжаление много странични наблюдатели, които четат заглавия, често питат: какво става там, този защо се мотае? Втори януари е датата, която ни даде възможност да започнем изпълнението на това решение. Всичко друго са междинни решения, всичко друго са документи, хартии. Значи шест месеца бяха нужни за хартията и те очакваха после за две седмици тази техника да е в Украйна – няма как да се случи.
А що се отнася до модернизационните проекти? Дори някъде се прокрадна тезата, че едва ли не цялата работа по придобиването на бойните машини Stryker е била свършена от вашия предшественик.
Доколкото съм запознат, първият проект за инвестиционен разход за тези машини беше от 2016 г. Спецификациите и техническите задания са от 2012-2014 г. В някакъв момент се взима решението за договор „правителство с правителство“. Изпраща се писмо с искане до САЩ. Аз направих максимално възможното да бъде ускорен процесът.
Когато дойдох тук, първо ми казаха, че може да очакваме оферта през ноември. Поканих Негово превъзходителство г-н Мертен и други експерти от американското посолство и им казах, че това не работи за нас. За нас е изключително важно този проект да бъде подписан в рамките на 2023 г. Същото го обясних и на много голяма част от депутатите от Комисията по отбрана още през юни.
Заради бавенето на парламента успяхме да направим плащането за Stryker-ите в последния възможен ден – 15 декември
И затова странно е да се пита защо аз съм го бил забавил. Напротив, ние в рамките на един ден взехме решение, когато вече имаше пълна яснота и договорености. Взехме решение на Съвета по отбрана, решение на Министерския съвет и го внесохме в Народното събрание. И там то отлежаваше два месеца. Единият беше заради разпускането им за местните избори, но другият си беше чисто бавене. И заради това бавене успяхме да направим плащането в последния възможен ден – 15 декември. Едва тогава успяхме да направим плащането заради това забавяне от два месеца в Народното събрание. Не тук, при нас.
Това, което успях да направя, беше да се ускори този процес, договаряйки в същото време всички неща за създаване на регионален хъб за поддръжка на Stryker, за условията за асемблиране и къде ще бъде направено, какви ще бъдат тези машини, кой е най-удачният срок за нас за доставки, кой най-удачния график за нас за плащания по този проект. Всичко това успяхме да договорим в едни много стегнати срокове.
Но ако трябва да говорим общо за инвестиционните проекти – няма проект, особено в сегашната политическа обстановка, който започва и свършва при един министър. И тук в момента имаме подготвени задания за няколко проекта и вероятно следващият министър ще се съобрази с тях. Едва ли би пожелал да стартира процеса отначало, защото това няма как да ускори доставките и изграждането на отбранителните способности.
Какво трябва да се промени, за да може армията ефективно да защитава свободата и независимостта на България?
Тази защита в изпълнение на конституционните задължения се прави в съюзен контекст заедно с нашите съюзници от НАТО.
Първото нещо, което трябва да се направи, е изграждане на адекватни отбранителни способности вече при по-високото равнище на финансиране, което достигнахме и интеграция в рамките на НАТО и плановете за действие. Осигуряване на цялостна поддръжка за разполагането на сили и елементи от системите за командване и управление и на поддържащи структури на наша територия. Домакинство на колкото се може повече съюзни структури и елементи от системата за командване и управление. Това е нещо, което до голяма степен пак се върши от въоръжените сили.
Не споделям хипотезата, че САЩ могат да излязат от НАТО.
Това, което е също така важно, за да бъдем подготвени, е да се повиши устойчивостта на цялото общество. Има различни аспекти: от устойчивост спрямо външни пропагандни въздействия, дезинформационни кампании и влияние до това да могат транспортни фирми, логистични фирми, и компании, които доставят някакви съществени услуги, да имат капацитета да действат в кризисна ситуация. Същото важи и за държавните органи. Всичко това изисква много неща, с които още не сме се справили. Това е въпрос пред цялата държава и цялото обществото. Как да бъдем защитени не е проблем само на армията.
Ще преборим ли за разполагане на дивизионно командване на НАТО в България и как върви изграждането на новата база на съюзните сили в района на „Кабиле“?
Направихме много, има голям напредък. Имах няколко срещи на много високо равнище основно по този повод. И мисля, че успяхме да извоюваме домакинството на наша територия на многонационален дивизионен щаб на сухопътни войски. Още не е утвърдено окончателно, но мисля, че няма връщане назад. Тук въпросът от наша страна е да създадем условията и да намерим хората, защото, разбира се, щабът ще бъде многонационален, но все пак страната-домакин дава съществена част от щабните офицери и сержанти, както и осигуряването. Трябва да се справим, защото това е в наш пряк национален интерес.
За базата в „Кабиле“: имаше вече посещения, има оферти от натовската агенция NSPA, водят са разговори. Междувременно изчистихме част от терена, на който въоръжените сили на Италия могат да се базират – било то с контейнери, било то на палатки, ако се наложи. Защото тези процеси изискват доста време за развитие на инфраструктурата.
Кои според вас трябва да са следващите приоритетни проекти за модернизация на армията и защо според вас парламентът толкова време забави приемането на инвестиционната програма, която лансирахте, както и на стратегическия преглед на отбраната?
Имаше съгласие между политическите сили, които поддържаха нашия кабинет, какво трябва да се свърши в рамките на тези девет месеца. И там беше записано, че през ноември трябва да внесем преработената програма за инвестиционни разходи. Въпреки че логично би било тази програма да излезе заедно с и в резултат на прегледа за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили. И въпросите към мен започнаха много интензивно още в ранната есен на миналата година: готови ли сте, докъде сте стигнали и така нататък.
Затова я внесохме според одобрената управленска програма през ноември. Защо отлежава вече пети месец, аз не мога да Ви отговоря. Нямам информация защо няма движение по нея. Но там големите проекти са подредени в списък, който индикира приоритетност. Приоритетните неща в него са зенитно-ракетните комплекси, бреговите противокорабни комплекси, самоходните 155-милиметрови гаубици и развитието на инфраструктурата за многонационалната база и за този многонационален щаб. Това са топ проектите. Има и други, разбира се, които могат да бъдат стартирани със или без одобрението на тази инвестиционна програма.
Приоритетните неща за нас сега са зенитно-ракетните комплекси, бреговите противокорабни батареи, самоходните 155-милиметрови гаубици и развитието на инфраструктурата за многонационалната база и многонационален щаб.
Тази програма аз я разглеждам като един добър подход, който дава информираност и на народните представители, и на фирмите – наши и чужди, които ще проявят интерес към изпълнението на тези проекти. Но от формална гледна точка не е задължителен елемент. Ще видим как ще я приеме Народното събрание. Към момента няма задължителен характер за Министерството на отбраната. Мисля че който и да дойде след мен, разбирането за това кои са приоритетите няма да си промени.
Изброихте няколко конкретни проекта, но изведнъж на преден план излязоха 3D радарите.
Тази процедура е стартирана много по-рано, изпратено искане за предложения март 2023 г. от служебния министър Димитър Стоянов. Просто продължихме по същия път. Нека ви дам само един пример: това искане за предложения съответства на резултатите от едно изследване, проведено през 2000 г. За това колко радара ни трябват, какви видове – изследването е от 2000 г. Да, технологиите се развиват. Сигурен съм, че спецификациите са били преразгледани и осъвременени, но не бих казал, че е най-нормалният подход към модернизацията. Но то показва и колко дълго време отнемат такива решения.
Специално за тези 3D радари: защо фирмата с най-евтината оферта – испанската INDRA, e била декласирана, при положение че има предложение от порядъка на 50 млн. лв. по-ниско от следващия кандидат?
Този въпрос трябва го зададете към председателя на комисията. Аз съм издал заповед за сформиране комисия, която да разглежда постъпилите предложения. Тя се ръководи от тогава началник-щаба на ВВС, сега заместник-командир и бригаден генерал от ВВС. Става дума за междуведомствена комисия с 33-ма членове.
Тук някой ме обвиняваш, че съм ги викал един по един и съм дал указания. Нищо такова – не съм се намесвал по никакъв начин в работата на тази комисия. Тя е действала съгласно определените правила и е решила, че едната оферта не отговаря на условията. Дали са аргументи, но тук няма да влизам в детайли, защото има опит за съдебно оспорване. Доколкото знам, съдът още не се е произнесъл, така че няма да коментирам.
Другия въпрос, който вълнува хората, че една от фирмите е дала друг запечатан плик и същата комисия е решила да не го отваря. Те ми предоставиха доклад с всичко това, което са направили. Имах две опции в този доклад – да го утвърдя или да не го утвърдя. Неутвърждаването означаваше стартиране процедурата отново.
Цената, която беше постигната, е с 25% по-ниска от прогнозната. Има пълно удовлетворение на всички технически и тактически изисквания. И освен това нямаме някакви нови изисквания. Ние сме заявили, че процедурата е на една стъпка. Така сме я обявили. Сега ако кажем: не, няма да е на една стъпка… И другото е, че всяка фирма знае цената, която е предложена от другата – това не е ЗОП, където са тайни. Те са направили всичко в открит формат, представители на всяка фирма са били там и знаят какво са предложили другите.
За нас специфичен риск е техниката да дойде, но да нямаме хора. Бих казал, че това е най-големият риск.
На какво основание аз да рестартирам процедурата? Не виждам основание, нито има промяна в нашите изисквания. Фирмите вече знаят цените. Напротив, аз мисля, че едно рестартиране би означавало да се окажем ненадежден купувач. Те са имали много месеци наред да си подготвят оферти.
Кои са най-големите рискове пред модернизацията на армията оттук нататък?
Има рискове, свързани с бюджетирането. Има стартирали големи проекти с големи плащания. Стартират се нови. Ако постигнем договореност – това няма да се случи тази седмица, т.е. в моя мандат – вече сме поканили фирмата-победител за радарите тук и не виждам причини да не се стигне до договор. Подготвени са още някои проекти. Те са планирани при определена бюджетна прогноза. Ако по някаква причина се промени тази прогноза, това е голям риск. Но той е принципен.
За нас специфичен риск е техниката да дойде, но да нямаме хора. Бих казал, че това е най-големият риск. Именно затова исках удължаване на стратегическия преглед на отбраната, за да съм сигурен, че тези формирования, които са с най-висока степен на готовност и тези, които получават нова техника (има много голямо припокриване между тях) ще бъдат окомплектовани на необходимото равнище. До момента Щабът на отбраната не е стигнал до вариант и това към момента си остава риск. Но има време да бъдат намерени решения в този стратегически преглед, ако следващият министър реши да го продължи.
Откъде ще дойдат тези хора? Доколко министерството е конкурентно на пазара на труда?
Те трябва да дойдат в резултат на вътрешно преструктуриране и реалистична прогноза на това колко души можем да имаме при нас. Повишаваме заплатите – както няколко пъти вече казвам, два пъти с по 10% в рамките само на половин година. Лятото миналата година от август и от януари тази година, които ще ги получат този месец.
При управлението на г-н Борисов полицията винаги е била фаворизирана за сметка на армията.
Дали това ще реши въпроса, зависи от много неща. Защото в тази суматоха – ще има ли, няма ли да има ротация, ще има ли, няма ли да има служебен кабинет, минаха две решение на Народното събрание по инициатива на Борисов, Пеевски и депутати от техните групи. Едно от тях е за обвързване на заплатата на служителите на Министерство на вътрешните работи със средната заплата за страната. Там се предполага, че влизащият в момента за първи път редови полицай ще получава средната заплата за страната. И само този ход би изисквал по оценка на финансисти близо 1 милиард лева за следващата година.
Министерство на отбраната настоява за такъв подход към заплатите на военнослужещите от 10-15 години. Това решение обаче беше взето само за МВР по инициатива на депутатите от ГЕРБ и ДПС.
Второто решение беше за махане на лимита на броя на служителите в Гранична полиция и според изявления на колегата Калин Стоянов ще наемат още 1264 души, което е друго повишение на разходите за МВР. За нас това би означавало, че от пограничните области трябва да забравим, че може да наемем хора за армията. И дори, ако наистина се реализира тази разлика в заплащането, може да очакваме военнослужещи да напуснат и да отидат в Гранична полиция.
Т.е. полицията става по-конкурентна от армията на пазара на труда?
При управлението на г-н Борисов, винаги е била. Просто в тези последни няколко седмици, докато вниманието е насочено в друга посока, тя отново бива фаворизирана и то в много голяма степен.
Трансформират ли се заплахите за България от конфликта в Украйна в контекста на неуспешната контраофанзива, спирането на американската помощ, забавянето на европейските снаряди за украинската армия и перспективата Тръмп отново да стане президент на САЩ?
За нас няма нещо ново в последните седмици или в последните малко повече от две години от началото на конфликта. Ясно е, че Русия ще продължи да води своята агресивна политика, нарушавайки всички международни норми. Не бих казал, че има някаква трансформация за нас.
Но от гледна точка на възможните варианти на изборите в САЩ, но дори и без тях, е важно да се разбере, че европейският стълб в НАТО трябва да бъде укрепван много солидно. Прави са всички американски президенти и членове на администрацията им, които през годините призовават Европа да поеме по-голям дял от собствената си сигурност. И това трябва да се случи най-накрая.
Много страни, които са на източния фланг, вече отиват на 2.5% от БВП, 3% и повече за отбрана. Те призовават такива да бъдат разходите, да се приеме в НАТО нова цел за 2.5% от БВП. Голям проблем би бил и това беше една от темите за дискусия в Мюнхен осигуряването на „ядрения чадър“. Вече започнаха такива дискусии как Европа ще си го осигури, ако при някаква хипотеза САЩ решат да действат по друг начин. Това са големите теми.
Но за нас това, което е важно, е ние да се държим като достойни съюзници, да инвестираме в своите способности и да гарантираме по този начин нашата сигурност в рамките на НАТО и в рамките на Европейския съюз. Това е начинът да минимизираме рисковете за сигурността ни.
В контекста на това, че Тръмп може да бъде преизбран и съответно Европа трябва да се готви за някаква стратегическа автономия, различни страни в Европа се кооперират много тясно с по-големи европейски държави като Германия, Франция и т.н. България прави ли нещо подобно?
Не споделям хипотезата, че САЩ могат да излязат от НАТО. Това, което очаквам, е по-голяма отговорност на Европа за собствената сигурност. Когато говорим за по-голяма роля на Европа, съществуват различни гъвкави формати – например PESCO. Но Европа като цяло, обединени в ЕС, можем да поемем по-голяма отговорност за собствената си сигурност.
По отношение на другите формати: България е част от Б9, който за съжаление стана Б8 вече заради политиката на Орбан. Това е формат, където можем да работим заедно, за да прокараме интересите на източния фланг. Една естествена конфигурация покрай многонационалната бойна група на наша територия е с Италия като водеща и рамкова страна на тази бойна група. Това го виждаме, че се случва с Германия в Литва, с Франция в Румъния, с Италия в България. Това е предпоставка за други допълнителни взаимодействия, но нищо не ни ограничава да работим и с други държави. Вече е въпрос на много конкретни анализи с кого и по кои въпроси да работим.
Опашката за „Пейтриът“ е не по-малка от 7 години. За нас приоритетни са зенитните комплекси със среден радиус.
Например кабинетът взе решение да се включим към европейската инициатива за небесен щит, която е водена от Германия. Това го разглеждаме като добър вариант. Има и много други такива инициативи. Ще продължаваме да работим с наши съюзници в зависимост от това къде бихме се вписали най-добре и кое е най-важно за нашата сигурност.
Тя може ли да запълни до някаква степен пролуката, че още не е задвижен проектът за модерна ПВО?
Това е един от възможните варианти да придобием зенитно-ракетни комплекси – с малък обсег, със среден, с голям. В тази инициатива има всякакви разработки.
България едва ли ще може да си позволи скоро системи „Пейтриът“, а и вероятно опашката там вече е много дълга.
Опашката за „Пейтриът“ е не по-малка от 7 години. Така че за нас приоритетни са комплекси със среден радиус. Там перспективите са доста по-добри. И ние сме много напреднали с подготовката на съответните изисквания и документи за определен тип конкурентна процедура.
Как бихме могли да подкрепим Украйна в контекста на новите реалности – и политическия, и на бойното поле?
Аз съм сигурен, че каквото и да е правителството – и служебното, и след изборите, България ще продължи да оказва политическа, дипломатическа и хуманитарна помощ за Украйна. Надявам се да продължи и военната. Най-голям дял от нея може да бъде предоставянето на налично въоръжение и боеприпаси срещу финансови компенсации за това, което даваме, и използването им за превъоръжаване. Това е моята философия, за която работя.
Вече имаме решение на Министерския съвет за почти 60 млн. лв. финансови компенсации срещу старо въоръжение за Украйна.
Между впрочем от вчера имаме решение на Министерския съвет за първия такъв случай – даваме старо въоръжение, получаваме финансови компенсации.
За кръгова оръжейна сделка ли говорим?
Не е от онзи тип от 2022 г. Тогава се получаваше техника, а сега получаваме финансиране.
За каква сума става дума?
За почти 60 млн. лв.
Можем да помагаме на Украйна и с подготовка. Има и решения на Народното събрание, които са предложени от нас след внимателни анализи, дискусии и, започвайки със заявките от украинска страна. На наша територия можем да готвим украински военнослужещи по различни специалности. Може да извършим и ремонт на техниката.
Но много големият принос от наша страна е отбранителната индустрия, която продължава да работи за Украйна. Успяхме да задвижим много неща в „Терем“ в последните месеци, които са в интерес на тази помощ. Така че се надявам всичко това да продължи с високо темпо и даже може би да се увеличи в следващите месеци.
Прозорецът за подобни кръгови сделки е до края на лятото, може би до ранната есен.
Искам да отбележа, че за тази помощ, при която става дума за вадене на налично въоръжение, има времеви прозорец, който в началото на годината го оценявах на между 6 и 9 месеца. За това поканих ръководството на комисията по отбрана тук преди 3 месеца. Обясних им абсолютно ясно какво правим, защо го правим, какви са целите, какви са ни намеренията и предстоящите действия. И за мен е суперстранно, че след като внесохме едно критично от моя гледна точка решение на Министерския съвет в Народното събрание, то отлежава вече шеста седмица.
Прозорецът е периода, когато можем да получим финансови компенсации срещу налично въоръжение и боеприпаси. Очаквам след това вече европейската и американската индустрия „да се развърти“ на по-големи обороти и няма да има необходимост. Нуждата от това, с което ние разполагаме, е сега до лятото, може би до ранната есен.
Затова е важно да действаме бързо. Първо, за да помогнем на Украйна, която в момента има огромна нужда от такова въоръжение и боеприпаси. И второ, за да може да използваме това, което ние вадим, за да ускорим процеса на превъоръжаване.
Но в Народното събрание решението шестата седмица не е разглеждано. Дори уникалното беше, че предните четири седмици Комисията по отбрана въобще не се събра. Не знам дали има друг такъв случай.
А тук говорим за решението за следващата помощ за Украйна?
Друго е, но е пряко свързано. Много са наясно и го блокират.
Защо?
Хубав въпрос. Бих искал и аз да знам отговора защо го блокират. За утре има насрочено заседание на комисията по отбрана, отново не е в дневния ред. Първата седмица имаше заседание на комисията, не го включиха в дневния ред. След това четири седмици не провеждаха заседания, не се събираше комисията. На мен това ми изглеждаше уникално – при работещ парламент четири седмици комисията да не се събере.
Може би вашият наследник иска да си припише заслугите за това решение.
Който иска, да си го припише, за мен важното е да се реализира тази философия. Даваме годно 40-годишно въоръжение. Може би на малко повече години, но е годно. То е първа категория и заминава на фронта. Получаваме финансови компенсации и стартираме нови проекти за модернизация. Това е философията, която съм развил много детайлно пред господата от комисията по отбрана.
Тези 60 млн. според вас за кой проект трябва да отидат?
Твърдо за нови самоходни гаубици. Парите са достатъчни за първо плащане, така че да може да тръгне и този проект. По искането за предложения имаше доста дискусии. Един от бордовете ще го гледа сега в четвъртък. Ще направим конкурентна процедура. Трябва да има решение на правителството за наличие на основен интерес.
Няма да правим обществена поръчка. Няма да го отворим за държави като Иран и Русия да ни доставят гаубици. Тук са минали много етапи, минали са много анализи, има ограничения, ясни са потенциалните доставчици. Имало е предварителни разговори с тях. Горе-долу са ясни условията. Въпросът е да направим конкурентна процедура, която очевидно вече ще остане за следващия министър. Но парите очаквам да ги има много скоро и трябва да ги използваме, за да тръгне тази процедура за модернизация на Сухопътните войски.
Колко реална е опасността Русия да извърши „нехибридна“ агресия срещу България? И по същество колко време имаме, за да се подготвим?
Колкото по-солидно стоим в НАТО, колкото по-добре сме интегрирани в командната структура и в структурата на силите, колкото повече сили и елементи на системата за командване и управление на НАТО има на наша територия, толкова по-малка е тази вероятност.
Споделяте ли възгледите на някои държави, че имаме три до пет години, преди да се стигне до пряка агресия?
Това не е само за България. Това е хипотеза, че може да се случи на страна от НАТО от източния фланг. Най-сериозната гаранция срещу реализиране на тази хипотеза е Украйна да удържи. За да удържи, ние трябва да й помагаме.
Така или иначе, докато има НАТО и член 5, атаката срещу когото и да било в алианса ни засяга пряко.
Ако Украйна удържи, няма да има атака. Разбира се, няма да има в рамките на 5, 7, 8 години. Знаем ли, може Русия да успее да се възстанови, ако продължи с този агресивен курс, което за съжаление при президента Путин вероятно ще е сценарият – може да се подготви отново и да тръгне в друга посока. Но за да няма атака в близките години, най-важна е помощта за Украйна.
Нееднократно сте говорили за проблемите с хората в армията. Може да се стигне до връщане на наборната служба под някаква форма, както правят държави, които имат обща граница с Русия?
Ще разделя проблема на две. Единият проблем е окомплектоването на мирновременния състав на армията. Знаем за този некомплект, който за съжаление нарасна през последната година с 1% някъде и вече наближаваме 22%.
Мобилизационният резерв разчита на мъжете, служили като наборни войници до 2007 г.
Но другият проблем, за който по-малко се говори, е с личния състав за мобилизационния резерв, тъй като хипотезата за доброволния резерв почти не работи – на 16% е окомплектован в момента от 3000 бройки. Очевидно чрез доброволния резерв няма да може да компенсираме мобилизационния, който до момента все още разчита на мъжете, които са служили като наборни войници до 2007 г.
Това означава, че до 10-15 години този мобилизационен резерв практически ще изчезне. Трябва да намерим способ той да бъде попълван. Единственият начин, който виждам в момента, е задължителна военна подготовка за някои категории български граждани. И това също е въпрос на стратегическия преглед, по който все още не сме стигнали до някакво общо разбиране тук вътре в Министерството на отбраната заедно с военното ръководство, за да започнем дискусия с политическите партии, публична дискусия и да отидем към приемливо решение. Но на мен това ми изглежда неизбежно.
Като казвате „някои категории“, какво имате предвид? И не смятате ли, че ще има много негативен отзвук в обществото?
Примерно всички, които искат да работят в системата за сигурност, да имат военна подготовка. Да не давам други примери, защото тук анализираме най-различни варианти.
Тоест не говорим за всеобща наборна служба?
Единият вариант е задължителна подготовка за всички граждани – така, както примерно действат скандинавските държави. Някои страни от източния фланг връщат наборната служба. Някои вече са я върнали. В Румъния се дискутира този въпрос. В Сърбия се дискутира, в Хърватия се дискутира.
Проблемът с окомплектоването на армията не е само наш. Той е общоевропейски. Доста държави вече връщат задължителната служба. Примерно в скандинавските страни е 10 месеца, една година, 14 месеца, 16 месеца. Ние тук говорим по-скоро за начална и начална специална подготовка в рамките на 4 до 6 месеца. И вече за кого трябва да е, нека да покажат разчетите по време на стратегическия преглед – кой е този вариант, който ще е работещ.
Само с по-високо заплащане, опасявам се, всичко това няма да се случи при нас.
За швейцарски модел армия мислено ли е?
Те първо имат начална подготовка и после ежегодно по три седмици, доколкото си спомням. Тази подготовка трябва да се опреснява за хората в мобилизационния резерв по някакъв начин. Нещо, което практически също не е правено през последните години у нас. Това е един от критичните въпроси за развитието на нашите отбранителни способности.
Смятате ли, че ще има политическа партия, която е склонна да предприеме подобно смело решение? Защото връщането на наборната служба ще е непопулярна мярка най-вероятно.
Мисля, че едно такова решение може да намери подкрепа в парламента. Не от всички, разбира се. Но защо не? Първо, това е начини за повишаване устойчивостта на цялото общество. Става дума за разбиране за какво трябва да сме готови, как да се готвим, комуникации, дух на сътрудничество в колективи. Мисля, че може да се намери подкрепа за такова решение.
Източник: capital.bg
