Красимир МИТОВ
Повече от тридесет художествени произведения представи в изложба във Военния клуб в Плевен полковникът от запаса Георги Георгиев. Зала „Лира” се оказа тясна за гостите на града, офицерите от запаса и приятелите на Бате Жоро, както го наричаха всички, дошли да се докоснат до неговите творби – истински шедьоври на изобразителното изкуство, и да се потопят в багрите и красотата на картините, сътворени от сръчните му ръце.
Той е потомствен артилерист – дядо му редник Георги Калчев Тотев участва в превземането на Одринската крепост през 1913 г., както и в Междусъюзническата и Първата световна война. Полковникът от запаса Георги Георгиев е роден на през 1947 г. в китното село Александрово, на 30 км от Ловеч. Не може да определи коя зодия е, защото е на границата между „Везни” и „Скорпион”. Приятелите му смятат, че е взел от „Везните” качества като справедливост, артистичност, добросърдечност, силни социални умения и естетичност. Харесва хармонията и не понася насилието. От „Скорпиона” е взел инициативността, проницателността и загадъчността. Той е рационален, държи на истината и се прекланя пред таланта. От малък е закърмен с любовта към природата и красотата.
Средното си образование завършва през 1966 г. във Варна в Техникума по озеленяване на населени места, а след това работи като технически ръководител на парка „Стратеш” в Ловеч. Разказите на дядо му за славните победи на „Бога на войната” – артилерията, го водят пред портала на артилерийското военно училище в Шумен, което успешно завършва през 1969 г. Службата си младият лейтенант започва като командир на 122 мм гаубична батарея в 12-ти Дравски мотострелкови полк в Елхово. Над 30 години служи в редовете на Българската армия на различни длъжности, последната от които е началник цикъл „Обществени науки” в ШЗО „Христо Ботев” – Плевен. През 1998 г. се включва в армията на военните пенсионери и се отдава на заслужен отдих и почивка.
След пенсионирането си се върнах към моето хоби да рисувам, споделя Георгиев. „Започнах с молив, графика с туш и черно-бяло перо. Първоначално се страхувах от цветовата гама, но моята съпруга ме насърчи и постепенно намерих смелост да рискувам и започнах да рисувам с акрилни бои. Последното ми увлечение са приложните изкуства. Отделих внимание на „Стринг арт” изкуството, при което върху дървени рамки и дъски с пирончета и цветни конци създавам картини с образи и пейзажи. Това ми доставя удоволствие, но и доста изморява за моята възраст, затова го оставих на втори план”, обяснява той.
Сега се е насочил към природните дадености. „Събирам камъчета и корени на дървета по бреговете на река Осъм, която минава близо до родното ми село и създавам картини от тях и канап, които допълват колекцията от пейзажи с четка и бои. Надявам се в скоро време да покажа и на други места картините на моето творчество, за да стане достояние на обществеността”, споделя Георгиев.
