О. з. ген.-майор д-р Стефан Димитров
Историята на една коренна промяна във военно-политическия курс на страната.
Пътят на България към НАТО може да бъде разделен на два етапа. Първият е свързан със завоюване на доверието на държавите от Алианса. Той включва спазването от страна на нашата страна на Мерките за укрепване на доверието, договорени с т.нар. Виенски документ от 1990 г., както и на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). На този етап между България и страните от НАТО се проведе обмен на военнослужещи от висше и средно ниво (включително началника на Генералния щаб, командири на различно ниво, военни делегации, размяна на обучаеми във военни академии). Лично аз съм приемал на разговор слушатели от военните академии на Италия и Нидерландия , както и висши военни на страни от НАТО. Пак на този етап се случи и изпращането на наши военни контингенти в Кувейт и Камбоджа в състава на натовски формирования.
Вторият етап включва разширяване на сътрудничеството чрез инициативата „Партньорство за мир“. То се изразяваше в съвместни учения, спасителни операции, съвместни стрелби и др.
Всичко, свършено от нашата страна по пътя към НАТО, може да бъде разделено на две области –политическа и военна. През октомври 1990 г. в Закона за политическите партии бе закрепена деполитизацията на Българската армия .С него се забранява съществуването на партийни организации по месторабота на военнослужащите и членуването им в политически партии.
Кои бяха основните събития от активната политическа дейност на президента д-р Желю Желев, спомогнали за влизането на България в НАТО? През януари 1991 г. президентът Желев обяви желанието на България за участие с контингент в операцията на НАТО „Пустинна буря”. Започна и подготовка на такъв контингент. На 7 юни 1991 г по негова покана в страната бе на посещение вицепрезидентът на САЩ Дан Куейл. А на 1 юли с. г.
България напусна Варшавския договор
В Министерството на отбраната бе въведено цивилно ръководство. Президентът Желев подкрепи идеята на депутата Соломон Паси за членството на България в НАТО, както и създаването на Атлантическия клуб. Д-р Желев проведе и редица официални или работни посещения в страни от НАТО (Франция, Турция, Испания, Португалия, Италия, Белгия, Германия и САЩ), където убеждаваше техните държавни глави, че България желае и трябва да стане член на НАТО и ЕС .
Особено важно бе официалното посещение в САЩ през февруари 1995 г. Тогава посетихме Пентагона и разговаряхме с министъра на отбраната Уйлям Пери. Заедно с президента и мен бе и министърът на отбраната Димитър Павлов. Пред министър Пери президентът изложи нашите виждания за прекратяване на войната в Босна и Херцеговина. И отново, знаейки решаващата роля на САЩ в Алианса, повдигна въпроса за нашето членство в НАТО.
На 25-27 март 1995 г. се състоя официалното посещение на президента Желев в Белгия. Тогава посетихме главната квартира на НАТО и се срещнахме с генералния секретар на Алианса Хавиер Солана.Д-р Желев го покани у нас, поканата бе приета. Посетихме и Монс, където президентът проведе разговор с Главнокомандващият силите на НАТО в Европа ген. Джоулън. При официалното си посещение в Италия през декември 1995 г. д-р Желев посети Южното командване на НАТО в Неапол, а след това при визитата в Португалия – и Иберийското командване на Алианса.
На 19-20 юни 1996 г се проведе в 13-та среща на върха на НАТО във Варшава.Тогава президентът Желев участва през първият ден и замина на форума в Давос, а аз останах до края на самита. Основната тема и дискусиите по нея бяха за съдбата на ВПК на източноевропейските страни при встъпването им в НАТО.
Президентът Желев въведе практиката за установяване на контакти с министрите на отбраната и генералните щабове на натовските армии и командните структури на НАТО. По негово настояване мнозина от тях направиха официални посещения в България, а гостуващите у нас министри и висши военни от натовските страни и натовските командвания биваха приемани на разговори лично с президента на страната.
По покана от НАТО делегация на военните и цивилни съветници на президента д-р Желев през 1996г. бе на работно посещение в главната квартира на Алианса. В съответствие сМерките за укрепване на доверието , специално внимание се отделяше на контактите, доверието и сътрудничеството с армиите на САЩ, Гърция и Турция.
Президентът заяви готовност и настояваше за
участие на български контингенти в мисии зад граница
Пак той подписа през февруари 1994 г. и документа за включването на България в инициативата „Партньорство за мир”, което бе начална стъпка за влизане в НАТО.
По негово настояване бе подготвен нов Закон за отбраната и въоръжените сили, който, макар и с немалко недостатъци, през 1996 г. бе приет от Народното събрание. По времето на мандата на президента Желев се проведе деполитизацията, като бяха съкратени щатните партийни длъжности (ЗКПЧ и партийни секретари) в армията. Подготвен бе контингент за участие в Първата война в Персийския залив, български военнослужещи взеха участие в проведеният след войната Парад на победата в Далас.
През1991 г. от правителството и президента бе приета
Концепция за реформа на Българската армия до 2000 г.
В нея бе заложена новата корпусно-бригадна структура, взаимствана от армиите на НАТО, както и съкращаване на числеността на въоръжените сили от 104 хил. на 60 000. Тази Концепция бе предоставена на командването на НАТО.
Редица командващи от структурите на НАТО посетиха България по време на мандата на д-р Желев. През 1992 г.по моя покана у нас гостува командващият ВВС на НАТО ген. Фогелман, това бе първо официално посещение на висш военен от НАТО у нас. На 23-24 април 1993 г. в България бе главнокомандващият Южното крило на НАТО адм. Джереми Бурда, на когото президентът даде официален обяд. У нас гостуваха и американски бойни кораби . През 1993 г. ВМС приеха адмирал Оуенс – главнокомандващ на Южното крило на НАТО.
По редица програми наши офицери посетиха армиите на натовски държави за обмяна на опит .По програмата IMET заедно с Валентин Александров, ген. Прокопиев и ген. Кръстев посетихме САЩ и бяхме запознати с военно-образователната система и системата за развитие на офицерските кадри. Пак по тази програма, заедно с тогавашният командващ ВВС (ген. Ст. Попов) посетихме авиобазата Авиано и се запознахме с управлението и контрола на въздушното пространство над Босна и Херцеговина.
Редица български офицери бяха изпратени като техни стипендианти на обучение в училища и академии САЩ, Франция, по-късно и в други държави, сред тя са ген. Атанас Запрянов, ген. Съби Събев, проф.Тодор Тагарев, ген. Михо Михов, ген. Никола Колев, полк. Владимир Миленски. Същевременно бе спряно обучението на наши офицери в руските академии, заради високите такси, искани от руска страна.
Преструктурираха се ВВС и Сухопътните войски, като преминаха на корпусно- бригадна организация. В Сухопътните войски бяха съкратени редица поделения и се закриха гарнизони. Промени имаше и във ВМС. Съкратени бяха всички въоръжения и техника, чието премахване бе предвидено от ДОВСЕ.
Съпротивата срещу евроатлантическия курс
– При деполитизацията на армията –опити за привличане на военнослужащите за тайно членство в БСП.
– Чрез подбора и подмяната на обучаеми в западни висши военни учебни заведения и курсове. Имаше съпротива и случаи на подбор без конкурс. Някои наши офицери, завършили военни университети в страни от НАТО, бяха назначавани на неподходящи или по-ниски длъжности. Случваше се и подмяна на членове на военни делегации за обмяна на опит с „доверени лица”.
– Чрез скрито изпращане на обучаеми офицери в руски военни академии, например от Войските на Министерството на транспорта, както и докторанти.
– Укриване на въоръжения , които подлежаха на съкращаване според клаузите на ДОВСЕ .
– Съпротива срещу провеждане на военните реформи, дори след като те бяха официално приети от правителството, както и срещу прилагането на наученото от НАТО.
– Бавене при приемането на новия Закон за отбраната.
– Приемане на нови устави за армията по подобие на руските
