Дори с решението на Брюксел да започне преговори за членство с Босна и Херцеговина напрежението не намалява.
В общобалканските политически вълнения и предизборни трепети настрана остават събитията в Босна и Херцеговина. На 21 март тази година от Брюксел пристигна дълго чаканата новина, че Европейският съюз възнамерява да започне преговори за членство със Сараево и по този начин още една държава, произлязла от разпада на бивша Югославия, да тръгне по пътя на европейската интеграция. Оттук нататък остават чисто практическите неща, които всяка държава, кандидатствала за членство и стартирала преговори за това, да извърши – да определи пътна карта, да оформи списъка със задължителните реформи, които трябва да проведе, да състави преговорен екип… Разбира се, и да се въоръжи с търпение, защото пътят на всяка една държава от Западните Балкани към европейското семейство е пример за това
колко трудно обществата в тези страни се разделят с миналото си
и колко тежки са и най-нужните и на пръв поглед промени, които трябва да се направят. Но политиците от Босна и Херцеговина ще имат предимството да ползват опита на всяка една от бившите югорепублики, която вече води преговори за членство. При цялата специфика на устройството на Босна и Херцеговина, уредено с Дейтънския договор от есента на 1995 г. примерът, включително и за грешките, които са били допуснати по европейското трасе на съседните Черна гора и Сърбия, биха могли да бъдат полезни.
Но това е едната страна на въпроса. Защото в ЕС предстоят избори в началото на юни. И колкото и оптимистични да са изявленията на сегашните еврокомисари и други ръководители на ЕС за перспективите на разширяването по посока на Западните Балкани, те остават в политическото пространство повече като пожелания, отколкото като реалност. В това число и на еврокомисаря по регионалната политика, унгареца Оливер Вархей, направени тези дни в София. Всичко звучи добре и перспективно – и за нова динамика в процеса, и фокусирането върху реформите и ефективността им, което да направи разширяването на ЕС по-успешен. Но на фона на изборите от юни всичко
това си остава като едно политическо завещание
което след вота за нов европарламент и съставянето на новата Европейска комисия, ще трябва да изпълнява. А каква сигурност има в това, че разпределението на отговорностите в бъдещата комисия ще бъде на досегашния принцип? Няма такава сигурност.
Може би и заради това фанфарите в Сараево по повод решението за начало на преговори с членство в ЕС звучаха приглушено, а местните политици си дадоха сметка за няколко неща. Първо, че обявената от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел новина е по-скоро предназначена да подкрепи управляващите в Сараево в тяхната политика да запазят държавата в рамките, в които тя бе създадена в Дейтън. Да, структурата й е тежка и тромава, обременена и облепена с досадна и неефективна администрация. Да, сепаратистки тенденции в държавата има и те идват преди всичко от лидера на босненските сърби Милорад Додич, който мине не мине време, и отново заплашва да отдели Република Сръбска от общата държавна структура. За това той има нескритата подкрепа на президента на Сърбия Александър Вучич, който напоследък доста често подхвърля, че спазването на „буквата от Дейтън“ е архаично като политическо поведение. И че на Босна и Херцеговина ѝ трябват повече самостоятелност, по-малко опека, както в момента, което не може да се случи без ревизия тъкмо на правилата, формулирани в Дейтън.
Каквото и да се каже по този повод, вероятно все ще е вярно. Но така или иначе в онзи момент на края на кървавата война при разпада на Югославия, друга формула за оцеляването на многонационалната Босна и Херцеговина не се намери. Второ, преговорите за членство на БиХ в ЕС едва ли ще стартират в мандата на сегашната Европейска комисия. Но намерението за това може да се впише в актива, който ще бъде отчетен както в портфейла на ресорния комисар Оливер Вархей, така и на цялостната политика за разширяване на Комисията. И трето, от момента, в който в Брюксел решиха да качат Украйна и Молдова на бързата писта за членство, изпреварвайки държави с вече стартирали преговори и отворени глави от процеса на присъединяване, всяка проява на внимание към страните от Западните Балкани би трябвало да се приема като компенсаторно.
Затова неслучайно споменах унгареца Оливер Вархей. Спомняте си колко труден бе неговият избор за комисар по регионалната политика и разширяването. За Будапеща и за премиера на Унгария Виктор Орбан заемането на този пост от негов сънародник бе въпрос на живот и смърт. Първата кандидатура бе отхвърлена, тогава бе предложен тъкмо Вархей. Орбан спечели, за да докаже, че е напълно привързан към приемствеността във външната политика на своята държава, която има стратегически интерес да увеличава влиянието си в югоизточна посока, тъкмо към Западните Балкани. Там, където някога, по времето на разпадналата се след Първата световна война Австро-Унгарска империя я насочваше външият министър на империята, унгарецът граф Дьорд Андраши. Тези неща се помнят, както трябва да се помни и фактът, че тъкмо от Сараево, столицата на днешна Босна и Херцеговина, започна войната, която после пък като последствие имаше края на Хабсбургската държава.
Дали е въпрос на случайност или не, но първият чуждестранен политик, който отиде в БиХ след оповестяването, че Сараево започва преговори за членство, бе премиерът на Унгария Виктор Орбан. Да приемем, че е случайност, тъй като Орбан заведе със себе си голяма бизнес делегация, която в столицата на Република Сръбска – Баня Лука, участва във форум с местни стопански дейци. Всъщност, трябва да сме предпазливи, когато съобщаваме, че Орбан е бил в Босна и Херцеговина. Да, той се отби в Сараево, направи чисто формално-протоколни срещи с някои от федералните ръководители в столицата, но по същество посещението му бе с акцент Република Сръбска. На среща с лидера на бесненските сърби и президент на Република Сръбска Милорад Додич му бе връчен Ордена на Република Сръбска, най-високото отличие на тази съставна част на Босна и Херцеговина. На пресконференция двамата – Додич и Орбан, отчетоха добри постижения в двустранното икономическо сътрудничество, но и очертаха нови перспективи за него чрез допълнителни унгарски инвестиции в икономиката на Република Сръбска. Дори от есента на тази година се предвижда да се открие катедра по унгарски език в университета в Баня Лука. Додич отиде и по-далече, като каза, че
„Унгария, Република Сръбска и Сърбия ще се обединят в някакъв вид икономически съюз“
каквото и да означава това. Вероятно нещо подобно на инициативата „Отворен Балкан“, събрала заедно Сърбия, Албания и Северна Македония, все кандидати за пълноправно членство в Европейския съюз, но по различни причини стоящи извън него.
Дали тази идея, споделена от Додич, е реалистична, в момента е трудно да се каже. Но тя е част от политиката, която той води пропагандно, за да се опита да излезе от пълната изолация, която му бе наложена от властите в САЩ с вписването му в забранителните списъци. И то не само на него, но и на тясното му обкръжение от ръководството на Република Сръбска. И очевидно Виктор Орбан му помага в това. Рестриктивните мерки срещу Додич включваха и блокирането на всичките му сметки в местните банкови институции, както и пълната забрана да пътува в САЩ. Това отношение, както вече казахме, е реакция на неведнъж изказаните намерения на Додич да отдели Република Сръбска от общата държавна структура, изградена в Дейтън. За сегашната американска администрация очевидно това е крайно чувствителна тема. Преди 28 години тъкмо демократите на Бил Клинтън намериха мирното решение след края на жертвената война при разпада на Югославия чрез формулата от Дейтън. И всяко посегателство към нея се приема, или по-скоро не се приема никак.
Поведението на Додич е ясно. Той имал приятели, на които може да разчита. Но когато го помолили да ги изброи, започнал със Сърбия, Унгария, Русия… и толкоз.
