През 1918-1919 г. Морската метеорологическа станция – Варна, осигурява полетите на българските водосамолети.
„През 1931 г. у нас се появиха във вестниците и станаха достъпни за публиката ежедневните прогнози за времето, издавани от Военната метеослужба“, ползваща „модерни термодинамични и аерологични методи (главно „норвежката школа“). Това четем в публикация на К. Киров от 1950 г.: Всъщност, за чисто военни нужди, по-точно за осигуряването на полетите на самолетите: „… от 1922 г. в България съществува служба за времето към Дирекцията на въздухоплаването с централа Божурище край София. Нейното устройство и предназначение е малко по-различно от това на Дирекцията на метеорологията. Преди всичко тя си постави за цел да служи на въздухоплаването. От своя страна службата за времето в Божурище използва за свои цели данните от наблюденията на някои станции при Дирекцията на метеорологията. От 1929 г. се тури началото на редовна синоптична служба за предсказване на времето. С приемателен апарат се залавят сборните синоптични съобщения, пращани от другите страни, чертаят се синоптични карти, на основание на които се предсказва времето“. (Янков, К. Организация на метеорологичната служба в България. В: 1931, Календар на Дирекцията на метеорологията, С., 1931, с. 18-19).
Дирекцията на въздухоплаването всъщност е гражданското название на командването на закритата от клаузите на Ньойския договор българска военна авиация. След 1919 г. Царство България
официално ликвидира военния си флот и военната си авиация,
но намира начин да ги възроди и развие под формата на привидно цивилни формирования. За да бъде в крак с развитието на авиацията в напредналите държави, Дирекцията на въздухоплаването разкрива на „Аеропристанище Божурище“ аерологична станция през август 1923 г. с възможно най-доброто за времето си оборудване: барографи, термограф, игрограф, дъждомер, анемограф и метеорографи.
През 1924 г. аеродромна метеорологична станция е разкрита на „Аеропристанище Пейнерджик (дн. Чайка) при Варна“, където се възстановява българската морска авиация. Скоро, след юли 1925 г., на Божурище започват да получават и данните от наблюденията на възстановената метеорологическа станция при Дунавската полицейска служба (всъщност – Дунавската флотилия). Така Българската армия става не само първопроходец в областта на прогнозирането на времето, но и прави постиженията в тази научна сфера достояние на целия народ.
Оказва се обаче, че това първопроходство има още по-ранна дата. Във Военноморския музей се съхраняват документи и предмети от дейността на Морската метеорологическа станция – Варна. Сред тях най-впечатляващ е документът, озаглавен „Карта за предсказване на времето от 7 август 1918 г., 8 часа“. Картата по нищо не се отличава от днешните си аналози. И най-важното: в дъното й се намира „Бюлетин за 8 август 1918 г.: Възможно време за летения. Променливо време с променлива облачност и малко вълнение. Умерен, от време на време малко силен вятър с SO направление. В горните слоеве, към 3000 метра, ще има южен (S) вятър“…
В горния десен ъгъл на картата има каре с използваните условни обозначения. Под него има обяснение: „Прокараните линии с цветен молив (изобари) съединяват местата с еднакво (приведено с уровена на морето) барометрическо налягане“…
Документът е категорично доказателство за това, че не по-късно от 7 август 1918 г. у нас,
в морската ни авиация вече се правят прогнози за времето
Защо в морската ни авиация (или по-точно в Морската водохвърчилна станция, както е официалното название на формированието)? Защото нашите флотски авиатори летят съвместно със своите германски колеги. Германската водосамолетна станция във Варна е сформирана напълно оборудвана не само със самолети, техника за обслужването им, но и с метеорологична станция. Първите си познания по метеорология и предсказване на времето българските морски летци получават още при обучението си в Германия. След това, те ползват прогнозите при полетите, а по-късно, при окончателното отделяне на българската от германската водосамолетна станция през 1917 г., е закупено оборудване и за нашата морска метеорологична станция.
Във Военноморския музей са запазени германски метеорологични планшети от 1917 г., анемометри, барограф с разпечатки от 1919 г. и с бележки върху тях на български език. Разбира се, само наличното оборудване не е достатъчно за прогнозиране на времето. Нужни са и подготвени за тази цел специалисти. Днес със сигурност можем да посочим кой всъщност е двигателят на този процес. Това е
контраадмирал Сава Иванов (1891-1958 г.) –
забележителна личност, оставил трайна диря в морската ни история в областите хидрография и библиография. При това – никога не е бил кабинетен учен: заместник-началник и началник на водосамолетната ни станция през Първата световна война, командир на група торпедоносци, командир на Минната дружина, командир на Морската бригада, командир на Дунавската флотилия, началник на Флота на Н.В., заместник-командващ Морската на Н.В. дивизия. Едновременно с това е преподавател в офицерските курсове в Морската учебна част по океанография, метеорология, въздухоплаване и ръководи плавателната практика на курсистите.
Лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Сава Иванов не само организира хидрометеорологичното осигуряване на полетите на водосамолетната ни авиация. Цялата документация и специализирана литература на немски език след официалното ликвидиране на Флота през 1919 г. той съхранява, обработва и издава през 1923 г. като „Практически указания за предсказване на времето (Заключителна лекция по Метеорология, четена във Висшия мореходен курс за корабоначалници, открит при Морската крайбрежна и пристанищна полицейска служба)“. Години наред тази книжка е сред най-цитираните източници от авторите на научни изследвания в тази област.
