Пъстър парад на цветове, емоции и традиции.
Едни от последните кукерски и маскарадни игри се проведоха неотдавна в пазарджишкото курортно село Варвара. Организацията на събитието беше повече от перфектна. Те се проведоха на стадиона в селото, а гости прииждаха от близки и далечни населени места.
Целта на кукерските и маскарадните игри е да се променят ролите на хората по професии, животните и дори мъжете и жените, за да се заблудят ритуално злите сили и те да пропуснат тази къща, село, град, за да останат непоразени те от действията им.
Всъщност, кукерските игри на практика са създадени за да гонят злите сили по принцип. Местните разказват, че поддръжката на един кукерски костюм коства много повече като цена на препарати и почистващи материали, отколкото прическата на една лична местна мома. Или иначе казано, ритуалните костюми отнемат ужасно много време, защото се разресват почти косъм по косъм, за да придобият вида, в който ги познаваме всички. Използват се специални шампоани, доста по-скъпи и доста по-качествени от тези за косите ни, с които козината се подържа такава бляскава, жива и естетически издържана. Един човек от село Варвара дори си продал къщата, за да си купи кукерски костюми и принадлежности.
Местните хора разказват, че въпреки грижите за кукерските костюми, които се изработват основно от животински кожи и козина, миризмата от животно си остава, но с нея се свиквало, особено, когато участваш в тези игри и със сърцето си. Освен това, чановете, които са неизменна част от костюмите и тежат до над 15 килограма, трябва да се удрят в здрава кожа и да не я нараняват. Когато обаче се случи така, че или кожата на костюма се нарани, или пък чановете удрят не по костюма, а по крайниците на човека, тогава травмите са наистина тежки. Местни разказаха, че синините по краката и хълбоците са най-малкото нещо. Чановете понякога буквално раздират плътта, но нито един не се е оплакал, защото всички отиват на тези игри и участват в тях като в свещен ритуал. Те влагат в тези свои действия много повече от ритуалната игра, те влагат душата си, а нея никога нищо не я боли, защото тя е безплътна, казват кукерите, някои от които наистина от много години участват в тези игри.
През последните години към кукерите се добавиха и маскарадните игри, където наблюдаваме имено размяната на половете за заблуда на злите сили, омаскаряване на лицата с маски, които в повечето случаи са гротескни, докато при кукерите те са ритуални – за да изплашат злите сили. При маскарада целта е същата, но средствата са различни. Така, както всички бягат от различното, защото не го познават, така и тук се имитира различност – маскарадна подмяна на пол, визия и поведение, с цел да накарат злите сили да бягат от тях, защото не могат да определят какво точно имат насреща си. По същия начин стои и имитацията на свещенството. Така нареченият маскараден поп непременно трябва да е дрипав, пиян или поне да имитира такова поведение и да танцува енергични и понякога не особено прилични танци. Всичко това е неприемливо за едни свещенослужител, но в скобите на маскарада, това се възприема като офалшивяване на реалността отново с цел да се изкриви ситуацията и през неяснотата на визията да се постигне уплахът на злите сили. А кои са злите сили? Те са сборен образ, всичко се прави с цел да живеят по-добре, да няма болести по хората и животните, да няма природни бедствия и да има повече берекет и приходи за всички. Това е основната цел на ритуалите, които иначе вече са се превърнали във всенародни чествания, на които има и музика, и изобилие от храна, а също и много алкохол. Всичко това създава магията на маскарадните и кукерските игри, което се превръща в част от народните обичаи, вярвания и ритуали, които се предават много точно от поколение на поколение, за да останат в националното ни съзнание.
Като цяло кукерите и маскарадните артисти имат много строга йерархия. Има един водач, обикновено във военна униформа, която имитира гвардейската. Той е командирът. Има малък оркестър, обикновено от народни музиканти, и останалите са артисти – маскарадни, кукери и танцьори. Всички са йерархически подчинени на командира, който със сабя и свирка в уста командва целия този парад на цветове, емоции и традиции.
