Военномедицинско обучение – бягане на дълго разстояние по две писти.
Вторият випуск от 18 бъдещи военни лекари са на финалната права преди дипломирането си. Тази година момчетата в курса са повече. Сега те стажуват в клиниките на ВМА, а 6 години стигат, за да се обобщи важното в обучението по двойната писта – във Висшето военноморско училище и в Медицинския университет във Варна: трупане на опит и градене на характер. Те имат и опита на колегите си, вече лекари във военните формирования. Имат и своя, интересен за избралите военната медицина след тях. За това стана дума в срещата ни между стажа им в клиниките, в този ден – при началника на Клиниката по пулмология доц. Милена Енчева. Срещнахме се с 5 от тези момчета и момичета, офицерски кандидати.
За Йордан Колев преди 7-8 години
когато се готви за изпитите в медицинските университети, специалността още не е толкова популярна. Разбира за нея от информационните системи на Военноморското училище и на ВМА. Привлякло го заплащането на образованието и че получаваш втора бакалавърска степен. Тогава приемал и професията на военен лекар с леко приключенски привкус… Постепенно опознава структурата на системата, още повече, че в семейството му няма нито лекари, нито военни. Физическата подготовка не му е трудна, винаги е спортувал. Изненада била цялата промяна в живота му с влизането във военен университет и непознатите ограничения. Преминаваш през 40-дневна военна подготовка, която тогава приема като културен шок и тя го променя много със скока от цивилния във военния живот. В тази структура трябва да се научиш на друга дисциплина и да приемеш новия си начин на живот, казва Йордан днес. Да се справяш с необичайно дотогава голяма информация по изпитите. При завършването на две специалности – военна и цивилна най-изтощаващото остава битката с конспектите. Помогнала му упоритостта и мисълта за бъдещата му професия „на хоризонта“. Но помни, че с влизането в сградата на Военномедицинската академия най-много се изненадва от високото й ниво както технологично, така и със специалистите й. В началото точно това го респектира най-много. Научават се да разчитат на колегите си, а за всички най-трудна остава първата година. Той би искал да работи във ВМА, където възможностите за развитие на един млад лекар са най-големи и най-бързо да започне да се подготвя по предпочитаната от него специалност коремна хирургия. А е стажувал най-дълго в ендоскопска хирургия на ВМА. И знае, че ще остане военен лекар.
На 18 години за Мелани Пиргова
да учи за военен лекар й изглежда като най-добрата възможност да получи едновременно две образования. Варненският университет е с много добра високотехнологична база за обучение, а Военноморското училище е номер 2 в света. За нея във Военното училище всичко е интересно, всичко е трудно – загърбваш личния си живот и се отдалечаваш от семейството, скачаш в среда с непознати хора. И всеки път те изненадват нови трудности и трябва да надмогваш себе си, да се изграждаш като личност, да каляваш психиката си и да ставаш все по-устойчив на всичко. Това казва тя днес. И оценява, че във ВМА виждаш какво е да се учиш от най-добрите и оценяваш този шанс. Няколко пъти стажува в клиниката на проф. Никола Владов и присъства на чернодробни трансплантации. В екипа му се учи не само на операционни техники, а вижда пример за това какъв лекар трябва да бъдеш, да се развиваш и надграждаш, как да даваш най-доброто на пациентите си и да си име в твоята област. На първо време ще завърши военномедицинската си специалност, най-вероятно – авиационна и космическа медицина, времето ще покаже каква ще е тясната й специалност. Смята, че за 6 г. порастваш, ставаш доста по-търпелив, по-амбициозен в конкурентната среда. И че за да влезеш във ВМА, трябва да си по-добър от останалите, да имаш по-високи мечти и да ги преследваш. Като сам си вдигаш летвата.
Завършването на две висши образования за Цветелина Гинева
я амбицира като плюс в бъдещата й кариера. И взема две дини под една мишница, не я спира по-трудното. Днес си спомня като най-труден момент времето на изолацията заради Covid. Но то е на кантар с трудното й време на началното адаптиране. Тогава се решава кой ще устои и ще остане – спането е малко, ученето-много, казва тя днес. Другият й урок е, че не всичко се случва така, както ти се иска. Тя се е насочила към Вътрешни болести, а за тясната специализация ще мисли след военномедицинската. Но се надява да служи в гарнизон в София. Всъщност от опита на колегите преди тях знае за изпитанието да си единствен лекар в поделението. И че се налага бързо навлизане в работната среда, като годишните прегледи на военнослужещите е трудният момент в адаптирането. Има го и страха на приемането от състава, но то е нормално. Тя отчита, че наистина се научава да се адаптира по-бързо.
Боян Златанов има лекари в семейството
Баба му и прадядо му са били анестезиолог и хирург: от двете страни на паравана в операционната зала. Но за специалността на военен лекар научава случайно на предварителните изпити в Медицинския университет във Варна. От Военноморското училище го информират за плюсовете, особеностите и трудностите на обучението и на професията. И понеже решил да учи във Варна като здравословно отделяне от семейната среда, решава предизвикателството да е още по-голямо – да учи за военен лекар. И на 10 август влиза във Военноморското училище. Днес казва, че всяка от годините на обучение си е имала предизвикателство. В началото – откъсването от семейството, началната военна подготовка и влизането в Медицинския университет. Във втори и трети курс са по-интересни допълнителните модули в подготовката: летните стажове във ВМА, водолазните подготовки, лидерските лагери, когато тъкмо си помислил, че си се адаптирал и отново излизаш от зоната си на комфорт. А в следващите години най-интересен е стажът в клиниките на ВМА. Като всяка година се чувстваш все повече част от този екип и ти се дават все повече възможности да ставаш все повече самостоятелен и да видиш все повече неща, детайлите в професията. Боян винаги „е клонял“ към хирургичните специалности. И в трети курс успява да е на стаж в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия. Оттогава и работата там, и екипът на проф.Владов и доц. Михайлов, винаги отворени да помагат, да учат и надграждат кадрите, са му най-интересни. Всъщност, най-голямата помощ и в двата университета е и в това, че отношението към бъдещите военни лекари не е специално – във Военното училище са си курсанти, а в Медицинския университет – студенти по медицина, без снизходителност. А във ВМА всички лекари са отворени да предават знания и умения. Затова на тези, които сега тръгват по техния път, Боян би казал да не се плашат в дълбокото, а с интерес и ентусиазъм да посрещнат непознатото.
Йордан Георгиев подчертава, че изборът му е личен
Сам решава да кандидатства медицина в Х клас. Информацията за специалността получава на т.нар.“Отворени врати“ в Медицинския университет. И когато го приемат и медицина, прави първия си избор – избира военната медицина, все пак единият му родител е военен. Първо се адаптира от комфорта на цивилната среда, защото остава сам и трябва да работи заедно с нови хора в екип. Което е трудно и физически, и психически, казва той днес. И той говори за умението да си адаптивен. Но и упорит и търпелив едновременно, а Военното училище го прави и по-голям стоик и доизгражда характера му. Навлизането в терминологията и в големия обем информация е най-интересно и най-трудно, за да се изградиш като лекар. Интересът му е към терапевтичните специалности, като пулмология, но са му интересни и анестезиологията и реанимацията. Впечатлява го броят и разнообразието на пациенти в тази клиника и как колегите там вземат общи решение за лечението. Отчита колко е важен шансът, който им е даден в началото, когато те се стараят да се докажат в тази система. А той иска да е добър лекар, полезен на пациента, който дойде при него.
