Капитан II ранг Николай Данаилов: Ветрове от Патагония ни връхлетяха край Огнена земя

През цялото време обстановката на борда беше много приятна и колегиална, казва командирът на научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“.

• С какво 32-та антарктическа експедиция бе по-различна от 31-та?

• Тази експедиция беше по-дълга с около 30 дни, работата в оперативната зона на Южния континент – южно от 55-тия паралел, беше по-продължителна. Транспортирахме и разтоварихме на необорудван бряг материалите, които нашите логистици от антарктическата ни база използваха за строителството на нова научна лаборатория. Това беше голям успех за нас, тъй като моите момчета и момичета (имаме и дами в екипажа!) използваха корабните лодки и изцяло самостоятелно разтоварихме цялата материална част на брега.

• Един от механиците имал някакви проблеми, за какво става дума?
• По време на визита в Мар дел Плата (Аржентина) приехме поканата за футболна среща със съседен военноморски екипаж и при изпълнението на задна ножица този офицер се контузи. Наложи се оперативна намеса. Радвам се, че след нея той отново се присъедини към екипажа и се завърна заедно с нас в България.
• В какво състояние са корабът и екипажът?

• Корабът е в перфектно състояние, има необходимост от следпоходно обслужване на някои механизми и леки ремонти, които ще се извършат в заводски условия на основание на договора, който имаме подписан за пет години с известна варненска кораборемонтна фирма. Като цяло екипажът също е в много добро състояние. През цялото време обстановката на борда беше много приятна и колегиална, имаме много нови и истински приятелства между бойни другари.
• Кое беше най-голямото хидрометеорологично обстоятелство по време на експедицията?
• Преминавайки през пролива на Дрейк, плавахме в доста динамична среда. Тежко беше при наближаването на остров Огнена земя, плавайки на юг, в териториалните води на Република Аржентина и където идващи от Патагония силни ветрове непрекъснато връхлитаха кораба. После, на връщане, за моя изненада, най-тежко беше пред остров Сицилия, където попаднахме на уникално лошо време, но нашият натрениран екипаж реагира адекватно и успя да участва в „закаляването“ на 24-те курсанти-практиканти, които се присъединиха към нас в Картахена, Испания.

• Участвахте и в спасителна операция…
• На 1 януари 2024 г. в 02.00 ч. получихме сигнал „Мейдей“ – сигнал, който в такова време никой командир на кораб не иска нито да подава, нито да получава. За щастие, не се стигна до някакви фатални последици. Ние бяхме назначени от Бреговата охрана на Чили да окажем помощ и съдействие на бедстващата испанска яхта „Ел Дублон“ в подходите към пролива Дрейк. Когато осъществихме пряк контакт с тях, усетихме че вахтените им офицери са много разтревожени. Екипажът на яхтата имаше готовност да я напусне. Бяхме готови да ги спасим, да ги приемем на борда и да положим възможните усилия да спасим и плавателния съд. Така повеляват военноморските традиции! Обстоятелствата бяха в полза на екипажа на яхтата и в крайна сметка ние я ескортирахме до безопасни води в канала Бийгъл. Там бяхме освободени от задачата за спасяването на „Ел Дублон“ и продължихме по своя път.
• Имахте и неочаквана находка по време на 32-та експедиция…
• По време на осигуряване на изследванията на Бърнард пойнт нашите учени попаднаха на останки от самолет, който по-късно се оказа, че е загинал през 1976 г. аржентински военен самолет с единадесетчленния си екипаж. В последствие при опитите да бъдат извлечени останките им един хеликоптер е катастрофирал на същото място с тричленен екипаж. Предадохме останките от самолета в Мар дел Плата на ВМС на Република Аржентина. Получихме специална благодарност от техния министър на отбраната в пряк видео-разговор от борда на кораба, когато отдавахме почит на загиналите военнослужещи за изследването на Антарктика на специална церемония, проведена в ледените води до мястото на бедствието.

• Успяхте ли да изпълните всичките останали планирани задачи?
• Успяхме. А това, което направихме за поддържането на добрите ни отношения с Република Аржентина, е, че в пристанището на Комодоро Ривадавия се срещнахме с невероятна българска общност. Това е най-южната българска общност в света и наброява около 2000 души, потомци на български емигранти от времето на двете световни войни. Посрещнаха ни с почести и всички официалности и с българската асоциация там, която носи името на кораба. В местния културен център беше изнесено представление с българска народна музика и народни танци, а на тържествената вечеря с българската общност беше потвърден от кмета на града положителният отговор за побратимяване на град Бургас с град Комодоро Ривадавия. Корабът със своите визити е най-добрият посланик на тези взаимоотношения и това, което направихме за първи път там, трябва да продължи, а Комодоро Ривадавия може да ни стане постоянно пристанище.
• Как се справиха четиримата курсанти-практиканти, които бяха на борда по време на цялата експедиция?
• Курсантите се справиха отлично. Качиха се на борда като „деца“, но още след първия месец се усети и положителната промяна в тяхното поведение. Това се получи поради отговорностите, с които бяха натоварени и осъзнаването от тяхна страна на това, че са част от един жив организъм, който работи като едно цяло. Върнаха се във Варна видимо израснали и променени, с готовност да се влеят в редиците на ВМС и ВВМУ.

• За първи път имахте и курсант-практикант от специалност „Логистика за ВМС“.
• Да, курсант-главен старшина Анна Стоянова водеше комуникацията с агенцията на НАТО по снабдяването и под ръководство на старши помощник-командира успя да навлезе доста навътре в осигуряването на корабите зад граница с всичките му тънкости и комуникационни умения с корабни агенти и компании.
• Членове на екипажа дискретно споделиха, че са „качили“ по няколко килограма по време на плаването…
• Повишаването на общото тегло на екипажа дойде от невероятните умения на главния готвач главен старшина Димитър Иванов и разнообразното меню. Време е да влезем отново във форма, тъй като ни предстоят и медицински прегледи за годност за плавсъстав.

– Имате ли готовност да поведете екипажа и в 33-та антарктическа експедиция?

– Ако ръководството на ВВМУ отново ми гласува доверие – да, готов съм. Естествено, офицерите, старшините и матросите от екипажа имат своя път на кариерно развитие, но мога да гарантирам, че при необходимост всички те са готови отново да поемат към остров Ливингстън.