Пиесата на Стефан Цанев е отприщила енергията на актьорите, а въображението на спектакъла ни залепва за стола
Две събития в един ден бяха свързани с името на Стефан Цанев. Представянето на спектакъла „Мистерия с кон” по негова пиеса в Сатиричния театър и на последната му книга „Небесна гледна точка” в Дома на архитекта в София(която ще представим в следващ брой). Той беше дошъл в столицата от къщата си в Балчик и участва и в пресконференцията след представлението. „На държавници не случихме, но на поети случихме”, каза Димитър Стоянович, когато представи наситения ден на поета и драматург, който от години живее край морето със съпругата си, актрисата Доротея Тончева, и все по-рядко се появява на жълтите павета.
Като трагикомедия определи Стефан Цанев жанра на пиесата си. И сподели, че се завръща в Сатирата 50 години след скандалното му освобождаване като драматург на театъра в престижната компания на режисьорите Жечко Мандаджиев и Методи Андонов „заради идеологически вреден репертоар”. Тогава театърът от сатиричен се превърна в комедиен, казва днес драматургът. И обобщи по повод мрачните прогнози за творчеството, убито от изкуствения интелект: ”Двама да останат на планетата, единият ще прави театър на другия”.
Но днес „Мистерия с кон” се превръща в едно от събитията на шарения театрален афиш в София. Самият Стефан Цанев определя случилият се тъжно-смешен спектакъл като дисекция на днешния живот в едно от най-страшните му лица – обезлюдяването на селата на страната, в които живеят по няколко души, а някъде – един или вече нито един жител. Жестока съдба и пустош насред богатата ни с всичко добро за живеене земя. А успехът на представлението писателят обяснява и с овладяването от младата режисьорка Анастасия Събева на мощната енергия на актьорите на Сатирата в него. Те вихрено представят във въображението си пътя за спасението – своето и на селото си, на земята и света си, на националната ни съдба. Актьорите са се възползвали от фантазията на самия автор и поставят диагнозата на нашето време и живот. А зрителят през цялото време се смее, хванат за гърлото от играта им, буквално – смях през сълзи и въпроси от упор: къде бяхме през последните 30 години, изтече ли наистина енергията на България. Но пиесата за няколкото изоставени в пустошта старци наистина не е за разказване, а за гледане. Защото Александър Григоров, Георги Спасов, Елена Атанасова, Кирил Ефремов, Светлозар Начев и Теодор Елмазов са се развихрили и пеят и танцуват и на музиката, театрален дебют на Калин Вельов. И спират някъде, само защото са свършили репликите на героите им по автор – о.з.Полковника, Попът, Кръчмарят, Циганинът, Учителката, Н.В.Лудият… Идеалисти в пороците си, забавни в тъгата си, чувствителни обществени критици, обобщава за героите на Стефан Цанев режисьорката Анастасия Събева.
„Фантомът на операта”- у нас до 21 април
В 14 представления бродуейският мюзикъл „Фантомът на операта” продължава до 21 април да радва и българския зрител в зала 1 на НДК. Пищни декори, тоалети от скъпи материи и музикално майсторство продължава да показва високо ниво и на наша сцена. А единственият ключ към това бляскаво изкуство е, че всичко е „като за световно”. Или според актьорския жаргон: играе се като за последно.
А един от „триковете” на спектакъла, над десетина, е „падането” на огромния полилей с диаметър 3 метра и 6 хиляди кристални елемента над главите на зрителите, спрян малко над главите им. Като отмъщението на Фантома. Представен е разкошът на Парижката опера, техническият перфекционизъм и артистизмът на певците създава пищност, но демонстрира и стил и мярка. И всичко това се вдига на пръсти, за да достигне висотите на музиката на Андрю Лойд Уебър. Една вече наистина класика в жанра на мюзикъла. До 21 април все още имаме шанс да го видим.
Накратко
Синът на световноизвестния художник на текстил проф.Марин Върбанов и източната муза на Пиер Карден , китайската художничка Сун Хуай Куей – Феникс открива изложба в галерия „Стубел“ на софийската улица „Коста Лулчев“ 2В. Изложбата „Пулсации“ на парижанина Феникс Върбанов е открита до 3 май. Той рисува на китайска хартия с туш и използва китайски техники и казва, че иска да прокара мостове между културата на Изтока и Запада. На името на проф. Върбанов в Китай има Институт за съвременно изкуство по текстил, което самият той създава.
Гвоздеят в програмата на театралното „Варненско лято” (1-15 юни) е мултимедийният концерт „Чаплин пианисимо” за живота и творчеството на гения на киното Чарли Чаплин, представен през филмовата му музика със специалното участие на сина му Юджийн Чаплин. Преди това спектакълът ще бъде представен в София, в зала „България” на 10 юни, и на 12 юни в Античния театър в Пловдив.
Яна Лекарска: „Защото обичам лошото време“
Гледайте този нов български филм – „Защото обичам лошото време“, който дойде с кинофестивала Sofia Film Fest и тръгна по екраните. Препоръчват ни го познавачи на киното ни, които го определят като добър знак за разчупване на клишетата на някои филми от прехода. И запомнете това име, казват те – на режисьора и сценарист Яна Лекарска, която завършва кинорежисура в Нов български университет, но е възпитаник и на университета „Чунг-анг“ в Сеул, Южна Корея. „Защото обичам лошото време“ е първият й пълнометражен игрален филм след 5 късометражни и един документален в CV-то й. Любопитно е, че музиката е на Борис Карадимчев. Сред актьорите са Неда Спасова, Владимир Михайлов, Боряна Пунчева, Веселин Ранков, Иван Бърнев и Елени Декидис. В един дъждовен пролетен ден Ирина се връща в крайморското градче, където е прекарвала лятото като дете. Там среща Борис, когото не е виждала от 20 години. Двамата заедно преоткриват миналото, което може би ще промени бъдещето им.
Българин спечели БАФТА за музика
Българският композитор Борислав Славов спечели наградата за най-добра музика в тазгодишното издание на BAFTA Game Awards. Два месеца след своите престижни филмови отличия, раздадени най-вече на „Опенхаймер“ и „Клети създания“, Британската академия за филмово и телевизионно изкуство традиционно отбеляза и най-добрите постижения в гейминг индустрията. Славов получи признание като композитор на музиката на обявената за игра на годината Baldur’s Gate 3. Създадената в Белгия видеоигра от света на Dungeons & Dragons беше с 11 номинации и спечели 5 награди.
Статуетката беше връчена на българския композитор от автора на музиката за „Спайдърмен“ и „Крал Артур“ Даниел Пембертън. „Ако някой преди 20 години ми беше казал, че ще съм тук с вас – нямаше да повярвам. Благодаря на БАФТА за това, че „Mузиката на видеоигрите“ е изкуство със своите пълни права“, коментира Борислав Славов, цитиран от БНР.
Мария Анастасова и Илона Иванова са красивите гласове към музиката в Baldur’s Gate. В екипа като оркестратор участва и композиторът Георги Андреев. Борислав се подготвя за концерт с Лондонската филхармония, който ще се състои в Royal Festival Hall в Лондон на 4 май.
