Ивайло ПАШОВ
Стотици дронове и ракети прелетяха над 1000 км, за да ударят еврейската държава.
В нощта на 13 срещу 14 април въоръжените сили на Иран нанесоха масиран въздушен удар с дронове-камикадзе, балистични и крилати ракети по територията на Израел. По данни на вестник „Ню Йорк таймс, позоваващ се на израелските военни, в атаката са участвали 185 безпилотни летателни апарата (БЛА), 36 крилати ракети и 110 балистични ракети от различни видове. По-голямата част от тях са изстреляни от иранска територия, а останалите от прокси силите на Техеран в Ирак, Сирия, Йемен и Йордания. Американската телевизия CNN определи рейда като най-мащабната атака с дронове и ракети в историята.
За разлика от всичките си досегашни акции срещу еврейската държава, този път Техеран я атакува директно, а не чрез страните от „шиитския пояс“ в региона. Повод за комбинирания авиоудар е ракетната атака, извършена от ВВС на Израел на 1 април т.г. по зданието на генералното консулство на Иран в сирийската столица Дамаск. В резултат загиват 16 души, вкл. 7 офицери от Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), сред които двама генерали, командващи силите „Ал Кудс“ на Иранската революционна гвардия в Сирия и Ливан. Официално Израел никога не е потвърждавал, че тази атака е негово дело. Външното министерство на Иран заяви, че според международното право нападението срещу дипломатическото представителство (суверенна иранска територия) е атака срещу страната и обеща възмездие. То дойде две седмици по-късно.
Ударът започва с изстрелване на
четири вълни дронове-камикадзе
(вкл. от семейството „Шахед“) по еврейската държава. Те се запускат както от западните региони на Иран, така и от Ирак, Йордания, Сирия и Йемен. След тях към Обетованата земя политат десетки балистични и крилати ракети. Паралелно, за претоварване на израелската система за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО и ПРО) ливанската организация „Хизбула“ обстрелва Израел и с над 100 ракети от реактивни системи за залпов огън. Властите на Иран обявиха, че този удар е в отговор на атаката срещу консулския отдел на иранското посолство в Дамаск и в съответствие с член 51 от Устава на ООН (въоръжено нападение с цел самоотбраната).
КСИР използват основно по-евтино и поостаряло въоръжение в атаката. В т.ч. множество БЛА-камикадзе Shahed-131/136, способни да прелетят до 2000 км със скорост 185 км/ч и боен заряд 50 кг. Иранската преса споменава балистичните ракети „Имад“ (с обсег до 1700 км, показани 2015 г.) и 30 крилати ракети „Павех“ (евтини, често използвани от хусите) с обсег около 1650 км, презентирани февруари 2023 г. Направен е опит за преодоляване на ПВО/ПРО на еврейската държава чрез масирана атака с разнообразни дронове и ракети от различни направления.
Те прелитат по най-краткия път от Иран до Израел (ок. 1000 км) – над Ирак, Сирия и Йордания. Около 01:00 ч на 14 април започва да работи израелската система за ПВО и появяват първите съобщения за прехвати и удари.
Израел отразява атаката с помощта на съюзниците
и арабските си партньори в региона. Част от въздушните цели са свалени още извън границите на израелската държава по време на полета им нея. Ключова роля за това изиграват изтребителите от ВВС и флота на САЩ (Ф-18 и Ф-35), Великобритания (Typhoon) и Франция (Rafale), базирани в региона. Помощ оказват също ВВС и противовъздушната отбрана (ПВО) на Йордания, Саудитска Арабия и ОАЕ. Задействани са противоракетните системи на американските бойни кораби в Червено море. Във въздуха е и израелската изтребителна авиация. По преодолелите първите рубежи на отбраната БЛА и ракети започват работа средствата на израелската ПРО и ПВО (противоракетните системи„Хец-3“ и „Железен купол“ и зенитно-ракетните комплекси „Пейтриът“, „Прашката на Давид“ и др.).
Иранската атака продължава между 4 и 5 часа, като в хода й са атакувани военни обекти в различни части на Израел. Сред използваните средства за въздушно нападение от Иран има много БЛА и стари ракети-примамки, предназначени за пренасищане с цели и „забиване“ на противовъздушните комплекси.
Чрез атаката Иран тества възможностите на израелската система за ПВО и ПРО за отразяване на масирано нападение. Рейдът на дроновете, крилатите и балистичните ракети е синхронизиран, за да се постигне пробив. Затова балистичните ракети са изстреляни малко преди навлизането на основната маса дронове и крилати ракети в израелското въздушното пространство. Главната иранска ударна сила в случая са новите балистични ракети „Хайдар“ (с обсег 2000 км, бойна част 1,5 тона, защита от въздействие на РЕБ и разделящи се бойни глави). Тяхната задача е да се доберат до мишените, прикривайки се в „облака“ от по-евтини дронове и ракети, които междувременно претоварват зенитно-ракетните и противоракетни системи на Израел и съюзниците му. И тази тактика сработва, макар и ограничено.
Заявленията на израелската страна за успешно прехващане на 99% от всички въздушни цели и на иранската за 50% успешни попадения са преувеличени. В интернет има около 20 видео свидетелства как ирански ракети и дронове поразяват цели на земята. Потвърдено е, че с балистични ракети са поразени военновъздушните бази Неватим (дом на изтребителите F-35I Adir в пустинята Негев) и Рамон в Южен Израел. Съобщава се за повреди по пистите и складове, щети по транспортен самолет C-130, поразен команден пункт, РЛС, ЗРК. Ирански източници твърдят за унищожени 11 самолета (вкл. 4 F-16I от 201-а и 253-а изтребителни ескадрили), 9 вертолета AH-64 „Апач“ и за разузнавателен център на МОСАД на сирийско-израелската граница. Достатъчно обективна информация за оценка на реалния мащаб от атаката засега няма.
Има данни обаче, че при отразяването на удара има несъгласуваност в действията на Израел и съюзниците му. Близкоизточни медии цитират свои източници, които твърдят, че разчетите на ПВО и ПРО системите често вземат за прехват едни и същи ирански въздушни цели. Това води до преразход на боеприпаси за унищожение на едни мишени и до недостига им за прехват на други. Отбелязва се също, че част от зенитните ракети са насочени към лъжливи цели. Смята се, че някои ирански дронове и ракети са снабдени със средства за радиоелектронна борба (РЕБ), способни да имитират въздушни цели. Това обяснява заявленията на британците и французите за свалени десетки БЛА и ракети. Както и твърдението на Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) за прехванати над 80 дрона и поне 6 ракети съвместно с бойните кораби на европейските държави в Червено море.
По експертни оценки
отразяването на удара струва на Израел между 1 и 1,5 млрд. долара
(за разходваните зенитни и авиационни ракети и действията на авиацията), а на Иран поне няколкостотин милиона и 1% от ракетния му арсенал.
В цялата баталия обаче има крайно любопитен нюанс. Иранският удар не е неочакван! Реализирането му говори за предварителна „джентълменска договорка“ между двете държави. Подобно на тази при атаката по американската база „Айн ал Асад“ в Ирак през 2020 г. в отговор на убийството на иранския генерал Солеймани в Багдад. Тогава на САЩ е съобщено примерното време на удара и избраните цели. Показателно е, че въоръжените сили на Израел започват да се подготвят за отразяване на удара около 72 часа по-рано. Редица държави пък временно спряха полетите си до страната малко преди събитията.
Към предварителен сценарий сочи и изборът на цели от Иран. Те са сведени до военни обекти, явно с цел избягване на жертви и сериозни разрушения, за да не бъде това прелюдия към голяма война. Анонсирането на началото на атаката също подхранва тезата за
търсене на ограничен имиджов отговор
(с цел да не показва уязвимост) след удара срещу консулството в Дамаск. Техеран се отказва от тактическа внезапност и на практика дава възможност за подготовка на противника си.
След операцията Иран заяви, че не планира други атаки и предупреди Израел, че ако отвърне, ще последва още по-мощен контраудар. При това статукво двете страни са защитили репутацията си, демонстрирайки решимост в отстояването на интересите си в региона. Но върху израелските власти има голям обществен натиск и се очаква да „не остават длъжни“, като най-мекия вариант предполага ограничено „отмъщение“ срещу проиранските групировки. Директен удар срещу Иран се смята за крайно рисков ход.
