Впечатленията на командира на 4-ти артилерийски полк след полевото обучение на полигон „Корен“
В полевата подготовка на формирования от 4-ти артилерийски полк участваха артилерийският дивизион 152-мм оръдие-гаубица Д-20 с командир подполковник Александър Младенов, противотанковият дивизион „Конкурс” с командир подполковник Валери Витанов и дивизионът 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град”, командван от подполковник Георги Янчев. На полигон „Корен“ бяха и италиански военнослужещи. Началник на полевото обучение бе командирът на полка полковник Красимир Ташев.
– Господин полковник, какви задачи изпълняваха артилерийските формирования от полка?
– В продължение на две седмици тренирахме разчетите и екипажите, за да могат да изпълняват огневи задачи и да участват в тактически операции. През първата седмица вниманието бе насочено основно към противотанковия дивизион. Проведоха се тактически строеви учения на батареите, като задачата беше те да се подготвят за участие на дивизиона в предстоящото учение на 2-ра механизирана бригада „Тракийски воин-24“. Отработиха се елементи от охранителния бой. Изпълнени бяха огневи задачи с отпуснатите ракети. Наблегнахме най-вече на управлението на дивизиона и на свръзката. Батареите са мобилни, много маневрени, а фронтът, на който се развръщат е доста голям. Командирът на дивизиона подполковник Валери Витанов е нов и тепърва трябваше да свиква с този начин на работа. За съжаление, очаква се тримата опитни командири на батареи да напуснат полка и това не е добре, защото офицерите са малко. А идващите след тях трябва да продължат добрите традиции.
– При обучението имахте ли предвид някои съвременни тенденции при воденето на бойни действия?
– Знаем и виждаме как стоят нещата в съвременните действия. Трябва да изучаваме войната между Русия и Украйна. Виждаме, че там, за да се защитят силите, те трябва да бъдат маневрени, не трябва да се задържат на едно място. Опитвахме се да направим това и през втората седмица по време на тренировките по управление на огъня. Тренирахме точно тези действия – да не се задържаме на едно място, особено след изпълнение на огнева задача, когато всяка артилерийски система се разкрива. Тя трябва да извършва маньовър и да се премества на нова позиция. Това бе целта и на нея наблягахме.
-Какво друго бе характерно при полевото обучение, сравнение с предишни подготовки?
– От началото на годината получихме нов звукометричен комплекс, който е в процес на усвояване от личния състав. И търсихме най-добрите варианти за неговото използване. Стремяхме се да натрупаме сбор от нормативи, за да видим за колко време се развръща и за колко време се събира комплексът, така че в края на полевата подготовка вече имахме примерен разчет за тези действия.
– На какво разстояние се развръща този звукометричен комплекс?
– Той има 19 стационарни поста и те се развръщат от 5 до 10 км. Идеята бе да видим каква са неговите възможности и те се оказаха наистина големи. Въпросът бе да разберем правилното отношение и правилното разполагане между стрелящите батареи и разривите, които засичаме. Така че да можем да оценим напълно неговите възможности и да знаем как трябва да го планираме за използване.
– Видя се, че и дрон полетя в небето над „Корен“. Как той помага на артилеристите?
– Да, дронът бе другата новост при полевата ни подготовка. Използвахме безпилотното летателно средство само за наблюдение, тъй като още нямаме тази камера, която очакваме да получим. А тя дава разстояния и координати за даден обект или цел. Но тренирахме определения личен състав за работа с дрона. За първи път тези военнослужещи излязоха с него на полигон „Корен“ и разпознаваха обектите на земята, снимани от въздуха, защото погледът е съвсем различен. Опитни са военнослужещите и добре усвояваха дрона, от който ще имаме голяма полза. Това е първото средство, което идва при нас с такива големи възможности. Ние досега не разполагахме с нещо, което да даваме информация, така да се каже, отвъд хребета.
– Ново ли е развръщането на преден команден пункт?
– Ние се съобразяваме с визията на Сухопътните войски. Това, което командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков изисква от командирите на полковете и на бригади, е да бъдем мобилни, да може да осъществяваме управлението по всяко време, за да нямаме загуба на управлението, каквото и да се случи. Също така, колкото по-голям е един команден пункт, толкова повече мощности има около него и толкова е по-лесен за разкриване. Малките и мобилните командни пунктове вършат идеална работа. Ние не за първи път сме организирали преден команден пункт, но сега бе по-различно. Елементът, който се занимаваше с воденето на огън и маньовъра на дивизионите, бе изнесен напред и встрани, за да може да ги управлява от по-близко разстояние. А основният команден пункт си поемаше функциите за цялостната дейност по командването на артилерийския полк, като имаше и възможност да поеме управлението на дивизионите при изпълнението на огневите задачи. Тренирахме и предаване на управлението от един на друг команден пункт. Така че да не се загуби нито в един момент от денонощието управлението на дивизионите.
-Как се справяхте със задачите при недостига на личен състав?
-Това бе основната ни цел – да натренираме управлението на формированията в този краен недоимък на офицери. При това положение, сержантите трябва да навлизат много задълбочено при управлението, за да могат да бъдат на 100 процента в помощ на командирите. Защото с тази липса на офицери сержантите се явяват като основен състав. А видяхме и колегите от Италия – те разчитат на сержантите, които са добре обучени военнослужещи. Надяваме се, и ние да стигнем до момента, в който сержантският състав ще може пълноценно да изпълнява функциите, примерно, на командир на взвод и да бъде в помощ на командира на батареята. Едно е да си командир на взвод, който изпълнява определени задачи, поставени от командира на батареята, друго е да си сам и около него да няма други офицери. Командирите на дивизиони се намират доста далеч и те могат да му кажат съдействие какво да направи само по телефона. Нямаме взводни командири в артилерийския дивизион 152-мм оръдие-гаубица Д-20. Също е състоянието и в реактивния дивизион. Командирите на батареи са с по-голям опит, но там също няма командири на взводове. Освен това – малко са офицерите в щабовете на дивизиони, което затруднява самото управление на дивизиона – планиране, изпълнение на задачите, докладите, които трябва да се извършат. Аз като командир на полк трябва да получавам информация от командирите на дивизиони за това къде се намират, какво става около тях, имат ли някакви проблеми, какво е състоянието на дивизиона и т.н. Тази информация мога да я получа само чрез тях.
– Споменахте италианците. Каква бе тяхната роля на „Корен“?
– Италианците разполагаха с една предна наблюдателна артилерийска група. Те останаха изключително доволни миналата година от участието си при нас и искат да поддържат тази връзка, която установихме. Надявам се да са научили нещо от нас.
– Как избягвате рутината при всяка подготовка?
– Рутината винаги е била пагубна за всеки офицер. Не трябва да се облягаме на това, което се случва. Едни от думите, които не трябва да се казват, са – ние така сме го правили. Не, ние трябва да можем да отговаряме на всякакви условия. Не може да ни влияят времето, вятърът, с това с какво разполагаме, като личен състав и техника. Трябва да взимаме мерки и да сме гъвкави. Това, което се стремим да правим всеки път, когато излизаме на полигона, е да променяме условията за преместване на различни позиции, да действаме от различни наблюдателни пунктове. Надявам се, следващия път да бъдем от отсрещната страна, от към „Остър камък“, и оттам да изпълняваме задачи в посока „Шишевото“ – от изток на запад. Това съм си го поставил като цел.
– Предстои ли нов конкурс за набиране на военнослужещи?
– Обявени са 22 места за войници. Добре, ще бъде, ако успеем да ги запълним.
– Може ли да обобщим вашето участие в предстоящото учение на 2-ра механизирана бригада „Тракийски воин-24“ ?
– В това учение ще участва нашият противотанков дивизион „Конкурс”. И при него имаме недостиг от военнослужещи, но се надявам да изкараме най-голямото количество противотанкови системи с екипажите. Реактивният ни дивизион за залпов огън БМ-21 „Град” ще бъде представен с една батарея. Има и една друга визия, която трябва да се осъществи – като цяло и щабът на полка да излезе да управлява подчинените си формирования. Надявам се този замисъл да се осъществи.
