Албанските партии не можаха да се обединят около един общ кандидат.
И това свърши. Приключи първият етап от надпреварата за президентския пост в Република Северна Македония. В нея за първи път в историята на суверенната и независима държава участваха 7 кандидати. Никой от тях обаче не преодоля изискването да спечели 50% плюс един гласа от общия избирателен списък от над 1 800 000 гласоподаватели. И просто нямаше как това да се случи при избирателна активност малко под 50% от тях. Това е първият знак, че нещо не е наред с активността на обществото и с доверието, което гражданите на Република Северна Македония имат към своите управляващи и към политическата класа. И понеже от опозиционната ВМРО–ДПМНЕ обещаваха трус на 24 април, а истински вулкан на парламентарния вот на 8 май, имайки предвид краха на властта на СДСМ, това, което се случи, е далеч по-важно като резултат от всички други. Най-малкото, което може да се каже, е, че
обществото в съседната ни държава е дълбоко разделено
Да, първият тур на президентския вот не успя да определи кой ще е новият държавен глава за следващите 5 години. Но изпрати двама от седмината кандидати на балотаж на 8 май. Както и се очакваше, това са нашите познати от една друга надпревара от преди пет лета – сегашният държавен глава Стево Пендаровски и кандидатът на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ проф. Гордана Силяновска-Давкова. Сега обаче подреждането е в обратен ред. След преброяването на почти 100% от гласовете убедително води преподавателката по конституционно право в Скопския университет проф. Силяновска, докато Пендаровски е втори. Но ако все пак има някаква изненада в това подреждане, тя е в разликата в гласовете в полза на Силяновска от около 170 000 гласа, което прави задачата за втория тур на сегашния президент изключително трудна. Това е двойно повече от резултата, получен от Пендаровски. Самият той, а и лидерът на СДСМ Димитър Ковачевски не скриха огорчението си от неочакваното предимство на Силяновска.
Но ако това подреждане е било предвидимо, то потвърждава още една традиционна черта на изборните процеси в Северна Македония. А тя е, че кандидат, който няма зад гърба си подкрепата на някоя от големите политически партии в страната, няма никакъв шанс за успех. Понятието „независим кандидат” не съществува в речника на местната изборна процедура: кандидат без партия е обречен.
В историята на президентските избори в Северна Македония такава разлика не е преодолявана. Има случаи, разбира се, когато вторият тур е обръщал с главата нагоре полученото на първия. Най-характерният пример за това бе вотът през есента на 1999 г. Тогава на първия етап кандидатът на социалдемократите Тито Петковски поведе на Борис Трайковски от ВМРО–ДПМНЕ с около 120 000 гласа. В щаба на Петковски дори отвориха шампанското, приемайки, че това предимство е достатъчно за пълната победа на втория тур. Само година по-рано ВМРО–ДПМНЕ на Любчо Георгиевски бе спечелила парламентарните избори и управляваше държавата в коалиция с Демократична алтернатива на Васил Тупурковски и с Демократичната партия на албанците на Арбен Джафери. Но на втория етап се прояви една от характерните черти на политическата ситуация в Северна Македония. А тя е свързана с това
албанската общност в страната да определя какъв да е изборният резултат
Обикновено на първия тур партиите на албанците водят тяхна, вътрешна битка, за да определят коя има повече влияние. Но тази битка поради ограничения електорален потенциал никога на излиза от рамките на етническата общност. Но на втория тур гласовете на албанците винаги натежават в полза на македонския представител, отишъл на балотаж.
Така се случи и тогава. Арбен Джафери, лоялният коалиционен партньор на Георгиевски във властта, поведе избирателите от албанската общност към урните независимо дали бяха от неговата партия, или от опозицията, доколкото такава имаше. Неговият личен авторитет бе достатъчен, а и албанският електорат е достатъчно дисциплиниран, та излезе масово и не само отне предимството на Петковски, но и даде победата на Борис Трайковски: шампанското е трябвало да почака…
Факт е, че седмината кандидати за президентския пост разпиляха и без това малкото гласове на избирателите. Но такава разлика в полза на проф. Гордана Силяновска-Давкова очевидно е трудна за преодоляване. В щаба на кандидатката на ВМРО–ДПМНЕ вечерта след избора празнуваха предварително окончателната победа, вероятно, без да са си взели поуката от случаи като този през 1999 г. Обратното, в един от скопските хотели, където бе щабът на Пендаровски, цареше униние, но и надежда на 8 май да се случи чудо.
„Започваме от нулата”, заяви Пендаровски, заканвайки се да проведе още по-активна кампания. Вярно е, че той има енергията да я проведе, има и ресурса, който натрупа като президент в изминалите 5 години. Но дали ще успее да надскочи себе си и традицията, а и манталитета на избирателите в държавата, повечето от които обичат да дават подкрепата си на победителите.
Ще бъде интересно по две причини. Първата е дали Пендаровски ще получи подкрепата на привържениците на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, коалиционен партньор на СДСМ във властта. Това партньорство в управлението на държавата през последните години между СДСМ и ДСИ също има влияние за слабия резултат на Пендаровски. Но сега е моментът Али Ахмети да използва влиянието си на бивш бунтовнически командир от лятото на 2001 г., за да помогне с гласовете на албанците на досегашния президент. Обаче самият факт, че
в албанския политически корпус се оформи сериозна опозиция тъкмо срещу Ахмети
и монопола му да участва във властта, показва, че единна позиция в подкрепа на Пендаровски от страна на албанския избирател не е възможна. Още в нощта след вота лидерът на ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски призова партиите от опозицията сред албанците – коалицията „Заслужава си”, подкрепила д-р Арбен Таравари, да даде гласовете на втория тур за Силяновска-Давкова. Отговор засега няма, но картината ще стане ясна на 8 май. Впрочем във вътрешноалбанския спор победата отиде на страната на кандидата на ДСИ и министър на външните работи Буяр Османи.
Предимството на Гордана Силяновска има и друг знак. В условията на избори „две в едно” – президентски и парламентарни, то означава и израз на влиянието на партията, която стои зад нея. Прогнозата, че ВМРО–ДПМНЕ ще спечели убедително парламентарния вот на 8 май, е изиграла роля и за резултата на нейния кандидат за държавен глава. Тази двустранна обвързаност вероятно е била причината за тъпаните и зурните в щаба на ВМРО–ДПМНЕ вечерта след вота на първия етап. Там вече се виждат като победители в окончателната политическа надпревара. Въпросът обаче стои
дали това ще е достатъчно да се формира парламентарно мнозинство
което да излъчи правителство. При заканите, които Мицковски отправяше, че няма да спази традицията и да покани за партньорство партията на албанците с най-много гласове, не е ясно как ще управлява. Има и още нещо. И двата лагера в албанския политически блок – ДСИ на Ахмети и опозицията „Заслужава си”, сключиха джентълменско споразумение, че няма да приемат покана за участие във властта от партия, която не предвижда промяна в конституцията, вписване на българите в нея и продължаване на Северна Македония по европейския път. А Мицковски в цялата кампания твърдеше тъкмо, че това няма да се случи, защото ще означава „български диктат”. Сходна позиция декларира и Гордана Силяновска, която от пиедестала си на виден конституционалист се закани, че ще иска съвсем нов основен закон, който да замени сегашния. И разбира се, ще ревизира както Преспанския договор с Гърция, така и Договора за добросъседство и приятелство с България.
Ако по света има практика предизборните закани да се забравят, щом властта се вземе, Северна Македония е класически пример за това. В крайна сметка, колкото и да си омайвал избирателите, нещата винаги се успокояват и влизат в рамките на политическата реалност.
