Бойна техника и технологии

„Джобната“ артилерия на пехотинеца

[post-views]

Димитър Ставрев

Автоматичинят гранатомет Mk 19 е сравнително отскоро в инвентара на Сухопътните войски на САЩ и НАТО.

Виетнамската война налага нови изисквания към огневата мощ на пехотните отделения. В азиатските джунгли трудно може да се придвижват и използват артилерийски оръдия, а употребата на минохвъргачките е ограничена. Това налага създаването на оръжейна система, която да има, от една страна, достатъчно огнева мощ, а от друга – да е сравнително мобилна.

Създаването

Автоматичинят гранатомет Mk 19 е сравнително отскоро в инвентара на Сухопътните войски (СВ) на САЩ и НАТО, но разработката му започва през 1963 г. от ВМС на САЩ. Първата версия е ръчен гранатомет Mk 18 с многократно презареждане. През 1966 г. необходимостта от повече огнева мощ води до разработването на самостоятелен 40-мм гранатомет Mk 19 MOD 0. Той не е нито надежден, нито безопасен за използване и през 1972 г. се появява Mk 19 MOD 1, от който са произведени само 6 броя. MOD 1 се представя ефективно на речните патрулни кораби в делтата на Меконг и така са открити по-широките му приложения. През 1973 г. ВМС разработват MOD 2, който е с подобрени надеждност и безопасност. През 1976 г. пълен редизайн „ражда“ Mk 19 MOD 3, който СВ на САЩ приемат на въоръжение през 1983 г.

Mk 19 е напълно автоматично оръжие с лентово захранване, с въздушно охлаждане, обслужвано от разчет от двама души. Оръжието работи на принципа на обратния удар, който използва налягането в патронника от всяка изстреляна граната за презареждане и повторно свеждане. Mk 19 може да изстреля граната на максимално разстояние от 2212 м, въпреки че ефективният му обсег до точкова цел е около 1500 м, тъй като големият заден мерник е градуиран само дотолкова. Най-близкото безопасно разстояние за изстрелване на гранатата е 310 м при тренировка и 75 м в бойни условия. Mk 19 има пламегасител. Той само пази зрението на оператора, без да скрива позицията на оръжието. За нощна работа се добави квадрантен прицел с релса Picatinny за оптика за нощно виждане.

Mk 19A е преносимо оръжие, което стреля от наземна позиция, монтирано на стойка, или от превозно средство. Последното е предпочитаният метод, тъй като тежи 35,2 кг. Основните боеприпаси са фугасна граната с двойно предназначение М430. Тя убива в радиус от 5 м и ранява всеки в радиус от 15 м. М430 може да пробие 5,1 см валцована хомогенна броня при директно попадение (наклон от 0 градуса). Това й позволява да пробие повечето световни БТР-и и БМП-та. Mk19 е особено ефективен срещу вражески пехотни формирования. Боеприпасите са в кутии с лента с 32 или 48 гранати с тегло, съответно 19 и 27 кг. Поради ниския си откат и сравнително малко тегло гранатометът е адаптиран за използване от различни платформи, включително малки щурмови лодки, бронирани превозни средства като Humvee и Stryker и военни машини.

Използваните високоскоростни 40х53-мм боеприпаси не са взаимозаменяеми с нискоскоростните 40х46-мм от подцевния гранатомет M203. Боеприпасите за M203 създават по-ниско налягане в камерата и съответно по-ниски начална скорост и обсег в сравнение с боеприпасите за Mk 19. Той има отворен затвор. Снарядите се подават механично към затвора чрез издърпване на дръжките за зареждане. При натискане на спусъка затворът се затваря и ударникът се освобождава. Откатът „издухва“ назад затвора, подава нова граната към затвора, което избутва използваната вече гилза от затвора.

Mk 19 се произвежда от Saco Defense Industries (сега подразделение на General Dynamics Ordnance and Tactical Systems). През ноември 2014 г. General Dynamics сключи споразумение с Advanced Material Engineering Pte Ltd, дъщерно дружество на Singapore Technologies Kinetics, за производство на 40-мм високоскоростни боеприпаси за въздушен взрив за СВ на САЩ. Те са програмируеми, с базиран на време взривател, който изчислява и програмира времето за детонация, което се отброява обратно от момента на изстрела до нула, за да детонира гранатата в предвидената целева точка. С тях Mk 19 имат по-големи ефективност и смъртоносност, особено срещу скрити цели. Mk 19 се използва и като част от системата Şahin counter (C-UAS), разработена от турската компания Aselsan. Приета е на въоръжение в Турция през юли 2022 г. и използва боеприпаси Atom 40 мм за унищожаване на мини- и микро-безпилотни летателни апарати до 700 м.

Основни тактико-технически данни

Маса 35,2 кг (празен, без аксесоари),

Дължина 1090 мм,

Дължина на цевта 413 мм,

Широчина 240,4 мм,

Височина 199 мм.

Скорострелност:

325–375 изстр./мин. (циклична),

40 изстр./мин. (продължителна стрелба),

60 изстр./мин. (бърза стрелба),

Начална скорост (средна) 230–240 м/сек.

Подцевен гранатомет М203

Всъщност първи се появява 40-мм подцевен гранатомет M203, който дава истинската „джобна“ артилерия в ръцете на американския пехотинец. Предназначен е за закрепване към личното стрелково оръжие и използва същите гранати като по-стария самостоятелен гранатомет M79. Въпреки че е съвместим с много оръжия, M203 първоначално е проектиран и произведен за автомата M16 и варианта му на щурмова карабина M4. Устройството се прикрепя под цевта, като спусъкът е в задната част, точно пред пълнителя на пушката, който служи като ръкохватка при стрелба с M203.

Създаване

M203 е единствената част от проекта за индивидуално оръжие със специално предназначение (SPIW) на СВ на САЩ, който влиза в производство. M203 е в експлоатация от 1969 г. и е въведен в американските СВ в началото на 70-те години, заменяйки гранатомета M79. Той е самостоятелно оръжие и обикновено основно за носителя му, а M203 е проектиран като подцевно устройство, прикрепено към съществуваща пушка. Размерът и теглото на 40-мм боеприпаси ограничават количеството, което може да се носи, а и гранатата не е подходяща за всички цели – например когато тя е на близко разстояние или близо до приятелски войски. Така подцевният гранатомет позволява на потребителя да носи и пушка, и гранатомет, и лесно да превключва между двете.

M203 е предназначен да се използва като близка огнева поддръжка срещу точкови и площни цели. Основната му цел е да поразява противинка в мъртвото пространство, което не може да бъде достигнато с директен огън. Гранатата е ефективна при разбиване на прозорци (с експлозия вътре), взривяване на врати, причиняване на множество жертви, унищожаване на бункери или повреждане, или изваждане от строя на лекобронирани превозни средства. Въпреки че е класифициран предимно като оръжие за борба с пехотата, кумулираният заряд HEDP в гилзата му дава способността да прониква в лекобронирани превозни средства.

Основни тактико-технически характеристики

Маса 1,36 кг (празен).

Дължина:

M203/M203A2 380 мм,

M203A1 305 мм.

Дължина на цевта:

M203/M203A2 305 мм,

M203A1 230 мм.

Скорострелност:

5–7 изстр./мин. при прицелни изстрели,

15–17 изстр./мин. при бърза стрелба.

Начална скорост 76 м/сек.