Радослав СИМЕОНОВ, главен експерт в отдел „Социални инвестиции и военноисторическо наследство“ – МО
Военен мемориал в най-голямото столично гробище „Ракошкерестур“.
Стотици са българските военни гробища извън пределите на страната. Голяма част от тях се намират в съседните страни, а след Втората световна война такива възникват и в държавите от Централна Европа. Една от тях е Унгария, където, както е известно, недалеч от гр. Харкан се намира най-голямото извън България наше военно гробище с костите на 1439 военнослужещи. Но далеч по-слабо известен е фактът, че в унгарската столица има още едно, макар и не толкова голямо и популярно българско военно гробище мемориал, в което почиват тленните останки на български воини, загинали по времето на Първата световна война.
След подписването на Ньойския мирен договор българската държава, разпокъсана, унизена и разорена, е изправена и пред задачата да увековечи паметта на хилядите загинали за родината военнослужещи. За разлика от останалите несправедливи клаузи на Ньойския договор неговите чл. 116 и 117 създават благоприятни възможности за полагане на грижи за намиращите се извън територията на страната наши военни гробища. Но липсата на нормативна уредба и нужните финансови средства силно забавят темповете на тези дейности. Едва през 1925 г. към тогавашното Министерството на войната се създава „Секция за издирване и украсяване на гробовете на загиналите“, която няколко години по-късно, през 1931 г., се трансформира в Отделение „Военни музеи, гробове и паметници“. Начело на Отделението застава енергичният и изключително ерудиран полковник Иван Кръстев Стойчев, който активизира дейността му.
През 1931 г. полк. Стойчев посещава Унгарския военен музей в Будапеща и се убеждава в благосклонното отношение на властите към идеята за създаване на български военен мемориал. Унгарската страна изразява готовността си не само да разреши изграждането на такъв обект в района на столицата, но и да позволи да бъдат ексхумирани и пренесени на едно място всички кости на български военни чинове, намерили вечен покой на унгарска земя. За целта обаче е необходимо Отделението да изготви списък с данни за погребаните там наши военнослужещи. В продължение на близо година служителите в структурата са ангажирани с издирването на всички имена на загиналите в Първата световна война, от които трябва да се отсеят онези от тях, които са били лекувани и починали в унгарски лечебни заведения. Към края на 1932 г. Отделението информира българската легация в Будапеща, че вече са издирени и уточнени 13 имена на български военнослужещи, погребани в Унгария (8 в столицата и 5 в провинцията), за които са известни мястото на погребение, войсковото формирование и годината на смъртта. Временно управляващият легацията д-р Б. Андреев от своя страна уведомява общинската власт в Будапеща и в резултат на постигнатите договорености получава нейното съгласие за изграждане на български военен мемориал в най-голямото столично гробище „Ракошкерестур“ („Ново градско гробище“). То е създадено през 1886 г. и се намира в източните покрайнини на унгарската столица (кв. „Кобаня“). Гробището е разположено на площ от два квадратни километра, а властите предоставят място за българския мемориал в парцел № 42. Те поемат изцяло за своя сметка разноските по ексхумацията и пренасянето на костите на починалите, както и украсата на военния мемориал.
Проектът за построяването на българския военен паметник в „Ракошкерестур“ е разгледан и утвърден от Художествения съвет към Отделението през 1934 г. Основният монумент представлява четириметрова гранитна колона с формата на паралелепипед, издигната върху постамент, разположен върху братска могила. Най-отгоре на лицевата част на колоната е поставен гербът на Царство България, а под него има надпис „Загинали за Родината 1912–1918“, както и изображение на военния орден „За храброст“. За 13-те единични урни, разположени симетрично върху могилата, е възприета трапецовидна форма. Изработката на колоната и урните е възложена на каменоделски цех в с. Владая. Пренасянето им до Будапеща се осъществява безплатно от Дунавското параходно дружество и унгарските железници.
Тържествената церемония по освещаването на мемориала се състои на 21 юни 1935 г. На нея присъстват кметът на Будапеща Карл Сенди, военният министър на Унгария фелдмаршал ерцхерцог Йожеф, началник-щабът на унгарската армия генерал-лейтенант Модли, директорът на полицията Габор Ференци, а от българска страна: д-р Б. Андреев – временно управляващ легацията, и подполковник Владимир Стойчев от Министерството на войната. На церемонията се стича и цялата българска колония в Будапеща, като всяка една от останалите български колонии в Унгария изпраща по един свой представител. В своето приветствие д-р Андреев изказва благодарността си към унгарската държава и общината в Будапеща, а кметът Карл Сенди заявява, че този паметник трябва да напомня за здравата братска връзка между българи и унгарци.
Благодарение на инициативността на Отделението в периода 1935–1936 са построени четири идентични военни паметника в четири европийски столици. Освен в Будапеща такива са изградени в Белград, Букурещ и Виена.
След края на Втората световна война съдбата на българския военен мемориал в Будапеща не се вписва в следвоенната политическа конюнктура. През 1951 г. Отделение „Военни музеи, паметници и гробове“ е закрито, а Министерството на отбраната спира средствата, предназначени за издръжката на българските военни паметници в чужбина. Оставен на произвола на съдбата, мемориалът в Будапеща е занемарен и забравен. Поради липсата на български отличителни знаци той е възприеман от унгарците като съветски паметник и често е бил оскверняван. Едва през 1993 г., след посещението на тогавашния военен министър Валентин Александров в Унгария, вниманието на Министерството на отбраната е насочено към ремонтиране и възстановяване на българското военно гробище в Будапеща. За съжаление, се оказва, че две от надгробните урни са били унищожени и затова сега техният брой е 11.
През есента на 2017 г. Министерството на отбраната набелязва и предприема отново мерки за облагородяване и подобряване на външния вид на българския военен мемориал в „Ракошкерестур“. Тогава върху всяка една от надгробните урни освен имената на загиналите бяха монтирани миниатюрни изображения на военния орден „За храброст“. Бе издигнат и пилон с българския национален флаг, което да превърне гробището в разпознаваем обект. Представители на българската общност в Унгария също взеха участие в акцията по възстановяване на облика на мемориала и превръщането му в една от знаковите български следи в Унгария.
Списък с имената на погребаните в „Ракошкерестур“:
- Арнолд Докторов, 1-ви пех. п., 1915;
- редник Злати Йовчев, 32-ри пех. п.;
- редник Пенчо филипов Стоянов, 24-ти пех. п., 1917;
- матрос Александър Младеновски, Щаб на ВМС, 1917;
- редник Андрей Пелов, 10 арт. п., 1918;
- матрос Севастият Стоянов, 1919;
- редник Лазар Иванов, 53-ти пех. п., 1918;
- редник Маню Денчев Геновски, 50-и пех. п.;
- Калман Докторов, 1918;
- редник Димитър Гайдарски, 32-ри пех. п., 1919;
- конник Христо Стаменов, 1-ви кон. п., 1918.
