Човекът е изключително неприспособен за пребиваване във въздуха и затова трябва да бъде защитен, казва проф.д-р Любомир Алексиев, ръководител на Катедрата по авиационна и морска медицина на ВМА.
В края на месеца в Плевен ще се състои 14-та научно-практическа конференция по авиационна, морска и космическа медицина, организирана от Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина към Съюза на научните дружества у нас. Негов председател е проф. д-р Любомир Алексиев, ръководител на Катедрата по авиационна и морска медицина към ВМА, дългогодишен военен лекар. В сдружението преобладават членовете от военно-медицинската сфера, което е логично заради многото военни формирования във ВВС, които се нуждаят от медици, специалисти по авиационна медицина. Както и представители на морската медицина, в чиято сфера много военни медици разработват актуални въпроси по отношение на морския флот, водолазната работа и като цяло – морската военна дейност. Естествено е „тежкото” присъствие на медиците от структурите на ВМА, сред които и завършили вече военни лекари от първия випуск по проекта на ВМА, ВВМУ и Медицинския университет във Варна с интерес към авиационната и морска медицина.
Катедрата по авиационна медицина към ВМА е двигателят на дейностите на сдружението, което е член на форуми като Световната академия по авиационна медицина, в лицето на председателя си, и на Европейската асоциация по авиационна и космическа медицина.
Авиационната медицина в света има развитие още от първите полети на хора с балони, а после – и със самолети. И се вижда, че човекът е изключително неприспособен за пребиваване във въздуха в своите физиологични и анатомични дадености. И още от тези времена става ясна необходимостта човек да бъде защитен от агресията на тази среда, разказва проф. Алексиев. В много случаи въздействието й може да доведе до
фатални последици за човека, ако не се познават ефектите на въздушната среда
каквито са хипоксия, хипобария, ускорения и още много други фактори. Процесите по опознаването им се развиват, докато се стигне до космическите полети, в които човекът е изключително уязвим и ако не бъде защитен от технически средства, няма никакъв шанс. А щом се готвим да стъпим и на Марс,където да пребиваваме по-дълго време, казва д-р Алексиев, това означава, че науката космическа медицина е напреднала изключително много. Като се надява, че в близко бъдеще ще имаме по-големи успехи в нея.
„Лошото е, че България като една бивша космическа страна почти не участва в големите проучвания в този сфера, ако не броим епизодичното самостоятелно „промъкване” на някой български учен в големите световни космически институции, където той участва в проучванията им”, съжалява проф. Алексиев. Дори и в БАН няма сектор за космическа медицина и специалисти, ангажирани с тази дейност, каквато може да има в Института за космически изследвания, в бившия обединен Авиомедицински институт, където са провеждани и тестовете за нашите първи космонавти.
Всичко това постепенно „изчезва” и според д-р Алексиев, трябва да се търсят други пътища, средства и мотивация на специалистите да участват в космическите изследвания. В тях се заделят огромни ресурси, подпомагани от европейски средства, а България не се докосва до тях, било поради организационни проблеми или пък липса на мотивация. Но в тях е бъдещето, убеден е той. И се надява, че младите хора, които в момента се стремят да изучават авиационна медицина, специализантите, които са над 15 в катедрата, а също и докторантите, ще направят съществената крачка към европейските и световните организации, изучаващи Космоса, авиационната и морската медицина.
Много важни са възможностите на авиацията да работи съвместно с медицината в авиомедицинската евакуация, каквато във военната сфера в България е развита на достатъчно високо ниво. Няма учение на въоръжените ни сили или съвместно с натовски екип от съюзниците ни, в което да не е налично
задължителното медицинско осигуряване по въздуха
Защото това е от най-бързите и надеждни системи за оказване на помощ на болни, пострадали и ранени, споделя проф. Алексиев. Гражданското ни здравеопазване също набира скорост с придобиването на първия хеликоптер за организиране на спешна медицинска помощ по въздуха. И катедрата на ВМА по авиационна медицина оказва съществена помощ да се създаде тази нова структура на спешната ни медицинска помощ в гражданския сектор. Обучението на над сто лекари и медицински сестри в тази структура, когато още не са подписани договорите за закупуването на хеликоптерите, се осъществи именно в Симулационния тренировъчен център на ВМА. В два курса те бяха подготвени теоретично за участие в такива бъдещи мисии. И засега ВМА е водещото звено, което може да даде знание и експертиза в тази област, убеден е проф. Алексиев.
Всъщност, на хиляди метри над Земята, медицинската помощ има своята специфика. На борда на хеликоптера или самолета, каквато помощ са оказвали неведнъж досега военните медици, бордни лекари и медицински сестри, сертифицирани по стандартите на НАТО, условията за медицинска помощ са различни от тези в земния транспорт. При въздушния транспорт влияе първо ограниченото и малко затворено пространство за действие на медиците. На борда има всякаква апаратура, като в един реанимобил, но условията за работа са сложни, изпълняват се нарежданията на пилотите заради безопасност. Защото всяко неправилно движение в определени моменти на борда може да компрометира сигурността на полета. Много са факторите, с които медицинският екип се съобразява „горе”, обяснява проф.Алексиев.
При самолетен полет хипоксията, намаленото налягане, което снижава и нивото на кислород в организма, при тежко болен човек може да се окаже решаващо за живота му. И затова се изучават
начините на компенсиране на вредните влияния
Една тежка турболенция може да доведе до физиологични и психологични последици за пострадалия. Вливането на терапевтичен разтвор на борда при ниското налягане се компенсира чрез специални системи към саковете с лечебни препарати, които осигуряват скоростта и количеството на вливането. По-голямата опасност е при разширяването на газове в организма, което може да доведе до разкъсване на шевове и тъкани. И авиолекарят е този, който оценява тези рискове преди полета и взема необходимите мерки. Самата ВМА има лекари, които изпълняват такива мисии. От 2-3 години, казва проф.Алексиев, ангажираме лекари от поделенията, обучени и сертифицирани като бордни лекари, подготвени за нуждите на авиомедицинската евакуация по стандартите на НАТО.
Човешкият фактор в медицината
По инициатива на проф.д-р Любомир Алексиев, който е секретар на Столичната лекарска колегия, предстои да се издаде сборник с доклади от научната конференция на колегията на тема „Ролята на човешкия фактор за ефективна и безопасна медицинска дейност”. Те са изнесени от лекари от различни специалности и с различни насоки на работата им. В него се осветява връзката между ролята на човешкия фактор в безопасността на авиацията и ролята му в медицината за безопасна и ефективна работа – безопасност за пациентите и ефективност на лекарите. И се установяват много сходни области, в които в бъдеще трябва да се работи. Това са сферата на комуникациите, на вземането на решения в стресова обстановка, в работата в екип и лидерството. Изданието е начало на по-задълбочено и по-научно представяне на ролята на човешките възможности и ограничения в медицинската практика. Цитирани са и много чужди публикации, особено от западноевропейските страни и САЩ, където на тема човешки фактор в медицината се работи задълбочено. И се установява, че голяма част от грешките, допускани в медицинската практика са свързани именно с ограниченията на човека и с неговите възможности да преодолява недостатъците си. Засяга се и бъдещото развитие на технологиите, които ще способстват работата в медицината, но управлявани от човека. И на това ново умение трябва той да се учи в бъдеще. Мотото на публикациите в сборника е „Humano terare est” („Човешко е да се греши”- латински).
