ВМРО-ДПМНЕ на косъм от самостоятелно мнозинство, досегашните управляващи от СДСМ са най-големите губещи.
Винаги съм смятал, че вечерта след всеки вот в Република Северна Македония е била далеч по-атрактивна и любопитна, отколкото самият изборен ден. Тогава централните улици и площади на Скопие и големите градове в провинцията заживяват нов живот. Тържествата обикновено са продължавали по цели нощи, особено когато резултатите от деня са означавали смяна на властта в държавата.
Така беше и през нощта на 8 май. Колкото повече Държавната изборна комисия обявяваше резултатите от поредната порция обработени бюлетини, толкова повече ставаше ясно, че Република Северна Македония е изправена пред рязка и плътна смяна на управлението. Не че беше неочаквана. Първият тур на президентския вот на 24 април вече подсказваше, че на 8 май, когато ще се проведе балотажът заедно с парламентарните избори, ще се случи нещо, което ще промени изцяло ситуацията с властта в държавата. Но резултатите надхвърлиха далеч очакванията и прогнозите.
Първо, защото
политическата сцена в страната се промени коренно
От обявяването на независимостта през есента на 1991 г. до този изборен ден основните играчи бяха партията на бившите комунисти – Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) и ВМРО–ДПМНЕ. Основното политическо съперничество през всички тези години бе между тях, което водеше до ротация начело на управлението на страната. Едните идваха на власт с избори, след 4 гпдини или повече ги сменяха другите. Даже в първите години на прехода имаше преднамерена стимулация за укрепването на новата политическа сила – ВМРО–ДПМНЕ, която да се превърне в другия, втория полюс на политическата арена.
Сега картината коренно се промени. ВМРО–ДПМНЕ взе своята очаквана победа и само окончателното и официалното преброяване на бюлетините от урните ще покаже колко точно депутати ще имат в парламента. Най-вероятно е те да са 59, както показа симулацията в следизборната нощ, тоест само двама няма да стигат до абсолютното мнозинство на опозиционната досега партия от 61 пратеници в 120-местното Събрание. Изглежда, си е заслужавало седемгодишното чакане извън властта. Това, избирателите да дадат подкрепа чрез урните, която да се изрази в най-малко 61 депутати, беше мантрата, с която лидерът на ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски призоваваше своите симпатизанти по време на митингите в последните дни на кампанията. Защото една такава позиция веднага дава сериозното политическо предимство на партията с мнозинството в парламента да избира с кого да направи коалиция, ако ѝ е нужна, разбира се. Чак такава революционна промяна в политическия ландшафт край Вардар все пак не се случи и ВМРО-ДПМНЕ остана на косъм от самостоятелното мнозинство. Но няма да и бъде трудно да намери коалиционен партньор или партньори, с които да управлява.
Другата страна на рязката промяна край Вардар е свързана с това, че СДСМ вече не е онази политическа сила, с която ВМРО–ДПМНЕ е в постоянно съперничество и често сменя местата си начело на управлението на държавата. Тя дори не е втора, а е трета, само с един мандат по-малко от доскорошния си коалиционен партньор Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети, който ще има 19 депутати. И друг път сме виждали срив в доверието към социалдемократите, но такъв, какъвто сега се получи, май никога не е било.
За първи път СДСМ ще има по-малко от 20 депутати, най-вероятно само 18. Такова наказание за партията никой очевидно не е допускал, но ако приемем, че
вотът на 8 май по същество бе протестен
такъв резултат би трябвало да отразява реалностите в настроенията на гласоподавателите. Дори нейният кандидат за президент Стево Пендаровски събра повече гласове от партийните листи.
Трусът в Скопие и в Северна Македония има и едно друго измерение. Очертава се реална перспектива след почти 20 години във властта ДСИ на Али Ахмети да бъде принуден да отиде в опозиция. Като победител ВМРО–ДПМНЕ ще получи мандат да състави кабинет, но ако се съди по досегашните изявления на Християн Мицковски, неговата партия и той лично никога не биха поканили ДСИ за коалиционен партньор. Нещо повече, някои от лидерите на опозиционната група партии на албанците „Заслужава си” започнаха рано-рано след края на изборния ден да празнуват победа. Не, ДСИ има повече гласове от тях и повече депутати, цели 19, но ако Мицковски изпълни заканата си и покани „Заслужава си” с нейните 13 места в правителството,
съдбата на Ахмети и партията му е да отиде в опозиция
Ако това се случи, ще се наруши едно формално, но постоянно следвано правило победителят на изборите от македонските партии да прави кабинет с партията на албанците с най-много гласове.
Нещо подобно се случи и на президентския вот. Темпото, което кандидатът на ВМРО за държавен глава проф. Гордана Силяновска-Давкова наложи на първия тур, продължи и на 8 май. Силяновска спечели двойно повече гласове от Пендаровски и по този начин взе заслужен реванш от загубата от същия противник през май 2019 г. На балотажа всъщност голямата въпросителна бе дали ще бъде постигната и надмината бариерата от 40% гласували от записаните в общия избирателен списък, за да може победителят да бъде легитимен. Но към 18 ч. на изборния ден този праг вече бе преодолян и разликата в полза на Силяновска бе такава, че направи победата ѝ убедителна. И двамата с Пендаровски дадоха пресконференции – едната, за да предупреди, че не е нужен триумфализъм, защото предстои работа, а другият, за да признае загубата, да поздрави победителката и да каже, че голяма част от избирателите от албанската етническа общност в страната са се поддали на агитацията за „тих бойкот” на президентския вот. И сигурно е било така, защото разликата между гласовете на парламентарните избори и тези на президентските е толкова голяма, та да стане ясно, че на някои места хората са взимали само едната бюлетина, тази за подкрепа на партиите в парламентарния вот. Някои сайтове даже показаха как доскорошният първи вицепремиер и един от най-верните съратници на Али Ахмети в ДСИ Артан Груби иска от комисията в секцията само една бюлетина и отказва другата, президентската.
Може и така да е. Но е факт, че президентът
Стево Пендаровски изгуби втория си мандат още далеч преди първия тур
на 24 април. Да, вярно е, че в Северна Македония човек не може да спечели битка за държавен глава, ако няма зад гърба си солидната подкрепа на партийна структура. Самият Пендаровски на пресконференцията призна, че е бил наясно с лошия рейтинг на СДСМ, но се е надявал, че ако партията застане зад него, той с енергията си ще ѝ придаде от своята сила. Оказа се обаче, че и това е лъжлива и невярна прогноза, която подведе и Пендаровски, и СДСМ. Що се отнася до него, той заяви, че ще се върне към преподавателската си кариера в един от скопските университети. А СДСМ ще трябва да лекува раните си от поражението, което претърпя този път.
Гордана Силяновска-Давкова от своя страна сподели, че голямата промяна всъщност е това, че за първи път в историята на страната държавен глава за следващите пет години ще бъде жена. Очевидно омекотила тона в сравнение с предизборните митинги и дебати, тя обеща да бъде президент на всички граждани без разлика на тяхната етническа или партийна принадлежност. „Твърдя, че от този момент ще се отнасям като президент на всички граждани, на всички етнически групи, на членовете на партиите, на онези, които не членуват в партии”, каза тя. Обръщайки внимание на отношенията със съседите, университетската преподавателка по конституционно право заяви, че нейните пътища щели да водят първо към Балканите, като не се забравя, разбира се, и Брюксел. Северна Македония
тръгва в опасната форма на популизма
Какво ще излезе от всичко това, ще видим. Във всеки случай пред българската политика и дипломация се задава огромно предизвикателство да върне диалога между страните ни. Наслушахме се на антибългарски изказвания по време на кампанията. Но тя вече свърши, нали?
