Офицерът по навигация капитан-лейтенант Десислава Димитрова скача с парашут, плува с водолазен костюм и бяга 42 км маратон.
Британците обичат да използват идиома The sky is the limit, когато искат да кажат, че всичко е възможно и може лесно да бъде постигнато. В България обичаме крайните прояви, когато някой изведнъж постигне нещо изключително, макар и веднъж – нещо като „лъвски скок“. Нещо като четвъртите в света в САЩ през 1994 г. Или като 36-годишния рекорд на Стефка Костадинова на скок височина.
Една 30-годишна жена, която служи в униформа във Военноморската база в Атия и управлява две от най-модерните български бойни фрегати „Верни“ и „Горди“, чупи изцяло представите. Тя е модерно 3D-измерно същество, за което няма непостижими предизвикателства. Ако за летците безмерният свят е във въздуха, за танкистите е на земята, а за моряците са морските дълбини, то капитан-лейтенант Десислава Димитрова е универсалният боец. Тя скача с парашут от 4200 м височина, плува на 15 м под водата с водолазен костюм и бяга 42 км маратон. Истинска морска амазонка, достоен и добре приет командос във всяка бойно подразделение от Специалните сили.
А истинската й работа е да управлява бойни морски фрегати
„Освен вахтени дежурства по навигация имам отговорността да управлявам кораба в по-сложни маневри, като прехвърляне на товари по вертикален и хоризонтален способ и буксировка. В работата ми влиза и подготовката на навигационните прибори, пособия за плаване, изготвяне на разчети и планове за плаване и обучение. Провеждаме тренировки, изпити на подчинения ми личен състав“, казва капитан-лейтенант Димитрова. Участвала в ежегодните учения „Бриз“, както и в международни учения в Средиземно море.
Легендата за нея тръгва още като курсант във Военноморското училище, където тя учи „Корабоводене за ВМС“ и завършва като отличник в специалността си. Тогава група мъже провеждат военно обучение. Наказали ги да бягат по плаца, а тя трябвало да проведе кроса. „Не знам колко бягахме, но бяхме като изстискани лимони накрая. Момичето в униформа, което водеше обиколките, обаче беше свежарка накрая, имахме чувството, че дори не беше се изпотила“, спомня си един от участниците в упражнението Владо. Те не знаят, че пред тях е бивша лекоатлетка в дългите дистанции, която плува в отбора на училището и бяга голям маратон.
Всички тези предизвикателства са напълно преодолими за Деси. Всъщност най-голямото от тях в живота ѝ на морски офицер е невъзможността ѝ да се сдобие с рожба. Тя чака 3 години, в които главата ѝ е изпълнена с всякакви мисли. Защо ѝ се случва точно на нея, какво е объркала в живота си и защо Господ я наказва с такова предизвикателство. Накрая отива и преспива в Кръстова гора, а точно година по-късно на същия ден на бял свят изплаква малкият Георги. От периода на бременността запомня една добрина – след месеци на безплодни търсения жена от Бургаско ѝ дава собствените си скъпи инжекции, макар че ѝ се налага да чака нова доставка от Германия, и то на двойно по-висока цена.
Вероятно заради този жест на благородство и желанието да го върне подобаващо и за други бъдещи майки, когато Деси чува за
конкурса „Мисис Бургас 2024“
тя не се колебае. „Реших да участвам, защото ме покани моя близка и се почувствах специална, но най-вече заради възможността да прокламирам каузата за подкрепа за семействата с репродуктивни проблеми“, казва Димитрова. Първоначално си мислела, че това ще са жени с изкуствени гърди и хиалуронови устни, но останала изненадана, че всички участнички са много стойностни личности със собствени бизнеси и реализирани в живота. Една от тях, която накрая станала втора, е артист-балетист и хореограф. „Не усетих конкуренция, защото всяка имаше собствена цел и кауза. Нямаше вражеска атмосфера, настроението беше приятно.
Деси се изненадала, когато видяла, че не е сред първите две посочени от журито – на трето и второ място. Когато чула името си на победителка, изпаднала в шок, но не била сигурна дали не е в някаква паралелна действителност. „Осъзнах се едва, когато видях погледа на миналогодишната победителка, която чакаше пред мен да ми връчи короната на „Мисис Бургас 2024“, спомня си Димитрова.
За нея все пак не е важен гламурът на светското събитие и прекомерното внимание.
„Най-важна е каузата ми
Искам да дам психическа подкрепа, защото аз съм преминала през това, без да се налагат медицински интервенции независимо от различните диагнози, които са ми поставяли. Искам да подкрепя финансово тези, които нямат друг шанс да заченат. Заставам с лицето си да покажа, че думата „безплодие“ не е синоним на обреченост на ненужен и различен човек“, обяснява Димитрова. – Вярата в чудото трябва да е основна в толкова трудни моменти. Като жена искам да стана майка. Дори като дете са ме питали какво искам да стана и аз съм отговаряла – майка. Когато разбрах това за себе си, бях в шок и не исках да живея този живот, да знам, че никога няма да стана майка. Вярата ме държеше.“
Събраните финансови средства ще бъдат дарени на фондация „Искам бебе“. Кампанията ще започне на 1 юни, в различни точки на Бургас ще има различни забавления за децата, придружени с базари.
На 6 май капитан-лейтенант Десислава Димитрова ще празнува два празника. Единият е на Българската армия, но в сърцето ѝ по-големи сега са Денят на храбростта и на Свети Георги Победоносец, щието име гордо носи синът ѝ Георги. За Деси момченцето на година и половина е истинското олицетворение на тържеството на живота. За амазонката от кораба „Горди“ остава само вярата, че това чудо от Господа е възможно и постижимо. Защото The sky is the limit.
