Реюбен ДЖОНСЪН, Breaking Defense
Влиятелен китайски професор прогнозира, че Русия ще претърпи пълно поражение във войната с Украйна.
В статия в сп. „Икономист“ от 11 април старши изследовател от Пекинския университет прогнозира, че Русия в крайна сметка ще претърпи пълно поражение във войната с Украйна. Наричайки провала на Русия „неизбежен“, той прогнозира, че силите на Москва „ще бъдат принудени да се изтеглят от всички окупирани украински територии, включително Крим“. В много отношения коментарите на професор Фън Юджун са в съответствие с това, което могат да измислят изследователи от който и да било мозъчен тръст на страна от НАТО. Но те предизвикват повдигне на вежди сред китайските наблюдатели, тъй като Училището за международни изследвания на Пекинския университет исторически е служило като неофициален канал, преодоляващ пропастта между официалните публични политики на китайските власти и неизказаните мнения на тези на заден план, които се стремят да променят тези актуални политики.
Breaking Defense разговаря с петима настоящи и бивши дипломати и офицери от разузнаването на страни от НАТО, включително бивши аташета по отбраната. Всички те са били на работа в техните посолства в Пекин по време на управлението на китайския президент Си Дзинпин. Въпросът ни бе как те тълкуват статията на Фън , публикувана в авторитетното международно издание.
Статия, одобрена на най-високо ниво
Един служител на разузнаването, командирован по-рано в Пекин, каза за Breaking Defense относно статията на Фън, че е много „некитайско да се публикува нещо подобно. Това би трябвало да е санкционирано на най-високо ниво, което ме кара да се замисля – може ли да е трик за предоговаряне на отношенията с Русия?“.
„Терминологията е всичко в режима на ККП“, каза един от няколкото офицери от разузнаването на натовски страни, които говориха с Breaking Defense. „Определени фрази, „етикети“ и кодови думи се използват за телеграфиране на по-голям набор от позиции и политически цели чрез използване на език, основан на исторически прецеденти. Когато се използва споменатата фразеология, това означава, че има по-мащабен дневен ред, от който можем да видим само част .
Важният въпрос е колко силни са фракциите в ККП, които са обезпокоени от хода на войната с Украйна и се застъпват за по-балансиран подход в отношенията между ККП и Кремъл. Посяването на съмнения относно шансовете на Русия за победа е техният най-добър шанс да надделеят във вътрешнопартиен дебат относно бъдещия курс на връзките с режима на Путин. Никой не очаква Китай скоро да изостави Русия. Но дори колебание в ангажимента или малка крачка назад в отдадеността на Пекин да помага на Москва може да бъде от полза за Киев и неговите поддръжници във време, когато зимата свърши и се очаква ескалация на бойните действия.
Съобщенията са фини, но важни
Има фини признаци, че Пекин не е въодушевен от сегашншите планове на Москва. Както Фън пише в статията си, има промени в изявленията в контролираните от партията медии, описващи природата на оста КНР–Русия. Такъв пример е как нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. стана водораздел за връзките на Китай с Русия. Когато Путин посети Пекин (преди инвазията) за откриването на Зимните олимпийски игри през 2022 г., той и Си подписаха пакт, в който двамата обещаха партньорство „без граници“. Но сегашните официални изявления, посочва Фенг, подчертават по-традиционните идеали за „неприсъединяване, неконфронтация и отказ от враждебност към трети страни“. Въпреки нарастващата войнственост, присъща на позицията на КНР спрямо Запада, остава придържането на Си към продуктивна и неконфронтационна позиция спрямо САЩ. Изводът е, че той няма да избере пълен крах на диалога с Вашингтон заради подкрепа на Путин докрай.
Една от основните точки на разногласия между двете нации, казаха бившите служители пред Breaking Defense, е, че КНР изпитва все по-малък ентусиазъм от руското дрънкане на ядрени оръжия, като нейните официални говорители наблягат на сдържаността в това отношение. В началото на март говорителката на външното министерство на КНР Мао Нин критикува Путин по повод на неговите заплахи, че руските ядрени сили са „в състояние на пълна готовност“. Говорейки пред пресата в Пекин, тя заяви, че „Китай вярва, че всички държави с ядрено оръжие трябва да възприемат идеята за обща сигурност и да поддържат глобалните стратегически баланс и стабилност“.
Трябва да се отбележи, че в статията си в „Икономист“ Фън омаловажава ядрените заплахи на Русия. Ядреният арсенал на Москва „не е гаранция за успех“, пише той. „Нима въоръжената с ядрено оръжие Америка в крайна сметка не се оттегли от Корея, Виетнам и Афганистан“, без изобщо да използва своя атомен арсенал, когато конвенционалната сила се провали, напомня той на читателя.
Невъзможното прекъсване на връзката
При тези обстоятелства явно рационалният подход за КНР, заключиха повечето от събеседниците, с които разговаря Breaking Defense, би бил Пекин дискретно да се дистанцира от Москва. Ако не, Си рискува да бъде въвлечен в пряк конфликт със Запада, който китайският лидер се опитва да избегне с всички сили. Както Фън посочва, войната подчерта, че „Китай и Русия са много различни страни“ с все по-различни цели във външните си работи. „Русия се стреми да подкопае съществуващия международен и регионален ред чрез война“, пише той. „Като има предвид, че Китай иска да разрешава споровете по мирен път“ и без да изостря вече неудобния конфликт между най-голямата комунистическа диктатура в света и демократичния Запад.
Руският отбранителен промишлен сектор беше особено силно засегнат през 90-те години и началото на нашия век, когато много доставчици от второ и трето ниво във веригата за доставки просто изчезнаха. По времето на нахлуването в Украйна загубата на тези доставчици направи Москва силно зависима от вносни компоненти, произведени от Запада. Това създаде значителна уязвимост към санкциите, наложени впоследствие на Русия от Белия дом и Брюксел. Особено внимание бе отделено на елементи с двойна употреба с висок приоритет, като интегрални схеми и радиочестотни приемо-предавателни модули с „обширни търговски приложения, открити в руски ракети и дронове на бойното поле в Украйна“. В основата си тези санкции са предназначени да нарушат способността на Москва да поддържа отбранителни производствени линии и да накърнят руските възможности „за конкуренция в една високотехнологична икономика на XXI век“, гласи съобщението на администрацията на САЩ при тяхното приемане.
Тази ситуация трябваше да направи Москва уязвима. Но през 2022 г., тъй като тези санкции блокираха покупките на хиляди производствени компоненти, използвани в руското производство на оръжия, КНР започна да ги нарушава. Превръщането на Пекин в интендант на Москва стана източник на нарастваща загриженост за Вашингтон. Както Блинкен заяви на 19 април на пресконференцията след срещата на върха на Г-7, „виждаме как Китай споделя машинни инструменти, полупроводници и други артикули с двойна употреба, които помогнаха на Русия да възстанови своята отбранителна промишлена база. „Китай не може да има и двете страни“, продължи Блинкен. „Не може да си позволи това. Вие искате да имате положителни, приятелски отношения със страните в Европа и в същото време подклаждате най-голямата заплаха за европейската сигурност след края на Студената война.
Но според оценките на американското разузнаване зависимостта на руския отбранителен сектор от КНР вече е почти пълна. На 12 април и при условие за анонимност високопоставени служители на американската администрация говориха пред медиите, заявявайки, че дори до 2023 г. около 90% от микроелектрониката, използвана в производството на руски ракети, танкове и самолети, идва от КНР. Същите длъжностни лица разкриха, че 70% от вноса на металорежещи машини в Русия на стойност около $900 млн. през четвъртото тримесечие на 2023 г. също е бил с произход от Пекин. КНР също е една от няколкото държави, които помагат на Русия да преодолее недостига на нитроцелулоза, ключовата съставка в производството на барут. Въпреки това поддържането на по-тясно индустриално партньорство в областта на отбраната излага Си и ККП на по-голям риск да бъдат санкционирани от Вашингтон. Те биха могли също така да претърпят унижението да са старши партньор във – макар и неформален – военен съюз с Русия, който ще загуби войната. Това е деликатен баланс, който ще става все по-труден за поддържане, тъй като Украйна придобива по-модерни западни оръжия, а Русия от своя страна изисква все повече от своя китайски партньор, за да компенсира.
