Полярниците и военният екипаж бяха успешен работещ екип.
„Приключи 32-рата българска антарктическа експедиция, на която бях ръководител. Изключително доволен съм от резултатите, които бяха постигнати. Това беше второто полярно плаване и втора мисия на военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ до Антарктика. Първото плаване на кораба беше първо излизане на страната ни в световния океан с такъв тип кораб, което не се беше случвало в нашата история. При второто успешно плаване доказахме, че може да имаме такъв кораб, при това военен, в световния океан и в най-негостоприемните води на земята. В пролива Дрейк температурата на водата е нула градуса по Целзий постоянно, през цялата година. Там има изключително опасни течения и айсберги. Екипажът и нашите военнослужещи на кораба се справиха изключително успешно, като на кораба се проведоха и няколко научни експеримента, част от научни проекти при отлично взаимодействие между учените и военнослужещите“. Това сподели специално за в. „Българска армия“ професор Христо Пимпирев, който от 1993 г. е председател и учредител на Българския антарктически институт.
Според него военнослужещите и цивилните експерти могат да работят като един общ екип и тогава се получават най-добри резултати. Проведени са били и експерименти от шотландски учен съвместно с български учени за замърсяването с микропластмаси на световния океан. Това е особено важно, защото такъв тип замърсяване може да доведе до гибел на много живи организми, а ние се храним с тези животни. Това би имало наистина особено силно отрицателно въздействие върху човека.
От борда на кораба са били вземани дънни проби както за утайките, така и за тяхното съдържание на редки елементи, така също и за изследване на организмовия свят, който обитава тези места. Това са безгръбначни организми, които живеят на дъното в акваторията около българската база на ледения континент. Това е извършено със специална апаратура, която е била оборудвана на самия кораб. Видовият и родовият състав на рибното богатство не е богат, защото водата е студена и в нея има риби с безцветна кръв, т. нар. ледени риби. Тази кръв има свойства подобни на антифриза при колите през зимата, защото условията са много сурови. Една такава риба вече е изложена жива в аквариума на Природонаучния музей в Пловдив. Това дава възможност на по-любопитните директно да се запознаят с част от многообразието на организмовия свят в Южния океан. Там живеят микроорганизми, фито- и зообактерии, които произвеждат специфични ензими, от които се правят лекарства против рак. Поради специфичността на условията тези видове живеят само там и никъде другаде на земното кълбо.
„Проведоха се изключително много научни експерименти, включени към националната програма за полярни изследвания „От полюс до полюс“. Продължихме и нашите научни изследвания. С помощта и взаимодействието на екипажа на кораба беше пренесен 70 тона багаж на необорудвам бряг, което никъде у нас не се прави по такъв начин. На ледения континент това стана с надувни лодки и понтон, като всичко беше пренесено на един скалист бряг във води с ледени блокове. Това беше една наистина много трудна операция. Считам, че екипажът и полярниците проявиха много голямо геройство да изпълнят мисията и да се построи научната лаборатория, в която ще работят внуците на нашите внуци, както и техните чуждестранни колеги през XXI век. Ние работим за бъдещето, а не гледаме от днес за днес“, каза пред военния вестник професор Пимпирев.
Единственото, което не успява да свърши 32-рата ни антарткическа мисия, е предвидено посещение на един почти девствен и непосещаван досега освен от няколко единични експедиции остров, който е особено интересен от геоложка гледна точка. Времето ги е притискало, а и атмосферните условия са били много лоши и не са позволявали подобно пътуване и научна експедиция. Това изследване е било оставено за следващата 33-та научна антарктическа мисия.
„Всяка експедиция е различна от другата и затова ние ги отделяме като бройка. Сега успяхме да издигнем една постройка от 400 квадратни метра в най-суровите условия на планетата. Това не се е случвало досега, работихме по 12 проекта заедно с наши колеги от Турция, Португалия, Шотландия. По маршрута ни посетихме място, където за два дена пет хиляди души се запознаха с кораба ни и условията за живот и работа там. Това беше дипломация, която нито един политик в България не може да организира“, категоричен беше професор Пимпирев.
За България ще се говори в целия научен свят
През следващата експедиция научните изследвания ще продължат. Ще има и нови проекти с ново международно участие. Има надежда и за нови постижения за науката, които ще бъдат на много високо ниво. Резултатите ще бъдат публикувани в реномирани чуждестранни специализирани издания. По този начин ще се говори за България в целия научен свят.
„Човечеството не знае много неща за ледения континент. Всяка наша мисия ни дава нови знания за континента. Той има много какво да даде, което все още не е известно на човечеството. Работата на Антарктида се доближава много до военната система. Там се работи по строго определен график, със строг режим и правила, които се спазват. В много случаи правилата и уставите на ледения континент са по-стриктни и по-сурови от тези на военнослужещите“, каза професор Христо Пимпирев.
