Нито една страна не може да защити сама националната си сигурност.
В началото на годината министърът на отбраната удостои генерал-майор о.р. Ангел Златилов с награден знак „За достойнство и чест“. Отличието бе присъдено за принос към отбраната на страната и във връзка с неговата 70-годишнина. Със заповед на началника на отбраната той бе награден и с почетен плакет на Щаба на отбраната. Отличието връчи заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов.
Генерал-майор о.р. Златилов е роден на 6 септември 1953 г. в Асеновград. Завършва средно образование в Пловдив в техникума по електротехника специалност „Електрически централи, мрежи и системи“. От 1972 до 1976 г. учи във Висшето военно артилерийско училище „Георги Димитров“ в Шумен със специалност „земна артилерия“ и гражданска специалност „Контрол и диагностика на електронноизчислителната техника“, а през 1985 г. завършва специалност „Ракетни войски и артилерия“ във Военната академия в София. Службата му започва като командир на взвод за артилерийско разузнаване в батарея за управление към четвърти армейски артилерийски полк в Асеновград.
Бил е национален военен представител в Националното военно представителство в Съюзното командване по операциите в Монс, Белгия. Бил е и председател на СОР „Атлантик“. От 2001 г. е почетен гражданин на Асеновград.
- Г-н генерал-майор, службата Ви е много богата, заемал сте редица постове и длъжности, на какво Ви научи армейското ежедневие?
- Заемах длъжности от командир на взвод до командващ Съвместното оперативно командване. По време на 34-годишната ми служба придобих множество умения и навици да командвам и управлявам, като винаги съм се стремял на първо място да спечеля доверието на подчинените си. Трудно се ръководят хора, които не вярват на началника си. Те искат да знаят, че са водени в правилната посока. Тогава те дават от себе си максималното. Най-ценното, което научих в армията е да бъда отговорен и това е основно положително качество на офицера, на което се градят останалите добродетели.
- Бил сте и на длъжност в Монс, Белгия, как се сработихте тогава с Вашите колеги от НАТО?
- След приемането на България в НАТО през 2004 г. на 30 април получих предложение от началника на ГЩ на БА да заема длъжността национален военен представител в Съюзното командване по операциите на НАТО в Монс, Белгия. Тогава бях началник на създадения по-рано Национален военен университет. Приех и на 17 юни заминах за срок от две години. Там първо се провеждат срещи за запознаване с командния състав и останалите национални военни представители. Това продължи около месец. Тогава участвахме активно в мисии зад граница. Имаше голям интерес към армията ни, особено по отношение на възможностите ни да участваме в такива мисии. Бързо се сработихме с колегите, защото срещнах доброжелателство, диалог и взаимодействие. Там никога не се повишава тон, работи се спокойно и разбрано и винаги се търси консенсус за решаване на даден проблем.
- Какво ни даде членството в НАТО и продължава да ни дава и днес?
- В съвременни условия нито една страна не може да защити сама националната си сигурност. С течение на времето броят на страните – членки на НАТО, расте. Заради агресията на Русия спрямо Украйна две държави, които може би никога не са имали намерение да стават членове на Алианса, като Швеция и Финландия приеха по най-бързия начин, за да използват колективната отбрана. България стана член от най-голямата военно-политическа организация на страни, приели доброволно принципите на свободата, демокрацията, човешките права и установения международен правов ред. Ние получихме гаранции за нашата сигурност в рамките на колективната сигурност. За да бъде гарантирана тя, е важно да се изпълни и чл. 3, според който всяка отделна страна трябва да развива свои отбранителни способности. Страните, които не изпълняват това, фактически се превръщат в консуматори на сигурност. Войната на Русия срещу Украйна показа, че общата сигурност може да бъде застрашена, ако не се работи системно за нейното повишаване. На една от срещите на върха на НАТО се прие една отправна норма за заделяне на средства за отбрана от държавите членки и това са 2% от БВП. Когато си зададем въпроса, какво ни е дало НАТО, на първо място това е сигурност и участие в много общи проекти. Важно е обаче и това, какво ние сме дали и даваме на НАТО, защото, за да получаваш, трябва и да даваш. С модернизацията на Въоръжените ни сили ние на практика увеличаваме приноса към общата система за сигурност.
- Как оценявате съвременната среда за сигурност в нашия регион и как това се съотнася към колективната система за сигурност, към която принадлежи и нашата страна?
- Повечето от съседните ни страни и останалите от региона на Балканите са наши съюзници. За съжаление, Русия се опитва да поддържа и увеличава своето влияние извън границите си, за да оправдае водената от нея война. Това се постига с дестабилизация на отделни държави и раздухване на стари огнища на конфликти. На Балканите такива все още има. Според мен не може да се върнат събитията от 1999 г. – войната в бивша Югославия, защото регионът е съвсем близо до натовски страни. Именно НАТО може да окаже възпиращо действие в региона при руските заплахи. Обстановката би се усложнила от евентуална мигрантска вълна.
- Защо е необходимо България да подкрепя усилията на Украйна да извоюва победа във войната, която Русия започна срещу нея?
- Ние имаме договорни отношения, които трябва да спазваме и да следваме общата политика, а тя е в подкрепа на Украйна за запазване на нейните територии и цялост. С досегашните си действия Русия показа, че няма намерение да се съобразява с международно установените норми, като преследва имперските амбиции на своя президент и обкръжението му. При евентуална капитулация на Украйна няма гаранции, че Путин ще спре войната. Той ще се почувства могъщ и може да провокира нахлуване в други бивши съветски републики, дори и в страни – членки на Алианса. Страната ни официално е обявена за неприятелска държава на Руската федерация. Русия притежава огромни ресурси и най-вече хора. В Украйна точно това сега не достига и трябва да й се предоставят оръжия и боеприпаси.
- Как виждате бъдещето на България и региона в близко и в малко по-далечно бъдеще?
- Очаквам България и Румъния да бъдат приети в т. нар. „сухопътен Шенген“. Това ще е от полза за целия регион. Очаквам също Северна Македония да направи поправките в конституцията си и заедно с Албания да бъдат приети в ЕС, което е важно за икономиката на Балканите. Умерен оптимист съм заради войната на Русия срещу Украйна, защото тя косвено, а понякога и пряко оказва влияние върху икономическите и политическите процеси в региона, за голямо съжаление. За нас и за страни като Турция е от особена важност и демографската криза. Проблем за мен е и фрагментацията на политическите и обществените субекти у нас.
Правим ли достатъчно в помощта за Украйна?
„Винаги може да се направи нещо повече в подкрепа на Украйна. Въпросът е да се направи експертна оценка какво точно и кога може да допринесе за сигурността ни, дали ако остане в складовете тук, или ако се предоставят на нуждаещите се“, каза генерал-майор о.р. Златилов. Той припомни, че Дания даде на Украйна всичките си артилерийски системи, над 70, заедно с боекомплектите си. Едва ли те са толкова глупави да направят нещо, което ще застраши сигурността им.
„На Украйна са й необходими системи за противовъздушна отбрана, самолети, артилерия, далекобойни ракети и много снаряди за артилерийските и другите системи. Словашки граждани са събрали 2 млн. евро за закупуване на артилерийски снаряди за Украйна. Това е Словакия, която прие политика, подобна на Унгария, но хората се организират и оказват помощ на Украйна“, каза офицерът от резерва.
