Светлозар Стоянов е автор от едно поколение, изгубило всякакви илюзии за романтика и сладникавост насред хаотичните вихрушки на прехода и промяната. Това е нервната жилка на предишните сюжети в неговите сборници с разкази „Втора класа“ и „Гравюра от белези“. Но в новия си наратив – „Градът на Божията мъдрост“ нещата са още по-изострени, а скалпелът на дисекцията още по-безмилостен. Романът дава нови възможности – отваря драматичния диапазон от преживявания на лирическия герой – писател, дошъл от малкия град в мегаполиса София, където търси реализация на всяка цена, сблъсквайки се с коравото его на немалко свои колеги – вече утвърдени и плуващи в свои води. Романът, издаден от ИК „Ентусиаст“, съдържа личните травми и признания за изстраданите и стимулиращи сблъсъци през годините от идването му в София до първите опити да се наложи в културните ѝ среди. Палитрата от чувства е широка – от усмивка до разочарование и горчивина. Внушенията се сменят с впечатляващ киноритъм, изпод който травмите се превръщат в прозрения и се отваря вратата към паноптикума от личности и амбиции.
Неслучайно един от рецензентите на романа – Палми Ранчев отбелязва, че „Градът на Божията мъдрост“ прави разрез на типична ситуация за съвременния българин – той мигрира от родното място в столицата, заради жилавите окови на провинциализма. Заради патриархалната среда, която е сложила пранги на свободата и възможностите за развитие. Но романовият герой е тласкан и от друга енергия – любопитството, желанието да постави на изпитание качествата на личността си. Сюжетът отново показва гравюрата от „белези“ и пресните душевни разрези от сблъсъка в конфликтна и конкурентна литературна среда. „Светлозар Стоянов успява с безкомпромисна честност и смелост да разкаже за онова, което мнозина български писатели премълчават.“ – добавя в анализа си Ранчев. Има автобиографичен елемент, но това не е всичко. Немалко автори са се опитвали да споделят подобен път, някои използват материал от селското си детство и юношество, други остават разкрачени между родното място и столицата. Но при Светлозар Стоянов за разлика от тях всичко е остро, разкъсващо, стига до крайности. Важна роля в неговата история играе известният писател и поет Калин Терзийски, на който Светльо искрено се възхищава и уважава.
През погледа на Светлозар читателите ще се потопят в суровите емоции на надежда, отчаяние и устойчивост, докато той се цели към неуловимото и така далечно удовлетворение. А София, с нейното неуморно темпо и високи амбиции, се превръща едновременно в убежище и бойно поле за писателските копнежи.
Авторът е работил като репортер, редактор и автор в регионални и национални медии. Той е трикратен носител на отличието „Журналист на годината“ на Българската асоциация на регионалните медии и получава повече от десет литературни награди за първите му две книги. Писателят публикува своите разкази в редица български списания, сред които „Култура“, „Biograph“, „GRANTA“, „Пламък“, „Светлоструй“, чешкото издание „Роден край“ и украинското „Пeревал“, както и във вестниците „Труд“, „Преса“, „Литературен форум“ и „Новинар“. Превеждан е на английски, руски и украински език.
