Безпилотните самолети промениха света, но те правят различни неща на различни места. Световните медии обръщат много внимание на малките квадрокоптери, захранвани с батерии и участващи във високопрофилни конфликти. Така се пренаписват правилата на съвременната война. Малките дронове обаче не навсякъде са приложими. Съвременната война изисква и големи мощни дронове с голям обхват и полезен товар.
Безпилотният самолет MQ-9B се смята в САЩ за един от „най-правилните“ от своя клас, притежаващ големи обхват, мощност и производителност. Когато се оценяват безпилотните летателни системи, от решаващо значение е да има пределна яснота за това, какво те могат да правят и какво не биха могли да извършат при никакви обстоятелства. Оперативните им способности трябва да са категорично доказани в изпитанията. Такава летателна система е големият дрон MQ-9B Sea Guardian (Морски пазител), осигуряващ несравними по обхват мащабни операции по суша, въздух и море.
Безспорно малките летящи електрически системи играят значителна роля на световната сцена днес, но в съвсем конкретни ситуации. Например войникът трябва да погледне зад хълма отпред или да надникне зад огромна жилищна сграда, извисяваща се пред него, за да разбере дали там има вражески сили. В такива ситуации малкият електрически дрон е идеален.
В случаите, когато командирът на дивизията трябва да деградира противникова система за противовъздушна отбрана преди голяма атака, малките квадрокоптери са непригодни. Те не са в състояние да носят необходимото електронно оборудване, нито с кинетични оръжия да подготвят началото на офанзивата. Същото е и в морето, ако командирът на военноморската оперативна група трябва да изчисти някакъв проток от вражески подводници. Това няма как да стане с малките дронове.
Малкият квадрокоптер или друг подобен дрон не може да издигне във въздуха един товар със сонобуйове и след това да ги пусне в морето. Също така не може след това с часове да патрулира във въздуха и в определен момент да подпомогне началото и развитието на атаката.
Сонобуйовете са комбинация от сонар и буй, и са за еднократна употреба. Хвърлят се в морето от самолети или кораби за борба с подводници или за подводни акустични изследвания. Сонобуйовите обикновено имат диаметър 13 см и дължина 91 см. До водата стигат с малък парашут. След като потънат, от тях на повърхността остава надуваем поплавък с радиопредавател за комуникация със самолета или кораба, докато под водата се спускат един или няколко хидрофонни сензора и стабилизиращо оборудване на определена дълбочина. Малката шамандура на повърхността започва да предава данни от хидрофоните към операторите.
Тези и други случаи, които поставят големи изисквания към безпилотните летателни системи, ги правят и за в бъдеще незаменими, защото едва ли техническите предизвикателства и заплахите през следващите години ще намалеят. По тази причина традиционните безпилотни системи в самолетен стил ще останат жизненоважни.
Бреговата охрана или служителите от митническата агенция трябва да наблюдават нонстоп зоните за отговорност. На тях им трябва самолет, който да може да лети 5 ч до края на зоната и след това да остане на станцията там още 10 ч. И тези, и други потребители се нуждаят от големи солидни платформи, които да могат да пренасят полезни товари и комуникационното оборудване. Само патрулните безпилотни самолети като MQ-9B Sea Guardian и MQ-9B Sky Guardian („Небесен пазител”), летящи на средна надморска височина и с голяма издръжливост, могат да изпълняват тежки и продължителни мисии. Те имат брутно тегло при излитане 5625 кг, размах на крилата 24 м и издръжливост във въздуха повече от 30 ч. Двата варианта на MQ-9B могат да се издигнат до 12 000 м надморска височина и да работят при всякакви метеорологични условия. Притежават вградена защита от мълнии, както и система против обледяване. Способни са да носят морски радар за търсене, сонобуйове за издирване на противникови подводници, комуникационни и разузнавателни системи, както и други сензори. На борда имат 45 кВт мощност. Излитат и кацат чрез автоматични системи и могат да се интегрират в гражданското въздушно пространство. Притежават системи за безопасност, включително и за избягване на сблъсъци. Класифицирани са от Министерството на отбраната на САЩ като безпилотни системи от „Група 5“.
Десантна лодка става робот за тестване на нови решения
В Швеция стартираха използването на плавателен съд като инкубатор за нови технологични решения. Това е стара бойна десантна лодка с екипаж, от 1991 г. На нея се внедряват автономни и цифрови технологии. Шведската отбранителна компания, която произвежда лодката, прави експерименти с един от вариантите, наречен Enforcer 3, като го оборудва с нови комуникационни и навигационни системи, както и със сензори за наблюдение и разузнаване. Целта е лодката да се превърне в напълно автономна непилотирана система.
От това лято производителят планира да започне да тества нови възможности на Enforcer 3, включително интегрирайки върху нея оръжейни пакети, които ще работят съвместно със сензорите за наблюдение и разузнаване. Освен това намерението е безпилотната система да се включи в предстоящи военни учения, включително и в международно учение на НАТО.
Квадрокоптер работи като прецизна ракета
Израелската отбранителна индустрия създаде дрон квадрокоптер, който на практика е ракета за прецизни удари. Изстрелва се от ръка. Дронът има способност и да „надвисва“ над земята или да се рее във въздуха, докато целта и координатите й се уточняват с прецизна точност. В резултат на модерните производствени технологии с изкуствен интелект дронът може да носи електрооптични системи за наблюдение и събиране на информация в реално време, както и усъвършенствана бойна глава за атака.
Дронът ракета се нарича ROC-X, тежи около 5 кг и е дълъг около 1 м. Може да лети на височина над 450 м и да се движи с максимална скорост 288 км/ч. Група от четирима бойци носи в специални торби ракети ROC-X и е в състояние да ги подготви и да ги изстреля за време от 2 до 4 мин. Дронът може да се развръща навсякъде и е особено ценен за силите за специални операции.
