Постоянно сме на учения и всеки ден вършим това, за което сме назначени, казва командирът на Националния мобилен модул по КИС на НАТО (DCM-F)
– Какви основни задачи изпълни по време на мисията си завърналата се неотдавна от Ирак група по комуникационно-информационна поддръжка (КИП), на която бяхте командир?
– Ще уточня, че 12-имата българи от DCM-F бяхме част от по-голяма група за КИП, на която аз бях командир. Състоеше се от общо 30 души от шест различни нации. Изпълнявахме стандартните за DCM задачи по КИП на щаба на мисията. Осигурявахме сателитни комуникации, интернет връзка, проводни комуникации, телефони, видеотелеконференции. Не сме имали сериозни предизвикателства по линия на комуникациите.
– Все пак имахте ли трудни моменти?
– Честно казано, трудни моменти на мисия винаги има. При нас имаше една-единствена ракетна атака и тя, за щастие, не уцели базата. Беше на 8 декември. В 4 ч. сутринта ни събудиха сирените. Доста беше стресиращо. Измина доста време, докато успеем да се намерим, да се преброим, да се уверим, че никой не е пострадал.
По отношение на свръзките, слава богу, не сме имали големи прекъсвания в комуникацията на мисията. Разбира се, имахме затруднения, защото ще се учудите, но дори в НАТО техниката е доста стара. Специално за мисията на Алианса в Ирак техниката беше изпратена през 2018 г. като временно решение, докато бъде закупена нова. Само че и до ден днешен периодично се закупуват някакви бройки за частично обновяване и процесът е непрестанен. Но докато успеем да подменим най-старата техника, пак е дошло време за подмяна, пак са минали тези 5 години живучест на компютрите примерно. Така че – имаше предизвикателства, но не бяха непреодолими. В никакъв случай.
– Какви оценки за представянето на българската група даде командването на мисията?
– Командването, както винаги, не е дискриминирало свързочниците по нации. Факт беше, че абсолютно всички колеги в щаба на мисията лично дойдоха да ми благодарят като командир на цялата група за КИП. Хубавото е, че целият тим беше много добър, много опитен и високо оценен. До ден днешен получаваме благодарствени писма от командването на мисията. Така че, смея да твърдя, сме получили най-високата възможна оценка.
– Като командир на Националния мобилен модул по КИС на НАТО кои направления от дейността на формированието бихте определили като най-актуални в момента?
– Интересно е да се спомене, че от 1 юли НАТО ще премине в нов етап от планирането на колективната отбрана. Самото планиране, разбира се, започна преди години. Но от 1 юли 2024 г. започва т. нар. нов етап за носене на дежурства за бойна готовност, в който ние, свързочниците, вече няма да имаме периоди, когато няма да сме в бойна готовност. Абсолютно всички свързочници през цялото време ще отговаряме за един или друг аспект от колективната отбрана на НАТО, което смятам, че е доста интересна идея. Но за осъществяването ѝ трябват много ресурси, най-вече човешки.
– Но вие вероятно се подготвяте за това?
– Подготвяме се, но както на всеки командир и на мен най-болезнената ми тема е некомплектът на личния състав.
– Какви мерки предприемате за преодоляване на некомплекта? Какви стимули предлагате, за да привличате военнослужещи във формированието?
– Натовските формирования в България, а и не само у нас се комплектоват с доброволни кандидати от формированията от Въоръжените сили. Ние не можем да приемаме директно цивилни и да ги правим военнослужещи от модула. Следователно, ако има некомплект в съответните свързочни формирования от Българската армия, това несъмнено се отразява и на нас. Вярно, има допълнителни материални стимули, но съм убедена, че малко от хората кандидатстват в DCM-F заради материалните стимули. Те не са и чак толкова големи.
Повечето военнослужещи, които кандидатстват да служат в модула, го правят заради възможността за професионално и кариерно развитие, заради възможността да работят изцяло в международна среда, заради многото учения, които имаме в цял свят, заради мисиите и операциите. Накратко, защото службата в DCM-F е интересна и съвременна. Отношенията тук между хората не са базирани само на командния принцип, въпреки че той напълно се спазва.
По-скоро взаимоотношенията в DCM-F са изградени на приятелски принцип, на доброволни начала. Има много колегиалност и подкрепа между колегите. Разбира се, има и конкуренция. Но тя само допринася за развитието на всеки индивид и за цялостното развитие на формированието. Ние постоянно сме на учения и всеки ден вършим това, за което сме назначени.
– Как обновявате и надграждате техниката на модула така, че тя да бъде винаги на върхово технологично ниво?
– Сферата на комуникациите в световен мащаб се развива твърде бързо. Нито една армия, нито едни въоръжени сили не успяват да са абсолютно в крак с новите технологии, с изкуствения интелект, с най-новия хардуер, с най-новите сателити… За да се закупи нова свързочна техника за НАТО, трябва съгласието на всички държави членки. Най-вече по отношение на цената, това е, което най-често бави процеса. Но в сравнение с формированията от Българската армия нашият DCM-F, смея да твърдя, е въоръжен с много добра техника, макар и, както споменах, не е най-новата. Периодично се извършва техническо обслужване от т. нар. първо, второ или трето ниво. При трето ниво на техническото обслужване често пъти получаваме ъпгрейд на хардуера. С други думи – нови, по-мощни сървъри, суичове, рутери, модеми за сателитните чинии. Доста неща получаваме ежегодно, но не се извършва ежегодно тотална подмяна на цял един комуникационно-информационен възел (КИВ), да речем. По-скоро един КИВ се усилва, разраства се, увеличава се броят на хората, на клиентите, които можем да осигуряваме.
В момента в НАТО се въвежда чисто нова комуникационна техника, която поетапно ще бъде доставена както за модулите DCM, така и за държавите членки, сред които е и България. Така че, очаквам в скоро време и в българските формирования да бъде доставена техника, която е дори по-ново поколение от това, с което разполагаме в модула.
– Какви основни учения, тренировки и подготовки ви предстоят през следващите месеци? А участие в мисии?
– Да започнем с въпроса за мисиите, който е доста сложен. Мисията в Ирак се води небойна. Изпращащите държави изцяло отговарят за подготовката на военнослужещите, за цялостното окомплектоване с въоръжение, боеприпаси и лични предпазни средства. Това обаче води до затруднения при транспортирането, тъй като практиката на НАТО е да транспортира участниците в тази мисия с граждански авиолинии. По плана на командването на групата по КИС – това е нашето старшо командване, следващата дата, на която трябва да изпратим контингент в Ирак, се очертава да бъде през март 2026 г. Иначе подготовки и тренировки си имаме ежемесечно. През юни предстои много голяма конференция на всички свързочници, която ще се случи в Неапол, Италия. Тя ще бъде обединена с други прояви, характерни за групата по КИС и по-конкретно – за Втори свързочен батальон на НАТО, който ще бъде домакин. Тази голяма конференция ще продължи две седмици, тъй като съвпада и с голяма церемония по смяната на командирите. Миналия месец се смени командирът на групата, като церемонията беше в сградата на SHAPE. През юни ще има нов командир на Втори батальон на НАТО. В края на юли предстои смяна и на командира на DCM-F…
– Значи и вас ви сменят? Предполагам, че ви издигат?
– Честно казано – не знам как ще се развие от тук нататък кариерата ми. Насочила съм се към други натовски формирования – както на територията на страната, така и извън нея. Но, както споменах, административните процеси по окомплектоването са доста сериозни. Така че още не знам какво ще се случи с моята кариера. Но съм оптимист, че ще бъде хубаво.
– Тоест, изтича ви мандатът?
– Да, мандатът е точно три години и се отваря възможност за друг млад колега да кандидатства.
– Но пък и за вас се отваря възможност?
– Точно така, да.
Мисията разшири мирогледа на воините
Смея да твърдя, че на всичките 12 българи, които бяхме на тази мисия в Ирак, много ни се разшири мирогледът, казва майор Иванова. Израснахме както като специалисти, така и като личности, допълва тя.
За нея като командир на DCM-F това е била първа мисия. „Другите колеги от модула са били на няколко мисии. Част от тях за пореден път бяха в Ирак и по-добре от мен знаеха какво да очакват. Не ме подведоха. За един командир е много важно да има мисии и операции в кадровата си справка”, изтъква майор Иванова.
Категорична е, че мисията ѝ е дала много интересен опит: „Даде ми много нови познанства с колеги от цял свят. Разбрах, че Ирак реално не е държава от Третия свят, както някои медии се опитват да пробутат тази история, особено след войната от 2004 г. Ирак е държава от Първия свят.”
Майор Иванова разказва, че не всички българи от контингента са били в една и съща база, но тази, в която е била тя, се е намирала в центъра на Багдад: „Всяка вечер от оградата виждахме огромни светещи административни сгради, хотели, молове. Имахме и възможност да излизаме. Посетихме различни археологически забележителности, както и иракския национален музей. Там разбрахме реално за високата култура на тази държава, за хилядолетното ѝ развитие. И бяхме наистина много впечатлени”.
Модулът споделя общ район с Мобилната КИС
DCM-F е разположен в общ войскови район с Мобилната КИС, чийто командир е друга дама под пагон – полковник Диана Янева. „Имаме доста съвместни прояви. На първо място – Мобилната КИС ни администрира. Ние нямаме собствена финансова служба, нямаме собствени логистика, регистратура. Всичките ни документи минават през Мобилната КИС”, изтъква майор Иванова. И добавя: „Трябва най-вече да благодаря на полковник Янева за това, че толкова плавно и безпроблемно върви чисто човешката комуникация между двете формирования. Невинаги сме се радвали на такова добро отношение. Смятам, че благодарение на полковник Янева службата в DCM-F е добре осигурена и подпомогната както от Мобилната КИС, така и от старшото командване – от Съвместното командване на силите, което е разпоредителят с финансови средства”.
Военнослужещи от модула участват и в спортните отбори на Мобилната КИС. „Имаме и други съвместни прояви – не само спортни, но и официални. Например дните на отворени врати, военните клетви, участието в паради и в изпращането и посрещането на контингенти на мисия. Винаги сме заедно”, казва майор Иванова.
През три години сменя длъжностите
Общо взето, заради известната максима, че на третата година на човек вече службата му е пределно ясна и трябва да продължи развитието си, през три години сменям длъжностите, споделя майор Иванова. Имала съм щастието, а и смея да твърдя – подготовката, да служа два пъти на международни длъжности в чужбина, а сега като командир на DCM-F, пак съм на международна длъжност, само че в България, пояснява тя.
От януари 2012 г. до декември 2014 г. е щабен офицер в отделение КИС в бригада „Югоизточна Европа”. Тогава Командването на бригадата е в Гърция и целият ѝ мандат преминава там. „След това се прибрах за три години в България, бях началник на КИВ на Националния военен учебен комплекс „Чаралица”. После кандидатствах за планиращ офицер в отделение „Планиране” на Втори свързочен батальон в Неапол. Там изкарах три години и половина – от януари 2018 г. до края на юли 2021 г. И от 1 август 2021 г. съм командир на модула тук, като тригодишният ми мандат изтича на 31 юли тази година”, заявява майор Иванова. И добавя малко предистория: „Родена съм през „далечната” 1985 г. в Сливен, който в исторически план си е град на войводи. С други думи – на лидери, не просто на военнослужещи. Така че пред мен не е стоял въпросът дали да бъда редови военнослужещ, или офицер. Директно кандидатствах за офицер”. Завършва Националния военен университет „Васил Левски” в края на 2008 г. и от януари 2009 г. започва офицерската си кариера. Категорична е, че въпреки че не е служила в ковачницата на свързочни кадри – Мобилната КИС, за професионалното ѝ развитие много е допринесъл периодът ѝ като началник на КИВ в „Чаралица”. Службата ѝ в Неапол също ѝ е дала много опит и ярки впечатления. „Неапол ми е като втори дом. Манталитетът на неаполитанците е доста близък до българския, особено… шофирането. По Средиземноморието животът е много по-лек, отколкото в Белгия, в Германия”, казва с усмивка.
Омъжена е. Със съпруга ѝ имат дете на 7 г. Семейните ѝ ангажименти са основният фактор внимателно да си подбира длъжностите. Това е и причината да не е била на мисия преди тази в Ирак. „При международните длъжности винаги пътуваме заедно – цялото семейство, но на мисия – няма как. И това определено се отразява на всеки един член на семейството, но децата страдат най-много. И колкото и родителят, като се завърне, да се старае да компенсира, изгубеното време не може да бъде върнато – това дете е пораснало вече с 5 месеца. Но това е особеност на военната професия”, споделя майор Иванова.
Признава, че няма хоби, защото не ѝ остава свободно време. Но все пак успява да поддържа тонус с физически занимания: „Когато мога да отделя дори 5 свободни минути през работния ден, се старая да спортувам тук, във формированието. Срещу моята врата има добре оборудван голям фитнес, който посещавам по няколко пъти на ден, буквално за по няколко минути, за да се поддържам в добра спортна форма. Защото вечер след работа ми е по-трудно да отида на фитнес. Тогава предимно гледаме филми, четем книги, пишем домашни…”.
Не се бои от предизвикателствата. Напротив, активно търси възможности за още по-успешна професионална реализация. „Това, че България е член на НАТО, на мен лично много ми е помогнало в кариерата и в личен план. Има страшно много възможности в рамките на Алианса. Аз съм приятно впечатлена, че особено младите колеги са много правилно ориентирани”, казва майор Иванова. И дава красноречив пример: „От 2011 г., когато за първи път кандидатствах за чужбина, до днес бройката на международните длъжности се е удвоила, а конкуренцията си е същата, Въоръжените сили на България не са се увеличили”.
