Марк СТАСИНОВСКИ
Ще има и повече обучение върху оцеляване, инфилтрация и партизанска война.
В новата си стратегия за развитие 2030 г. морската пехота на САЩ има радикални планове за промени и преориентиране към съвсем различен тип война предвид нарастващите рискове от конфронтация между велики сили и географските локации на тези потенциални конфликти. Целта е морската пехота да стане по-мобилна, по-децентрализирана и с по-малък логистичен и разузнавателен отпечатък. Това значи много промени – ново въоръжение на всички нива, нова доктрина и обучение и може би най-противоречивото – намаляване на числеността на корпуса и отпадане на огромен брой тежко оборудване – танковете, стволна артилерия и др.
Адаптация към нови заплахи
Като аргумент морската пехота посочва прекалено голямата зависимост на САЩ от самолетоносачи и комплексна логистика. През изминалите три десетилетия асиметрични заплахи като терористични групи и бунтовници никога не можеха да пипнат тези самолетоносачи и логистика. Но с идване на новото десетилетие в региона на Тихи океан Китай се ориентира към конфронтация със САЩ и Европа, като главната ябълка на раздора е Тайван. Съответно китайците се въоръжават по начин, който е специално разработен да бъде заплаха за самолетоносачите и сложната логистика, на които САЩ толкова много разчитат. Китай има арсенал от балистични ракети с радиус от няколко стотин до хиляди километри. Този обсег дава възможност за прецизни удари срещу цели до Австралия и Хавай с идеята, че достатъчен брой от тези ракети могат да унищожат ценните кораби и самолетоносачи, като с това обезглавят военната сила на САЩ в региона.
Позиционираните сили
Важна част от стратегията е концепцията за Stand-in forces” или на български „позиционирани сили” – разполагане на малки формирования от морска пехота по острови на съюзници в региона за продължителен период от време. Тези формирования трябва да могат да се бият сами и без външна подкрепа. Съответно потенциални агресори като Китай няма да могат да разчитат, че арсеналът им от ракети може напълно да елиминира САЩ от потенциален конфликт.
За да се бият в среда, в която най-вероятно няма да имат пълно въздушно превъзходство и безупречно снабдяване, морските пехотинци трябва да имат достатъчно добри въоръжение и независимост. Те трябва да представляват постоянна асиметрична заплаха за вражески кораби в региона. Както един генерал от пехотата казва: „Ако мога с ракета за един милион долара да потопя кораб, който струва милиард и половина, то аз съм незаобиколима заплаха и това може да разубеди потенциален агресор“.
Съответно критично важни за успеха стават способностите на тези малки групи от морски пехотинци да могат на първо място да оцеляват при атаки на острова, на второ място – да могат да действат независимо и без добро запасяване, и накрая – да имат нужните далекобойно оръжие и средства за разузнаване да удрят цели в диапазон на стотици километри около острова, където се намират. Така един враг не може да ги пречупи, ако просто ги откъсне от запаси или потопи самолетоносачите и корабите , които им помагат.
Пенсионирай старото, за да направиш място за новото
За да може да се освободи финансиране за тази стратегия, морската пехота взе трудното решение да се откаже от някои способности, които е имала от десетилетия, и да намали числеността си с 12 000 души. Съкращаването на тази бройка хора трябва да дойде от намаляване на персонал в батальоните с до 10% и съкращения в щабове, посолства и в др. външни структури.
Причината танковете да отпаднат е изключително сложната им логистика – „Абрамс“ тежат близо 70 т, ползват авиационно гориво и са тъпкани със сложна електроника. Освен това големият им размер ги прави видими. В ера, когато достъпът до смъртоносни прецизни оръжия е толкова широк, видимостта им ги прави лесни и важни мишени. Всички тези фактори обезсмислят голямото натоварване върху логистиката, което те предизвикват. По-удачно е вместо тези танкове да се поддържат по-многобройни и по-практични машини и оръжия.
Батареите артилерия също трябва да бъдат променени фундаментално. Броят батареи трябва да бъде намален, а голяма част от гаубици М777 ще бъдат изтеглени в резерв и заместени от РСЗО „Хаймарс“. Авиацията на корпуса също трябва да бъде реформирана. Броят на ескадрилите от самолети и хеликоптери ще се увеличи за сметка на по-малък брой машини във всяка една ескадрила. Корпусът предвижда да има и много повече дронове.
Новото – по-малко, по-мобилно и все така опасно
Съкращаването на машини и персонал би спестило близо „12 млрд. от годишния бюджет. Това би дало възможност да се инвестира в голям брой нови системи. Предстои да се придобият повече кораби и машини за десант с оглед на новата среда, в която морската пехота трябва да оперира. „Джавелин“ и „Стингър“ също трябва да бъдат закупени в големи количества за корпуса.
Започва придобиване на повече РЗСО „Хаймарс“, които имат голям обсег и могат да ползват различни видове бойни глави. В края на 2023 г. беше обявена процедура за придобиване на нова многоцелева, многоплатформена модулна ракета – LRAM, която трябва да замести Hellfire. Тя трябва да е с поне 25 км обсег, да може да унищожава танкове и да е способна за прикрепяне към леки машини.
„Ошкош“ и „Рейтеон“ разработват ново поколение противокорабна ракета, т. нар. NMESIS. Тя трябва да има бойна глава от 116 кг, обсег от 250 км и да се изстрелва от дистанционно управляема лека машина ROGUE – представете си ракети, прикрепени към дистанционно управляем джип. Както виждате, фокусът неслучайно е върху това тези оръжия да бъдат на мобилни платформи, за да може лесно да бъдат крити и опазвани.
Морските пехотинци – по-добре обучени, с по-голяма свобода и отговорност
Предстоят и промени на ниско ниво – широк достъп до заглушители, оптики, мобилни радари, дронове за разузнаване и атака. Всеки взвод трябва да има способността да удря цели на десетки или стотици километри, което значи, че ще ползва оборудването, което изброихме по-горе, и решенията за използването му ще бъдат поверени на командири от по-нисък ранг.
С повече оборудване и технология на ниско ниво корпусът предприема и мащабна промяна в обучението с цел всеки пехотинец да придобие високо ниво на знания и умения за оборудването, което ще използват. Ще има и повече обучение върху оцеляване, инфилтрация и партизанска война. Това ще доближи обикновените пехотинци до рейдърите (специалните сили на морската пехота). Новото оборудване и високото ниво на компетенция трябва да направят пехотинците бойци, които са по-боеспособни, по-незабележими и способни да оцеляват.
Нова организация и структура
Освен ново оборудване и обучение корпусът ще бъде и реформиран като структура. Планира се създаването на т. нар. крайбрежни бригади – съставени от пехотни, противовъздушни, противокорабни и логистични батальони с различна конфигурация спрямо задачите. Целта на тези бригади отново е да бъдат мобилни, с нисък разузнавателен отпечатък и лесни за поддържане. Оборудването, което ще използват, се планира да бъде предварително разположено на съюзнически острови, което би спестило логистиката за доставянето му.
Старата гвардия негодува
Реформата в корпуса няма обща подкрепа и към нея има критики. Множество бивши генерали, сред които и Джейм Матис (бивш командир на CENTCOM и секретар по отбрана) смятат, че реформирането е отишло твърде далеч и отнема от способностите на корпуса да води комбинирани военни действия. Според тях реформи в посока по-мобилен, лек и независим корпус са нужни, но не трябва да идват за сметка на изключване на други критични способности като артилерия и танкове и посочват, че корпусът трябва да е гъвкав.
Тези критики са нормални при такива радикални промени. Единствено времето ще каже дали реформите ще помогнат на морската пехота да остане в крак с новите заплахи и цели в нова ера на глобално противопоставяне.
