Татяна СТАНЕВА
Разказ от първо лице на една бесарабска българка.
Много преди войната, преди 14-ата година от новото хилядолетие, някъде през 2009–2010 г. се случи първото ми запознанство с това оръжие. Бях в отпуска по майчинство на село, хранех бебето си и с крайчеца на лявото си ухо чувах телевизора на баща ми. Сега не мога да си спомня „Останкино“ ли беше, или „Русия 24”. Татко не знае украински и по навик в нашето село в Одеса, където мнозинството са българи, както и по селата в Бесарабия с население гагаузи, молдовци, албанци и руснаци, всички гледаха руска ТВ. Моят клас е първият, който изучаваше украински в училище, поколението по-голямо от мен, просто не го разбира и не го ползва. Същото е и с книжовния български език, който дори беше въведен по-рано от украинския в официалната задължителна програма в свободна независима Украйна. Българският беше въведен 1991/92 г., а украинският – 1994 г. Затова всички по-възрастни хора гледаха само руски канали, а руският беше и все още е езикът на междуетничното общуване в Бесарабия.
Българската диаспора в Украйна е най-голямата българска диаспора в света, наброяваща около 300 000 души, които живеят в южната част на Украйна повече от 200 години и се самоопределят като етнически българи, запазили своите език и култура.
Украинските българи са завинаги с два корена в сърцата си
но с един дом и този дом е Украйна. Те са нейни синове и дъщери, граждани и избиратели. Бесарабия – като южен мултикултурен регион – е географски и психологически отдалечен от центъра и от войната, която започна през 2014 г. Освен това по-старото поколение, което не е изучавало украински в училище и не го използва в ежедневието си, на практика никога не е гледало украински новини. Вместо това те гледаха руски канали, които тихо и уж ненатрапчиво се излъчваха в региона дори след 2014 г. Русия винаги е оценявала важността на националните малцинства като способ за влияние и инструмент за сепаратизъм, работейки на два фронта едновременно – както в диаспората на българите в Украйна, така и в самата България.
Започнах да наблюдавам руските телевизионни канали и слушам с лявото ухо. Нямаше ден, в който Русия да не говори за Украйна и да не я облее с помии (извинявайте). Методично, всеки ден тя проповядваше омраза към „хохли”, „подчовеци”, а в шоу програмите, културата си и филмите транслираше своите шовинизъм, империализъм и надмощие над другите нации по не толкова очевиден, но затова коварен и брутален начин.
Та какво искам да кажа – всъщност това е най-мощното оръжие за масово унищожение – пропагандата. Стреля директно и веднага в главата! Без предварителна битка! Основното правило на пропагандата е фактите да не са толкова важни, колкото представянето им. Изобщо не е важна истината, не е важно какво се е случило в действителност, важно е какво казваш в ефир. Обикновено тази манджа се вари така – 80% факти и 20% лъжа, обаче толкова случаи си патихме, когато те я готвят със 100% лъжа и пак успяват. Спомнете си какъв успех имаше
100-процентната руска лъжа
за потисничеството на украинските българи от държавата Украйна, за „забраната“ на ученето на български език. А всъщност истината е точно обратната. Дори и след стотици мои опровержения и доказателства, такива като снимки на моят сертификат от училището в Украйна, където българският е атестиран език, снимки на учебниците на моята дъщеря за 8 клас, отпечатани от украинското Министерство на образованието, на дневника ѝ и тетрадките, в които се вижда, че имат български два пъти седмично. И си мисля след всичко: Толкова ли затъпя населението, толкова ли няма гражданска активна позиция и критическо мислене. В XXI век – когато всяка информация лесно се проверява – да ретранслираш лъжата и оставаш рашист е направо престъпление.
Познавам украинци, руснаци и българи, които живеят в Америка и се радват на предимствата и ценностите на западния свят, но очите им през цялото време са гледали РосТВ и сега са в най-добрия случай неутрални, за които „всичко не е така ясно”, но всъщност те най-успешно подпомагат рашисткото правителство, говорейки с пропагандни фрази и молейки се Путин да унищожи това „проклето НАТО”.
Познавам българи, които никога не са били в Русия, но я обичат повече от самите руснаци. Качват се на скъпите си западногермански коли, носят западни марки дрехи, пътуват из Европа, за да си починат, но подкрепят Русия. По руснаци от руснаците! Познавам такива, които никога не са били в Русия, но искат да бъде както е там. А как точно обикновено не могат да ми отговорят.
Има пряка и косвена пропаганда. Така ги разделям. Под пряката слагам – конкретни политически предавания, новини, учебници, лекции. А към косвената – цялото изкуство, културата, филмите, книгите, фестивалите, музиката, спорта и т.н. И никога няма да се съглася, че те са извън политиката, те са винаги инструмент на политиката, дори ако не се сещат даже за това. А руският спорт особено винаги е хранил руския шовинизм.
В пропагандата не е важна логическата връзка, важна е асоциативната. Тя е бърза, силна и по-въздействаща.
Емоцията е по-бърза от разума
Чувствата са рефлекторни, а за анализ трябват труд и усилия. Ето защо българите толкова много обичат Русия, защото я чувстват като своя родна благодарение на засилването на културата ѝ. Културата служи на пропагандата, тя е робинята в Москва. Всичко е изградено върху нея. Разбирате ли? Та затова даже евроатлантиците, политиците на България, които уж имат ясна позиция по въпроса за войната на Русия в Украйна, все пак гледат към Москва и какво ще каже Путин, по всякакъв начин се опитват да намерят добрите руснаци, доброто в Русия и Кремъл.
Руската пропаганда е като раков тумор, метастазите му се разпростряха по целия свят. Ето защо контрапропагандата трябва да е по-мощна, по-силна и по-масова, за да победим. Защото на първо място се борим за мозъка, нали? Всички съвременни войни се водят не за територии и пари, а за идеи. Тази война до голяма степен стана възможна, защото 30 години в Украйна не беше провеждана правилна информационна политика.
Украйна беше прекалено наивна и лековерна
и не разбра нуждата от културни украински продукти, не направи диагностика на обществото и не забеляза руския раков тумор.
Не е изненадващо, че първото нещо, което рашистите направиха в анексирания Крим, окупирания Донецк, Луганск, а сега – Херсонска област, Мариупол и навсякъде, където се появят, – е да изключат връзката на хората със света да включват своята пропаганда. След месец, може би по-малко, мозъците и на най-упоритите вече ще консумират само тази „храна“, и то с наслада.
Друг много силен непряк инструмент на пропагандата е религията. Рашизмът в Украйна се транслира през църквата на Московската партриаршия в Украйна, през която се сеят руските наративи в главите на вярващите, а някои епархии и попове, както сетне стана ясно, са руски агенти. СБУ това го откриха едва след инвазията. След 24 февруари 22-ра г. мнозина епархии на Московски патриархат (УПЦ МП) минаха в Православната църква на Украйна (ПЦУ) и все още 8097 църкви остават в УПЦ на Московски патриархат, най-много от които са в Донецка област – 683. Само осъзнайте броя. Трябва ли още коментари и разяснения?
Пропагандистите знаят точно какво правят, какво казват и защо. Защо консумиращите наративите на пропагандата не задават същите въпроси – кой, какво и защо? Спомняте ли си притчата за доброто семе и сеяча? Същото се случва и с лошите семена. За жалост. Няма значение какво, важно е къде ще падне. Ако злото падне върху добре подготвена почва, то със сигурност ще поникне голям, висок плевел. Аз съм момиче от село, така че знам, че плевелите винаги растат по-бързо, по-масово и унищожават полезната култура.
Така че добра почва за пропагандни плевели са невежеството, мързелът, глупостта, ограниченият мозък, неспособността за анализ, липсата на критично мислене, което пак произтича от първото. И – един източник на информация.
Един образован човек, свикнал да мисли критично, можещ да различава доброто от злото, бялото от черното, няма да може да преглътне семето или ако то попадне в него, няма да покълне. Във време на война опитите да се посее мракът на рашизма са много и разнообразни, пазете си главите от мръсните семена. Спазвайте информационна хигиена.
Татяна Станева, украинска българка, журналист, режисьор, културен и обществен деец. Тази статия е написана за сайта „Бесарабски фронт“ в рамките на програмата за борба с дезинформацията с подкрепата на Министерство на външните работи на Българя. Препечатваме текста със съкращения.
