Професор полк. о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Две съглашенски дивизии – френска и английска, са разгромени от два български пехотни полка
Героичната защита на Дойран е една от най-светлите страници в историята на Българската армия. В тази битка е сломена волята на многократно превъзхождащ противник да пробие българската отбрана.
След дълго затишие на Македонския фронт и за да повлияе на Кралство Румъния да приеме предложението на Антантата, през август 1916 г. съглашенското командване в Солун планира пробив в най-перспективното за него направление – през Дойран. Пробивът при Дойран би разкъсал българския фронт, би осигурил бързия разгром на Българската армия и
би открил пътя към София
За тази цел от началото на август 1916 г. противникът започва стоварването на артилерия и боеприпаси в Солунското пристанище и подвозването им до Дойранската позиция. На основното направление на удара са развърнати 3 френски и една британска дивизия. Това са 45 000 души боен състав, поддържани от 400 оръдия и почти толкова картечници.
В началото на август 1916 г. намиращата се дотогава в армейски резерв 2-ра бригада на 2-ра Тракийска дивизия, командвана от полковник Христо Чаракчиев, заема участъка на Дойранската позиция с 8-те си дружини, въоръжена с 44 оръдия, 40 картечници, 6 минохвъргачки и 7 прожектора. На левия фланг на 6-километровия фронт от Дойранското езеро е развърнат 27-и Чепински полк на подполковник Рачев, а на десния – 9-и Пловдивски полк на полковник Христов.
Към времето на първата съглашенска атака срещу Дойранската позиция инженерното й оборудване не е завършено. На главната позиция са построени един непрекъснат окоп с дълбочина 1,5–2 м и скривалища за бойците. Пред окопа има рядка 2-метрова широка телена мрежа.
На 7 август полковник Чаракчиев вече е твърдо убеден, че полковете му съвсем скоро ще бъдат атакувани. Затова издава заповед да се довършат позициите по най-бързия начин. Почувствали осезателно заплахата, бойците не жалят сили за дооборудването на отбранителните съоръжения.
Първата атака срещу 2-ра бригада при Дойран започва на 9 август. Противникът хвърля в нея полковете 17-а френска колониална дивизия и 26-а английска дивизия, поддържани от многобройна, предимно тежка артилерия. Французите настъпват от Дойранското езеро до с. Долджели, а англичаните – от същото село до с. Крещели по Дъбовия гръбнак. Те разчитат на силната си разнокалибрена артилерия и на изобилие от снаряди, превозвани свободно по жп линията от Солун.
Артилерийската подготовка започва в 4,00 ч. сутринта и продължава 14 часа. Това е и първата артилерийска подготовка на Македонския фронт, проведена в такъв мащаб. Българските позиции се превръщат във
врящ ад от пръст и камъни
Не остава и метър неразоран от тежките снаряди. Под непрестанния огън, въпреки големите жертви от тяхна страна, българските свързочници успяват да поддържат линиите в изправност.
След като огънят спира, очаквайки пехотната атака, полковник Чаракчиев решава да усили предната позиция. През нощта срещу 10 август на позицията до 4-та Чепинска дружина се развръща и бригадният резерв – 1-ва дружина на Чепинския полк. Заповедта на командира на бригадата е категорична: двете дружини да отбраняват недобре укрепената предна позиция до последна възможност.
Призори на същия ден огънят на противника е подновен, като към 8,00 ч. става барабанен. След пренасянето му в дълбочина плътни френски и английски пехотни вериги започват атака.
Попадайки в зоната на действие на българската артилерия на километър от позицията на охранението, те са разпръснати от артилерийския огън. Въпреки че артилерията на противника веднага открива масиран огън по нашите батареи, те не престават да громят френската пехота до отстъплението й.
До 14 август противникът води масиран артилерийски обстрел на българските позиции, усилвайки своята артилерия и със 180-мм оръдия. Българските отбранителни съоръжения са многократно разрушавани и поправяни.
През нощта срещу 15 август съглашенските войски започват нова атака. Под прикритието на барабанен артилерийски огън френската пехота успява да изтласка няколко наши левофлангови застави и започва атака на предната позиция. Артилерията му бие непрестанно по нашите окопи и батареи. Но щом пехотата му се появява на бойното поле, българската артилерия открива преграден огън, а пехотата излиза от укритията си и също открива пушечен и картечен огън.
Французите не издържат и отново побягват назад
Очаквайки нови решителни действия от страна на противника, командирът на бригадата издава бойна заповед за усилване на вниманието на бойците. Тя завършва с думите: „…Вземете всички мерки да срещнем противника с достойнство. Да се напомни на всички, че от задържането на тази позиция зависят съдбата на цялата армия и бъдещето на България. Дерзайте, победата е наша!“.
На разсъмване на 16 август френската артилерия отново открива масиран огън по българската отбрана. Под прикритието му цялата 17-а френска дивизия започва нова атака. В тила й е съсредоточена английската пехота. Отбраняващата се на вр. „Каварналиев“ 9-а Чепинска рота се сражава до последна възможност, след което е изтеглена на предната позиция.
В полосата на 9-и Пловдивски полк противникът отхвърля охранителните застави, стремейки се да нахлуе в главната позиция. В района на „Бастион № 3“ подпоручик Константинов вдига взвода си в контраатака, увличайки и отстъпващите бойци. Шепата български юнаци, подкрепяни от артилерията, прогонва противника от позициите. Българското командване взема навременни мерки да заздрави отбраната на участъка с изпращане на подкрепления и довършване на укрепленията. Всичко това се извършва под непрекъснатия огън на френската артилерия.
С изгрева на слънцето огънят достига висока интензивност. Противникът прониква в тила на височина „Княз Борис“, която е част от предната позиция. Ситуацията е изключително трудна. Затова
командването на бригадата организира контраатака
За целта 9-а рота е усилена от друга рота. Прикривани от съсредоточен артилерийски огън, двете роти отхвърлят противника и си възвръщат Чепинските окопи.
Към 14 ч. противникът започва нова силна атака, подкрепяна от мощен артилерийски огън. Главният удар е насочен срещу височините „Княз Борис“ и „Генерал Жеков“. Ответният удар на българската артилерия проваля и тази атака. Но положението остава напрегнато. Отбранителните съоръжения по върховете са силно разрушени. Разкъсани са телените мрежи пред по-голямата част от фронта на бригадата. Незаети остават разрушените Чепински окопи. Само точният огън на българските батареи не позволяват на противника да обкръжи позицията. Полковник Христо Чаракчиев взема спешни мерки за прегрупиране на пехотата и артилерията, за да се попречи на противника да развие настъплението и да бъде отхвърлен на изходните позиции. Усилва с войски най-застрашените направления, като пренасочва огъня на артилерията към тях.
Срещу левофланговия Чепински полк настъпват гъсти френски вериги. Французите се опитват да обходят вр. „Княз Борис“ и да обкръжат предната отбранителна позиция. Предварително организираният преграден огън, съчетан с пушечния и картечния огън на защитниците, спира атаката. Освен това обхождащият противник е контраатакуван в тила си от ротите от вр. „Пазарджик“ и от резервната дружина и разколебан започва да отстъпва. С удар „на нож“ е отхвърлена и френската пехота, щурмуваща вр. „Княз Кирил“. Опитът на англичаните да настъпят също е отбит, и то само с артилерийски огън.
През целия 18 август вражеската артилерия държи под обстрел позициите на Тракийската бригада. Но нови атаки не последват. Двете основни дивизии – 17-а френска и 26-а английска, на практика се оказват разгромени от два български пехотни полка – 9-и Пловдивски и 27-и Чепински. Основният удар на тези две дивизии е отразен от две Пловдивски и две Чепински дружини, отбраняващи предната позиция. След 10-дневни боеве загубите на противника в убити са над 3200 души.
Така завършва първата от трите отбранителни операции на Дойранската позиция. Втора бригада успява да постигне славна победа въпреки многократното превъзходство на противника. Цената на стоицизма й се оказва висок. Бригадата губи 1416 души от списъчния си състав, от които 1106 са от 27-и пехотен полк. След боевете тя е изтеглена за попълване и почивка. Заменена е от 9-а Плевенска дивизия на генерал Владимир Вазов. До 19 септември 1918 г. Дойран ще се превърне в масова гробница за хиляди французи, англичани и гърци, за чест и слава на непобедимата българска войска.
