От малка мечтаех да облека военната униформа и да застана редом до родителите ми, които служеха в Българската армия –
баща ми беше офицер
майка ми беше от сержантския състав. Това признава с усмивка младши сержант Адриана Койнакова, която служи в батальона за ЯХБЗ и Е в Горна Оряховица и в момента е курсант V курс в НВУ „Васил Левски” – в задочна форма на обучение.
Неотдавна заедно с трима свои колеги курсанти младши сержант Койнакова участва в учение на 38-и батальон за ЯХБЗ и Е в Мусачево като взводен командир в рота за радиационно и химическо разузнаване. „Изпълнихме специална задача – разузнаване на район, в което сержантският състав на взвода, в който бях, се представи отлично. Завърши разузнаването, намерихме заразената зона, докладвахме на по-висока инстанция и след това превключихме към другите задачи”, обяснява тя.
Родом е от Горна Оряховица. През 2007 г.
кандидатства за военнослужещ в батальона
в родния си град и досега служи там, като е преминала през няколко длъжности. Била е химик-димовак в огнеметно-димов взвод, след това е била в логистична рота. Към момента служи в щаба и е старши специалист в отделение „Логистика”.
След като разбира, че има възможност да кандидатства в задочна форма за обучение за офицер и тъй като има мотивацията и желанието да се развива в армията, решава да подаде документите си. Кандидатствах и ме приеха в специалността „ЯХБЗ и Е”, казва младши сержант Койнакова. Убедена е, че опитът от досегашната ѝ военна служба е предимство и за бъдещата ѝ офицерска кариера. „Мога да кажа, че имах базата, свързана с основните мероприятия, с физическата подготовка, строевата, тактическата подготовка, огневата, защото дълги години преди това съм служила във формированието. Но имаше и много нови неща, които научих. Военната професия изисква всеки ден да надграждаш знанията си. Предметите, които изучаваме в НВУ, ми бяха много полезни, защото
химическите войски са много специфични
Трябва да имаш солидни познания по физика, химия. Смятам, че обучението, което получавам в НВУ, ще ми помогне много в бъдеще. Когато изляза от военния университет в края на юли като лейтенант, ще имам самочувствието, че познавам работата, с която ще се занимавам”, изтъква дамата в униформа.
За нея сегашният момент – на прага на дипломирането, е особено важен. „За съжаление, моето свободно време е доста ограничено, тъй като имам малка дъщеричка, за която се грижа паралелно. Но когато имам възможност, обичам да се разхождам с нея, обичам да чета книги, да се образовам”, споделя младши сержант Койнакова. С нетърпение очаквам да минем подготовката за държавните изпити, да ги вземем успешно с колегите, да завършим, да сложим пагоните и всичко, което през изминалите 5 години сме преживели – и трудности, и добри моменти, да си е заслужавало, споделя тя. Не крие амбициите си за израстване в офицерската кариера: „В бъдеще се надявам да продължавам да се развивам. Надявам се, живот и здраве, като порасна в чин,
да стигна и до Военната академия
и така да продължавам своя път в армията”. Не мисля да се отказвам, категорична е младши сержант Койнакова.
