Радослав СИМЕОНОВ, главен експерт в отдел „Социални инвестиции и военноисторическо наследство”
Паметна плоча, посветена на генерал-майор Иван Хубенов се открива днес
Паметна плоча, посветена на достоен български офицер, предстои да бъде открита в с. Караджалово днес. Името му, съвсем незаслужено е било напълно обречено на забрава в продължение на няколко десетилетия.
Иван Йорданов Хубенов (1894–1966) принадлежи към онова поколение български офицери, които са родени през първите десетилетия от съществуването на свободна България и
възпитани в дух на преданост
и родолюбие към Отечеството. Това поколение, служейки като младши офицери в армията по време на войните за национално обединение, изнася на плещите си както победите в битките, така и трагедиите след катастрофата. Тези офицери воюват със стоицизъм и съзнание за мисията, която трябва да изпълни Българската армия, често пъти на ръба и предела на човешките възможности. С пълно себеотрицание и самопожертвователност те изпълняват докрай своя воински дълг, а повечето от тях го правят и с цената на живота си.
Някои от представителите на това героично поколение български офицери, какъвто е случаят и с Иван Хубенов, имат възможността да продължат своята служба след края на Първата световна война и да израснат във военната йерархия, за да поемат отговорността за възраждането и възстановяването на боеспособността на армията, както и грижата за обучението на бъдещите офицери. Те трябва да преживеят драстичните обществено-политически промени в страната, да участват във Втората световна война и
да предадат своите боен опит и знания
За тях най-важното е да служат на Родината, без да слугуват на политическата конюнктура и нейните лакеи.
Роден на 12 февруари 1894 г. в с. Караджалово, Борисовградска околия (дн. в община Първомай), веднага след завършване на гимназиалното си образование Иван Хубенов постъпва във Военното училище през 1913 г. В разгара на Първата световна война на 12 март 1916 г. е произведен в чин подпоручик и изпратен на служба в 10-и Родопски пехотен полк. С този полк, наричан неслучайно в историческата литература с прозвището „полкът на пробивите”, той остава здраво свързан до самия край на военната си служба.
Неговото бойно кръщене като младши офицер е участието му в Чеганската операция от късното лято на 1916 г. По време на тежките боеве, когато родопци губят почти една четвърт от своя редови състав, той става командир на 8-а рота, а на 14 октомври 1917 г. е повишен в звание поручик. Изкушен от перото, две десетилетия по-късно през 1938 г. той ще публикува на страниците на вестник „Утринна поща” очерк за участието на 10-и Родопски полк в Чеганската епопея под заглавието „Жаждата победи смъртта”. С неговото име се свързва и благородната инициатива за събирането на средства за
изграждането на паметник на полка
открит през 1927 г. в центъра на Хасково. Това е един от най-емблематичните военни паметници в страната, издигнати в междувоенния период.
Един епизод от живота на Иван Хубенов ще се окаже определящ за неговата житейска съдба след 9 септември 1944 г. Като командир на картечна рота той участва в шестчасовото сражение за обезвреждане и ликвидиране на четата на Митьо Ганев, действаща в Хасковско под прякото внушение и въздействие на комунистическата пропаганда. На 23 юни 1925 г. в местността „Широкото дере” между селата Сусам и Светлина четата е обградена и окончателно разбита след кръвопролитен сблъсък, завършил с ръкопашна схватка, като в престрелката загиват двама войници. След два дни вестник „Хасковска поща” излиза със статия под заглавие „Краят на разбойничеството в Хасковско”, в която се подчертава проявеният героизъм от страна на капитан Хубенов за обезвреждането на бандата. За участието си в разгрома на четата на Митьо Ганев той е награден с джобен златен часовник лично от кмета на Хасково.
През 1925 г. получава назначение в 22-ра пехотна дружина, която е на гарнизон в Пазарджик, а през 1927 г. е преместен да служи в 10-и пограничен участък. През 1929 г. става
командир на учебна рота във Военното училище
а по-късно поема поста адютант на началника на училището генерал М. Йовов. През 1933 г. майор Иван Хубенов отново се завръща в Хасково, за да достигне до длъжността помощник-командир на 10-и Родопски пехотен полк. На 16 юни 1938 г. в града се провежда голям военен парад, командван от подполковник Хубенов, когато е изпратено старото полково знаме и тържествено е връчено новото.
През 1940 г. Иван Хубенов е назначен на служба към Дирекция „Гражданска мобилизация”. По-късно, към края на годината, военната кариера го изпраща на поста командир на отделение в 4-ти дивизионен артилерийски полк. След включването на Българската армия в Заключителната фаза на Втората световна война на 1 октомври 1944 г. той е произведен в чин полковник и назначен за командир на 10-и Родопски полк, а от 15 декември 1944 г. става началник на 10-а Родопска пехотна дивизия. Тя се присъединява към бойните действия срещу хитлеристка Германия от 1 януари 1945 г.
След двойното форсиране на р. Дунав, към средата на януари дивизията заема позиции в Южна Унгария по протежението на канала Риня Патак и там извършва поредица от фортификационни дейности. При немската офанзива в началото на март
частите от дивизията оказват упорита отбрана
и дават своя принос за крайния успех на Дравската отбранителна операция. На 29 март 1945 г. започва Мурската операция на Първа българска армия, която е част от Виенската настъпателна офанзива на Трети Украински фронт.
Само за два дни частите от дивизията благодарение на умелото си командване пробиват основния участък на фронта и достигат до своята цел – каналът „Принципалис” и устието на р. Мур. За своите заслуги за успешното осъществяване на операцията полковник Хубенов е повишен на 5 април 1945 г. в звание генерал-майор, а месец по-късно е награден с орден за храброст лично от командващия фронта маршал Ф. Толбухин.
Въпреки неговите несъмнени военни успехи според изследователя на житейския му път Георги Кременаров в архивите на Държавна сигурност е запазен документ с дата 15 февруари 1945 г., с който се иска отстраняването му от поста командващ дивизия заради „фашистка дейност”. Благоразумието обаче надделява и генерал Хубенов е оставен на поста си.
На 17 януари 1946 г. все пак
той е уволнен от армията
а „народната власт” започва разследване на съпричастността му към разгрома на Митьо-Ганевата чета. Макар и да се разминава с кървавите репресии, които са предприети срещу представителите на българското офицерство, Хубенов е несправедливо обвинен в сътрудничество с „монархофашизма” и обречен на пълно забвение. Почива в София на 24 май 1966 г. Днес никъде в страната, дори в родното му място и в Хасково, няма дори улица на неговото име или някакъв паметен знак, за да бъдат съхранени споменът и паметта за този достоен български офицер.
Родолюбивата инициатива за поставяне на паметна плоча в с. Караджалово е първата по рода си и принадлежи на пловдивския адвокат и утвърден изследовател на българската военна история Георги Кременаров. На откриването на плочата се очаква да присъства и заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев.
