Как наративът за мира бива използван в услуга на войната
Грузинският парламент прие противоречивия закон за „чуждестранните агенти“, с което провокира масови демонстрации по улиците на Тбилиси. На протестите бе отговорено с неоправдана полицейска бруталност, която ЕС осъди. Както обикновено, реакцията на Кремъл беше предсказуема – обвинения към Запада в подбуждане на безредици и инсинуации за „двойни стандарти“. Не се заблуждавайте от тези лъжи – предупреждават авторите на редовния седмичен доклад на експертното звено за борба с дезинформацията към Европейската служба за външни действия.
И докато в Тбилиси се разгаряха политическите страсти, по руските земи изгря нова ера с щедро обещание за светло бъдеще на всички, които се закълнат във вярност към великия водач. От пропагандата излиза, че Великата отечествена война все още бушува, за да „денацифицира“ Украйна, а агресивните натовски войски се опитват да обкръжат руската крепост, чиято икономика обаче процъфтява, а Западът пък се разпада бързо. Като родено в някаква паралелна реалност звучи това описание и именно него промотираха шумно идеолозите на Кремъл. Нека го разкодираме.
Вятърът на (не)промяната
Изборите и произтичащите от тях промени в управлението по дефиниция са повратни точки за политическия курс на дадена държава. В Русия обаче това очевидно не е така и изборите се оказват повратна точка към „повече от същото“, а задкулисно извършените промени в правителството наподобяват играта „Музикален стол“. Именно условия като тези осигуряват най-подходящата сцена за дезинформационния спектакъл на Кремъл. Те дават възможност на режима да се легитимира в очите на онези, които той иска да заблуди. Две скорошни събития – церемонията по встъпване в длъжност на Путин и парадът на 9 май – бяха точно такива моменти.
Съвсем естествено речите, произнесени на тези събития, изобилстваха от кремълски новоговор и исторически ревизионизъм. „EUvsDisinfo“ ги разтълкува в поредица публикации. Нека сега видим как и защо лъжите на Путин отекват с такава сила в проруската медийна екосистема.
И нека дълго да царува
Едно главно и съществено послание бе отправено чрез церемонията по встъпване в длъжност на Путин за нов мандат като президент на Русия: че стабилността, просперитетът и достойнството за руския народ са възможни само при управлението на кремълския самодържец. И като грижовен и добронамерен Баща на нацията Путин има визия да превърне Русия в истинска райска градина до 2030 г. Ако случайно му потрябва повече време, има и план до 2036 г. Наративът за светло бъдеще и просперитет също така затвърждава идеята, че Путин е незаменим, че е неизменна част от руската съвременност. И че единствено той може да защити Русия от надвисналата заплаха от НАТО.
За да допълнят имиджа на Путин като мъдър и добронамерен лидер, контролираните от Кремъл медии акцентират върху неговата привидна отвореност към диалог със Запада, чрез който уж можела да бъде избегната „по-нататъшна ескалация на агресията“. Това е класическа тактика на Кремъл за манипулиране на информацията с обръщане на ролите – да се изобрази Русия като добронамерена и миролюбива, като се използва наративът за мира в услуга на войната.
В търсене на приятели по далечни места
Около 9 май – наред с обичайните нападки срещу Запада, историческия ревизионизъм и възхвалата на святата мисия на Русия да отърве света от злите нацисти – пропагандистите рисуваха образ на Русия като страна, заобиколена от приятели и съюзници от близо и далеч. Това се демонстрира от медийното отразяване на тесните връзки на Кремъл с държави от Африка и Латинска Америка, изтъкването пред света на руската „сфера на влияние“ в Централна Азия и омаловажаването на задълбочаващия се разрив с Армения. Ръководството в Кремъл не пести думи и иска да накара света да повярва, че Русия се стреми да установи демократичен световен ред.
Между чука и наковалнята
Кремълските медии показаха в близък план празните места сред гостите на деветомайския парад, оставени от „неприятелски страни“, в опит да подчертаят контраста с изящния имидж на една заобиколена от приятели дружелюбна и гостоприемна Русия. На жаргона на Кремъл „неприятелски“ са всички страни, които подкрепят Украйна – любопитно е как руските медии ги поставиха сякаш между чука и наковалнята, осъждайки както отсъствието им, така и потенциалното им присъствие. Според Кремъл, ако присъстват на пропагандния театър в Москва, страните разкриват разпадащите се основи на Запада. Ако пък отсъстват, то те са заклеймени като недипломатични и незаинтересовани да има мир. Кремъл единствен борави с такива абсолютни категории. Всъщност истината е, че повечето „неприятелски нации“ по-скоро биха си извадили зъб без упойка, отколкото да присъстват сред публиката на 9 май.
Реки от изобилие
За да подсили образа на славното бъдеще, което очаква Русия едва ли не от утре, медийната мрежа на Москва отрази непропорционално доброто състояние на руската икономика и косвено го свърза с мъдрото управление на Путин. Трябва да признаем, че руската икономика се справя по-добре от очакванията, поне в краткосрочен план, а Кремъл бърза да прокара наратива, че страната жъне рекордни печалби от петрол и газ и описва потенциалните ползи за руския народ. Не става ясно обаче как в такъв случай „Газпром“ е натрупал загуба от почти $7 млрд. за 2023 г.
Наред с това медиите използват новите правителствени назначения в Русия, за да внушат, че Путин обръща внимание на трудностите, които народът му изпитва, и преминава към нов стопански модел за развитие и укрепване на руската икономика. Е, действително може да се появи нов модел, но предстои да видим дали чрез него ще потекат реки от изобилие за народа, или ще бъде използван за по-нататъшно милитаризиране на икономиката за водене на продължителна война.
В търсене на изменник
В заключение, Кремъл използва всяка възможност да дискредитира Запада и шумно да морализаторства в стил „нали ви казахме“. Жалкият случай с бившия съдия от Полша Томаш Шмит, който избяга в съседна Беларус и поиска „политическо убежище“, след което имунитетът му бе свален, се превърна в перфектна възможност. Разбира се, проруските медии – особено тези, функциониращи в Беларус – със задоволство раздухаха повтаряните от Шмит кремълски послания, че САЩ въвличат Полша във война с Беларус и Русия, че Украйна извършва военни престъпления срещу цивилни и че Западът възпрепятства мира.
Излишно е да казваме, че това не е първият път, в който Кремъл придава „западна достоверност“ на дезинформационните си наративи чрез гласове отвън – било то доброволни, или заблудени. Това, че хора като Скот Ритър, Сиймор Хърш и Джон Миършаймър повтарят опорните точки на руската дезинформация, позволява на Кремъл да създаде впечатление за „повдигане на завесата“ и „разкриване на истината“.
Други теми в седмичния преглед на EUvsDisinfo:
- Кремъл възприема изборите не като демократично средство за изразяване на народната воля, а като бойно поле за манипулиране на информация. Предстоящите европейски избори не правят изключение. Медиите под контрола на руското правителство подкопават демократичните процеси и замърсяват обществения дебат с дезинформация като например твърдения, че ЕС е въвел цензура преди изборите за Европейски парламент. Тези твърдения дойдоха в отговор на решенията на ЕП за ограничаване на мащаба на руското влияние преди изборите. Целта е да се създаде усещането, че ЕС преувеличава руската намеса по политически причини. Всъщност борбата с руската дезинформация не е атака срещу свободата на словото. Според годишния Световен индекс за свобода на печата страните от ЕС имат най-висок рейтинг за свобода на словото и уважение към независимата журналистика.
- Друг периодично обновяван дезинформационен наратив е, че черният пазар е наводнен със западни оръжия, предназначени за Украйна. Куриозът е, че същите обвинения се появяват всеки път, когато западните страни демонстрират непоколебимия си ангажимент към Киев. Наративът е част от по-широка дезинформационна кампания срещу доставките на оръжие за Украйна и често се пришива към текущи събития като например войните между криминални групировки в Скандинавия и бунтовете във Франция. Естествено, никакви доказателства не се дават в подкрепа на тези твърдения.
