Вече има архитектурен проект, но е пълна мъгла кой и кога ще го реализира
Сагата с възстановяването на мемориала на Първи и Шести пехотен полк скоро ще навърши 36 години. Малцина знаят, че началото й тръгва от далечната 1988 г., когато архитект Атанас Агура изготвя първия проект за новия пантеон. А още по-малко помнят оригиналния мемориал, който се издигаше в сегашната градинка пред НДК до 1980 г.
Трите внушителни стени във формата на буквата П са били тържествено открити от цар Борис Трети през 1934 г. Две от тях всъщност са били калкани на стари казарми, а третата е била издигната допълнително. На стените са били монтирани близо 3000 емайлирани плочки с имената на близо 3000 офицери и войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Мемориалът наистина е бил внушителен, което личи по снимките от онова време. Стените, макар и тухлени, са били високи цели 11 м и широки 21 м. Там са отбелязвани най-големите празници, там са организирали клетвите на войниците от Софийския гарнизон, там царят е посрещал високи гости, там е приемал акретитивните писма на новоназначени посланици. Между трите стени е била монтирана скулптурна фигура на лъв, сложил лапа върху щит, с карта на Санстефанска България. Всъщност това е единственото, което е останало от някогашния мемориал. Дълги години лъвът е бил грижливо пазен пред входа на Националния военно-исторически музей. Бившият му шеф полк. Петко Йотов умишлено поддържаше около него буйни храсти, за да не привлича вниманието на властта картата на Санстефанска България. През 2017 г. фигурата на лъва бе тържествено преместена на старото си място в градинката пред НДК. Дали точно около нея ще бъдат ситуирани новите паметни стени, предстои да видим.
През януари 1944 г. американска бомба разрушава дясната стена и частично засяга средната. Напълно оцелява само лявата стена. През 1980 г. заради строежа на НДК събарят оцелелите, като преди това събират емайлираните плочки с имената на загиналите. И до ден днешен те се пазят във фондовете на Националния военноисторически музей.
Де факто първите реални крачки за възстановяването на мемориала датират от 2000 г., когато е създадено сдружение за възстановяване на паметника. Столичната община дава солидно рамо за реализация на идеята, като заделя 10 дка в началото на Южния парк – зад сегашния хотел „Хилтън София“. МО пък отпуска хонорар за архитектурния проект. На 6 май 2000 г. тогавашният военен министър Бойко Ноев и Ема Москова, министър на културата, правят първата копка на новия мемориал. На гранитен камък написали, че на това място ще се издига новият софийски пантеон. В следващите 20 години управляващите прехвърлят топката от едно правителство на друго, а сдружението за възстановяване на паметника е раздирано от противоречия. Първо – за мястото, където трябва да се издига новият мемориал. И второ – какъв трябва да бъде проектът. Третото разногласие – за парите, с които трябва да се издигне паметникът, все още не се е появило. Но ще се появи.
Дай боже, да стигнем дотам. Защото, ако гледаме темповете, с които идеята е придвижвана през годините, това едва ли ще е скоро. Въпреки че има положителна новина. На 15 май т.г. стана ясно, че Столичната община е избрала идейния архитектурен проект, по който да се възстанови Мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести пехотен полк.
Пректът е разработен от студио „Гебуплан“, а екипът е с ръководител арх. Филипа Гугучкова.
„От участниците в конкурса се изискваше да представят идеен проект, който да предложи решение за постигане на естетическа, сигурна, здравословна, безопасна и общодостъпна среда, в която да бъде материализирана със съвременни художествено-естетически средства историческата, културната и родовата памет за загиналите офицери и войници от Първи Софийски пехотен полк и Шести Търновски пехотен полк при Първа Софийска пехотна дивизия“, се казва в съобщението на общината.
Класираният на първо място проект предлага „оформяне на основно ритуално пространство посредством П-образно разполагане на стриктно възстановените по оригинални чертежи мемориални стени‘‘.
Слава богу, спорове за мястото на новия мемориал вече няма. Той ще се издига на мястото на съборения паметник „1300 години България“, по-известен като „пето…ника“. Историческата истина сочи, че почти на същото място се е издигал старият мемориал. Създателят на сайта „Изгубена България“ Пейо Колев публикува въздушна снимка на района от края на 30-те години, на която ясно се вижда, че трите стени са били точно на мястото на построения по-късно „пето…ник“. Няма разногласия и по въпроса, че новият мемориал трябва да пресъздава трите стени във форма на буквата П и върху тях да са изписани имената на 3000 загинали офицери и войници.
Чуха се гласове, че освен тези 3000 имена на стените трябвало да се изпишат и имената на загиналите от двата полка през Втората световна война, че дори и след това. Аргументите за тази идея не срещнаха подкрепа поради простия факт, че заданието на общината е за възстановяване на стария, а не за строеж на нов мемориал.
По стара българска традиция проблемите ще възникнат, когато дойде време за финансиране на проекта. През 2000 г. изграждането на мемориала се изчислявало на 2,1 млн. лв. За 5–6 години сумата скача на 3 млн. лв. Тогавашният МО шеф Николай Близнаков дава идеята да извикат бизнеса на помощ – свиква съвещание на представители на общината и големите строителни фирми. „Главболгарстрой“ например поема антажимента за 450 хил. лв. да построи едната стена. „Инжстрой“ пък обещава да направи без пари изкопните работи. Не се случва обаче нищо.
Следващият военен министър Николай Цонев, вместо да даде ускорение на идеята, прехвърля задачата на… Националната гвардейска част. Нерде Ямбол, нерде Стамбул… Гвардията нито има възможности за такъв строеж, нито разполага с бюджет за това. По същата схема Цонев забатачи почти завършения строеж на т.нар. Военно НДК, където освен хотелска част имаше супермодерна концертна зала и помещения за редакции на военната телевизия и военния вестник. Вместо да довърши комплекса с 2–3 млн. лв., като до този момент са били похарчени близо 30 млн. лв., Цонев му спря финансирането и го обяви за продажба. Никой обаче не се яви на поисканата фантастична цена от 60 млн. лв. и сградата на едно от най-хубавите места в столицата започна да се руши. След 10 години забвение едно от правителствата на ГЕРБ гласува цели 10 млн. лв. за довършване на комплекса, а след това го прехвърли на Министерството на правосъдието. МО за кой ли път остана с пръст в устата.
Големият въпрос обаче е: Какво следва, след като има одобрен проект за войнишкия паметник? Според запознати тепърва този проект ще се разглежда в две комисии на Столичната община и в още една на Областната управа. Като никой не гарантира, че изходът ще бъде положителен. И едва след това ще се говори за финансиране. Колко пари ще са нужни за градежа и откъде ще дойдат те – е пълна мъгла. В каквато, между другото, идеята за мемориала тъне вече над 30 години.
МО засега запазва дистанция, тъй като негов представител не е участвал в комисията за новия проект. Да, МО има отношение към войнишките паметници в страната, но по-скоро към грижата за тяхното съхранение и поддържане.
