Автор: Проф. Ганчо Тодоров ГАНЧЕВ
Въпросът за икономическото бъдеще на Европейския съюз придобива особено значение на фона на предстоящите избори за Европейски парламент.
Данните, които виждаме на графика за динамиката на БВП в текущи цени на основните групи страни в световната икономика, не са никак успокоителни за ЕС. Графиката включва и прогноза до 2028 г. Съдейки по тази графика, икономическото развитие на Европейския съюз може да се раздели на два големи периода: 1980–2008 г. и времето след това. През първия период Европейският съюз се развива като цяло със средните темпове на световната икономика и неговият дял в глобалния Брутен вътрешен продукт се запазва.
След 2008 г. обаче следва рязък спад на относителната тежест на Евросъюза в световното стопанство. Той е изпреварен от развиващите се страни и е практически на едно равнище с Китай.
Преди глобалната финансова криза ЕС превъзхождаше китайската икономика повече от два пъти
Тази рязка промяна в съотношението на силите между Европа и Китай е следствие и на делокализацията на производства от европейския регион към китайската икономика по линията на европейските транснационални компании.
Очевидно, 2008 г. е повратна за европейската икономика. Това не е случайно. Без съмнение, глобалната финансова криза 2007–2008 г. оказва силно въздействие върху Евросъюза, като това въздействие не е преодоляно и до настоящия момент. В сравнителен план икономиката на ЕС практически тъпче на едно място, като прогнозите за периода след 2023 г. не показват ускорение.
Глобалната финансова криза беше една от причините за дълговата криза в ЕС, която засегна тежко Гърция, но също така Италия, Испания, Португалия и Ирландия. Мерките за преодоляване на дълговата криза спасиха икономиките на засегнатите страни и еврозоната, но за сметка на забавянето на икономическия растеж. Впоследствие кризата с COVID 19 и мерките, породени от необходимостта от борба с инфлацията, допълнително забавиха растежа в еврозоната и останалите европейски държави.
Разбира се, проблемът не е само в последствията от глобалната финансова криза. Паралелно се изостриха структурните диспропорции в европейската икономика.
Евросъюзът заложи на т.нар. Зелена сделка. Идеята беше Европа да премине към въглеродно неутрална икономика. За целта беше разработен Планът за възстановяване и устойчивост, предвиждащ финансиране за страните членки в размер над 750 млрд. евро.
Този план обаче не можа да ускори икономическото развитие на Евросъюза. Мерките за декарбонизация на икономиките поставиха определени ограничения пред растежа, като финансовите стимули не успяха да преодолеят ограниченията. При това, целта на Зелената сделка да превърне Европа в лидер в областта на новите технологии в енергетиката не беше реализирана. Китай и САЩ изпреварват Европа в областта на производството и използването на електромобили, слънчеви панели и вятърни турбини. Пренебрегването на атомната енергия също беше стратегическа грешка.
Икономическият растеж в Европа се забавя не само по отношение на развиващите се страни и Китай, което е до голяма степен естествено, но Европа изостава във все по-голяма степен от САЩ и Япония. По БВП на глава от населението, инвестиции, производителност на труда и други основни показатели Европа значително изостава от САЩ.
Последните години се характеризират с изключително бързо развитие на информационно-комуникационните технологии, и в частност изкуствения интелект. В тази област изоставането на Европа от САЩ и Китай е особено силно. Европа изостава осезателно и в областта на космическите технологии, чието значение нараства все повече. Картината се допълва от сложната геополитическа ситуация в евразийския регион. Непровокираната агресия на Русия срещу Украйна
повиши икономическите и политическите рискове в региона.
Традиционното сътрудничество между Европа и Русия в областта на енергетиката, търговията и инвестициите беше на практика прекъснато. Това се отрази негативно върху конкурентоспособността на европейската икономика.
Търговската политика на Европа също се сблъсква с предизвикателства. На фона на сегментирането на световната икономика ЕС страда от нелоялната конкуренция и субсидирането на износа от страна на Китай и други развиващи се страни. Това особено силно засяга производството на електромобили, колектори и вятърни турбини. Нарастващият дефицит в търговията между Европа и Китай представлява стратегически проблем за европейската икономика. Европа изостава сериозно в областта на дигиталната конкурентоспособност. Същевременно ЕС се оказа силно зависим от вноса от Китай и някои развиващи се страни по линията на глобалните вериги на доставки и в частност на вноса на редки елементи, важни за високотехнологичните производства, чипове, химически и фармацевтични продукти и други стоки. Това налага нова стратегия за икономическа независимост на Европа.
В затруднено положение се оказа и аграрният сектор, който страда както от прекомерните изисквания, свързани със Зелената сделка, така и от недостатъчно субсидиране и външна конкуренция.
Европа е засегната и от негативни тенденции в демографската област. От една страна, това са ниската раждаемост и застаряването на работната сила, а от друга – притокът на нелегални мигранти с ниска квалификация и затруднено интегриране в европейските общества. Паралелно с това, като изключим страните от Източна Европа, интензивността на миграцията на работна сила в рамките на европейския континент е ниска. Има проблеми със заетостта, образованието и квалификацията на работната сила.
Освен всичко това европейският проект се сблъсква с вътрешни политически ограничения. Брекзит беше първата проява на дезинтеграция в Европа.
Появиха се проблеми с изпълнението на политическите критерии за членство в Евросъюза, които засягат страни като Унгария, Словакия, а доскоро и Полша. Разширяването на ЕС в посока Западните Балкани среща сериозни трудности и противодействие от страна на Русия. Присъединяването на Украйна също е свързано със значителни икономически и геостратегически проблеми.
Всичко това изисква промяна в икономическата политика на ЕС. Промените следва да засегнат Зелената сделка, технологичната политика, но и монетарната, фискалната и външнотърговската политика. Необходими са промени и в политическата сфера. Европа трябва да се подготви за предизвикателствата на XXI век.
На този фон прави впечатление отсъствието на сериозна дискусия по икономическите и политическите проблеми, стоящи пред Европа, при това не само в България, но и в ЕС като цяло. Вниманието на политическите партии в отделните страни е фокусирано върху националните проблеми, отсъства визия за политическото, икономическото и военностратегическото място на Европа в бъдещия свят.
Независимо от лансирането на тезата за многополюсен свят няма ясна концепция за мястото на Европа в него. Европа би следвало да бъде един от полюсите на растежа, ако иска да запази позициите си на технологично напреднал регион. Тенденцията на свиване на дела на Европа в световната икономика трябва да се преодолее. Това предполага целенасочени усилия на всички европейски държави членки и европейските институции.
